Решение № 155 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502280 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e образувано по въззивна жалба на Д. В. К., ответник пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 1975 от 02.04.2025 г. на СГС, ГО, І-9 състав, постановено по гр.д.№ 2666 по описа за 2024 г., с което е уважен, предявеният от ищеца ЗД „Бул Инс“ АД срещу ответника/въззивник, иск по чл.500,ал.1, т.1 КЗ, както и в негова тежест за възложени разноските в процеса.

Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

Счита, че същото не било съобразено със събраните по делото доказателства.

Сочи, че не бил установен механизма на ПТП; в протокола за ПТП не било посочено чия е вината за настъпване на ПТП. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“. Твърди се, че липсвал подпис на застрахования поради което застраховката не била валидна.

Липсвали доказателства контузията на С. В. да е причинена от процесното ПТП. По делото не бил доказан механизма на ПТП, нито причинноследствената връзка между ПТП и настъпилите увреждания. Претендираният размер на обезщетението бил прекомерен и не бил съобразен с принципа на 1 справедливост. Липсвали доказателства с претендираната от ищеца сума какво е заплатено, за да се приеме наличие на регресна отговорност. Не било уточнено каква част от сумата представлява заплатено обезщетение и каква част е лихва. Това било от значение, тъй като неустойките и адв.възнаграждение, съответно такси за ЧСИ не се дължали по пътя на регресната отговорност.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата съдебна инстанция- ЗД „Бул Инс“ АД, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение. Сочи, че в производството по т.д.№ 52/20 по описа на СОС и т.д.№ 1327/21 по описа на САС било доказано валидно застрахователно отношение; доказан бил механизма на ПТП, както и настъпилите неимуществени вреди на С. В., които били в пряка причинноследствена връзка с ПТП. Приложение намирало правилото на чл.233, ал.2 ГПК и приетото в мотивите на така постановеното решение било задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която е привлякла. В случая решението по т.д.№ 52/20 по описа на СОС и т.д.№ 1327/21 по описа на САС били постановени при участието на трето лице, подпомагаща страна на настоящия ищец- Д. К., като в мотивите на съдебното решение били установени горните обстоятелства.

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 07.05.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 20.05.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По 2 останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че от приложеното наказателно дело №677/2018г. по описа на РСгр. Ботевград, се установява, че с влязло в сила споразумение Д. К. се признава за виновен за това, че на 31.5.2018г. в район гр. Ботевград, бул.

България, управлявал МПС л.а. Мерцедес С220 с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на хиляда, установено по надлежен ред – с техническо средство „Алкотест – дрегер 7510“, като на основание чл.343б, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 и т.3 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което е отложено за изпитателен срок от 3 години.

От приложените т.д. № 52/2020г. по описа на СОС и т.д. №1327/21 по описа на САС се установявало, че Д. К. е бил осъден да плати на С. В. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от описаното ПТП от 31.05.2018г. в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от 09.04.2019г до окончателното плащане, като б и л и присъдени и сторените в производството разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за адв. В. Т. П. за осъществено безплатно процесуално представителство пред СОС в размер на 1368,75 лева и пред САС - 677,08 лева. Видно било от представено удостоверение от ЧСИ К. с изх. №11235/12.12.2024г.,че били образувани три изпълнителни производства във основа на издадени три изпълнителни листа: 1- изпълнителен лист, издаден от САС на 15.03.2022г. в полза на С. В. за сумата 13 000 лева, ведно със законната лихва от 09.04.2019г. до плащането, въз основа на който било образувано и.д. № 241/2022г. и по което била събрана сумата 19 487,50 лева, от които 13000 лева главница, 4156,39 лева - законна лихва за периода 09.04.2019г.-03.06.2022г., 720 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 1611,11 лева – общо такси за ЧСИ. Цялата сума от 19 487,50 лева била платена от длъжника на 03.06.2022г. 2- изпълнителен лист от 13.06.2022г., издаден от СОС в полза на С. В. за сумата 2000 лева, ведно със законната лихва от 09.04.2019г. до плащането, въз основа на който било образувано и.д. № 182/2023г. и била 3 събрана сумата 3651,43 лева, от които главница 2000 лева, 810,43 лева – законна лихва за периода 09.04.2019г.-29.03.2023г., 391 лева – такси към ЧСИ .

Цялата сума от 3651,43 лева била платена от длъжника на 29.03.2023г. 3изпълнителен лист, издаден на 17.06.2022г. от СОС в полза на адв. П. за осъществено безплатно процесуално представителство пред СОС в размер на 1368,75 лева СОС и пред САС - 677,08 лева, въз основа на който било образувано и.д. № 183/2023г. и била събрана сумата 2815,93 лева, от които 730 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, 638,75 лева– разноски за адвокатско възнаграждение, 677,08 лева– разноски за адвокатско възнаграждение, 317,81 лева – такси към ЧСИ, като цялата сума от 2815,93 лева била платена от длъжника на 29.03.2023г. Сборът от платените суми бил равен на исковата сума от 25954,87 лева. Доколкото разграничаването на сумите на главница, обезщетение за забава и разноски било направено едва с удостоверение от ЧСИ К. с изх. №11235/12.12.2024г., съдът е счел, че следва да разгледа иска по същество, като взема предвид и нормата на чл.270, ал.4 ГПК. В посочените производства т.д. № 52/2020г. по описа на СОС и т.д.

№1327/21 по описа на САС б и л о установено наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между „ЗД Бул Инс“ АД и Д. К., механизмът на процесното ПТП, което било причинено от виновно противоправно поведение на водача К. - предприел маневра завой на ляво, като отнел предимството на насрещно движещото се МПС л.а. Ауди 80 с рег. № ***, управлявано от Х. Н. Н., в което на предна дясна седалка пътувала пострадалата С. В., както и настъпили вреди за здравето на последната в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Съгласно чл.223, ал.2 ГПК това, което съдът бил установил в мотивите на решението си, било задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не можело да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност била пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. В случая решението по т.д. № 52/2020г. по описа на СОС и в.т.д. № 1327/2021г. по описа на САС било постановено при участието на трето лице подпомагаща страна на настоящия ищец Д. В. К., като в мотивите били установени горните обстоятелства.

При тези си мотиви първоинстанционния съд е достигнал до извода , че са налице всички елементи от фактически състав на чл.500, ал.1, т.1 КЗ, 4 ангажиращ регресната отговорност на виновния водач.

Относно възражението за погасителна давност е прието, че давността за предявяване на регресния иск започва да тече от плащането от страна на застрахователя – от дата 03.06.2022г. за първото вземане и от датата 29.03.2023г. – за другите две вземания. Исковата молба била предявена на 06.03.2024г., поради което предвидената в закона давност не била изтекла.

Неоснователно било и възражението, че по този ред не може да се претендират лихви и разноски, предвид изричното съдържание на нормата на чл.500, ал.1, т. 1 от КЗ - застрахователят имал право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски.

Налагал се извод, че предявеният иск е основателен.

Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните /пред първата съдебна инстанция доказателства/ приема следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т. 1 от КЗ, съгласно който, освен в случаите по чл. 433, т. 1 и 2, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд с оглед изричната разпоредба на чл.300 ГПК, Д. В. К. е признат за виновен в това, че на 31.05.2018 г. в гр.Ботевград, по бул. „България“ е управлявал МПС, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 220 ЦДИ, рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на хиляда.

С влязло в сила решение, иска по чл.432, ал.1 КЗ, предявен от 5 пострадалата С. И. В. срещу застрахователя на деликвента /Д. К./ - ЗД „Бул Инс“, е бил уважен за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, състояло се на 31.05.2018 г.; главницата е присъдена ведно със законната лихва от 09.04.2019г до окончателното плащане, както и са присъдени разноски - адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за адв. В. Т. П. за осъществено безплатно процесуално представителство пред СОС в размер на 1368,75 лева и пред САС - 677,08 лева.

Решението е постановено при участието на Д. В. К. като трето лице помагач на страната на ответника.

Привличането на трето лице - помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето лице - помагач има за цел да обвърже третото лице - помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/.

Относно правните последици на съдебното решение, постановено при участието на подпомагаща страна, е формирана практика с решение № 60167/02.02.2022 г. по т.д. № 2490/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о. В същото е прието, че на осн. чл. 223, ал. 2 от ГПК "това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла".