Решение № 152 от 26.07.2019, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ ……….. / 26.07.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ:

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 256 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.74 и сл. ЗОПДНПИ (отм.) в.в. с §5 ал.1 ПЗР на ЗПКОНПИ.

Предявен е иск от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ №112, и съдебен адрес:***, против Р.И.А. и Ф.Х.И. за отнемане на имущество на обща стойност

127 428,86лв., включващо три леки автомобила и парични суми, като претендираното за отнемане имущество от Р.А. е на обща стойност 63 506,84лв., а от Ф.И. –

63 922,02лв. Ищецът твърди, че Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Разград за привличане в качеството на обвиняем на Р.А. за престъпление по чл.255 в.в. с чл.26 ал.1 НК. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържа икономически анализ на доходите и разходите на двамата ответници в периода 15.01.2008г. – 15.01.2018г., въз основа на който Комисията е изложила твърдение за наличието на несъответствие между нетния доход на проверяваните лица и имуществото им в отрицателен размер на 205 117,58лв. В съдебно заседание искът се поддържа от явилия се процесуален представител.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответниците Р.И.А. и Ф.Х.И. са депозирали писмен отговор чрез пълномощник, в който изразяват становище за неоснователност на исковата молба. Оспорват наличието на значително несъответствие между нетния доход и имуществото, в т.ч. размера на разходите за издръжка на домакинството, както и отнемането на паричните средства във връзка с постановената от наказателния съд присъда.

Твърдят, че движимите вещи са предадени на трети лица и не съществуват към настоящия момент, както и че парите по банкови сметки са изразходвани или трансформирани. В съдебно заседание становището се поддържа от упълномощения адвокат. По реда на чл.193 ГПК ответниците са оспорили истинността на съдържащите се в приложеното наказателно дело платежни разписки, съдържащи данни за получени от Р.А. суми от трети лица в чужбина, чрез системата „Уестърн юниън“.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е образувала проверка срещу ответника Р.А. по реда на чл.21

ЗОПДНПИ (отм.) с протокол № ТД04ВА/УВ-452/15.01.2018г., обхващаща периода от 15.01.2008г. до 15.01.2018г. В хода на проверката са извършени справки в Национална база данни "Население", Търговския регистър, Апис-регистър,

ИКАР и ИС на ГД"Морска администрация". Изпратени са запитвания до ОД на МВР, сектор КАТ "Пътна полиция" по постоянен адрес на проверяваното лице, ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", ЦРОЗ, ТД на НАП и до Дирекция "Местни данъци и такси" към общината по постоянния адрес на лицето. След приключване на проверката е постановено решение № 548/25.07.2018г. на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С последващо решение № 766/26.09.2018г.

КПКОНПИ е решила да се внесе искане в ОС Разград за отнемане в полза на държавата от Р.А. и Ф.И. на подробно описано имущество, за придобиването на което не е установен законен източник.

От значение при изясняване на фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се установи на първо място, дали ответникът Р.А. е привлечен като обвиняем в извършване на някое от престъпленията, изброени в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) и съответно качеството на Ф.И. като проверявано лице. На второ място, следва да бъде установен размерът на доходите на двамата ответници в проверявания период и извършените от тях разходи за същото време, което ще доведе до изясняване на размера на нетния доход. На трето място, проверката на фактите следва да даде отговор за размера и вида на придобитото от ответниците в същия период имущество. Разликата в тези две величини ще бъде в основата на правния анализ относно наличието или липсата на значително несъответствие по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), а конкретиката на имуществото ще изясни и въпроса относно основателността на предявения иск за отнемането му в полза на държавата.

Във връзка с изясняване на първия правнозначим въпрос се установява от приложеното писмо вх. № УВ-29/9.01.2018г. на ОП Разград, че комисията е уведомена за повдигнато обвинение срещу Р.А. за престъпление по чл.255 ал.1 т.1 в.в. с чл.26 ал.1 НК. Видно от материалите по приложеното НОХД № 5/2018г. по описа на ОС Разград, първият ответник е осъден с влязла в сила присъда № 6/13.02.2018г. за това, че в периода 1.01.2012г.-30.04.2017г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 ЗДДФЛ е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ, за времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2012 г. - за придобиване на доходи през 2011 г. в размер на 1 329, 96 лв.; за времето от 01.01.2013 г. до 30.04.2013 г. - за придобиване на доходи през 2012 г. в размер на 410, 72 лв.; за времето от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г. - за придобиване на доходи през 2013 г. в размер на 3 000 лв.; за времето от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. - за придобиване на доходи през 2014 г. в размер на 20 379, 75 лв.; за времето от 01.01.2016 г. до 30.04.2016 г. - за придобиване на доходи през 2015 г. в размер на 8 234, 05 лв.; за времето от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. - за придобиване на доходи през 2016 г. в размер на 10 268, 11 лв., в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, за облагаемите си доходи на основание чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ и чл. 36 от ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. за данък в размер на 122, 36 лв., за данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за данък в размер на 37, 79 лв., за данъчен период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. за данък в размер на 276 лв., за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. за данък в размер на 1 874, 94 лв., за данъчен период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за данък в размер на 757, 53 лв., за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за данък в размер на 944, 67 лв., като данъчните задължения са в големи размери – 4 013, 28лв. и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите на 12.02.2018 г., с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 255, ал. 4 НК във вр. с чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

26, ал. 1 от НК. Ответникът е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК и му е наложено административно наказание. Присъдата е влязла в сила на 1.03.2018г.

По отношение на Ф.И. се установява, че е с регистрация на постоянен и настоящ адрес, съвпадаща с тази на Р.А.. Двамата ответници са родители на децата Емрах И. и Кенан И.. Горните обстоятелства се установяват от приложените в преписката на КПКОНПИ справки от НБД Население. Твърдението в исковата молба, че Ф.И. е фактически съжител на Р.И., се подкрепя от посочения доказателствен материал, а и не е оспорено с конкретни контрааргументи от ответниците. Предвид горното, съдът приема за установен факта на фактическо съжителство между ответниците и в този смисъл качеството на проверявано лице на Ф.И., съгласно чл.63 ал.2 т.5 ЗОПДНПИ (отм.).

На второ място, във връзка с изясняване на доходите на ответниците в проверявания период, по делото е изготвено заключение (първоначално и допълнително такова) на назначената съдебно-икономическа експертиза. Съдът приема допълнителното заключение, тъй като същото отразява в пълнота установените по делото факти – преобразуване на част от придобитите парични средства във връзка със закупуването на автомобил и прехвърляне на част от паричните средства между банкови сметки на Ф.И.. Следва също така да се уточни, че заключението ще се ползва в частите, в които вещото лице е изяснило отделните стойности на доходи, разходи и имущество, като при установяването на фактите и обстоятелствата ще бъдат отчетени съответните законови изисквания относно установяване на размера на несъответствието в имуществото и доходите на ответниците. Освен това, за да получи отрицателен резултат на констатираното несъответствие, вещото лице е извадило имуществото от нетния доход, вместо обратното – от установеното имущество да бъде изваден нетният доход. При наличието на данни за размерите на нетния доход и провереното имущество, изваждането на нетния доход от имуществото е проста аритметична операция, изводи за която ще бъдат наведени по-нататък в изложението на фактите.

Установява се от заключението, че общият размер на получените в проверявания период доходи на двамата ответници, представляващи следващи им се плащания за социални помощи, пенсии и от стопанска дейност, е 7 346,74лв. За тази сума се приема, че има установен законен източник.

През проверявания период домакинството на ответника се е състояло от четири лица през 2008г., три лица през 2009г. и от две лица в периода 2010г.-2018г. Във връзка с това съдът приема заключението на вещото лице, което е ползвало данните от НСИ за всеки от тези периоди в зависимост от броя лица в домакинството и е определило, че общият размер на обичайните разходи е 79 023лв.

Допълнително са установени разходи за такси в общ размер 416,53лв., неоспорени от страните. Така се формира сбор от всички разходи на домакинството на ответниците в проверявания период в размер 79 439,53лв. Свидетелите И. и И. посочват, че ответниците се живели и с други лица – родителите си, като взаимно са си помагали. Съгл. §1 т.6 ДР на ЗОПДНПИ (отм.), обичайни разходи са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му, съобразно данните на НСИ, а съгл. т.3 от същия параграф, членове на семейството са съпруг/фактически съжител и ненавършилите пълнолетие деца. Обичайните и други разходи са изчислени от вещото лице при съобразяване точно с тези членове на семейството. От друга страна, свидетелите не посочват конкретни размери на средства, които трети лица са давали в помощ на домакинството на ответниците. Предвид горното, експертизата в частта за разходите на семейството се явява обоснована и неопровергана от останалите доказателства по делото.

При това положение, нетният им доход в проверявания период, изчислен съобразно изискването на § 1 т.5 ДР ЗОПДНПИ (отм.), се явява с отрицателен резултат: от доходите с установен източник в размер 7 346,74лв. се изваждат разходите в размер на 79 439,53лв. и се получава стойност на нетния доход минус 71 040,65лв.

Третият въпрос, който е от значение за решаването на спора, е установяването на имуществото на ответниците.

От представеното писмо вх. № 2321/21.02.2018г. на началник отдел ОП при ОДМВР Разград, справка в централна база данни на КАТ за собственост, договори за покупко-продажба, както и от заключението на назначената съдебна автотехническа оценителна експертиза, която съдът приема изцяло, като изготвена от вещото лице след запознаване с материалите по делото и използване на пазарния подход с прилагане на сравнителния метод, се установява, че през проверявания период ответникът Р.А. е придобил по възмезден начин три леки автомобила. Л.а. Рено Еспейс с рег. № РР 9338 АМ е придобит на 4.03.2010г. с посочена в договора цена от 1 000лв.

Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 1 414лв., установена от заключението на автотехническата експертиза. Л.а. Фиат Пунто с рег. № РР 0543 АР е придобит на 19.03.2011г. с посочена в договора цена 400лв.

Пазарната му стойност към датата на придобиване е 1 574лв. Л.а. Рено Еспейс с рег. № РР 1894 АТ е придобит на 12.03.2011г. с посочена в договора цена от 2 000 евро. Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 4 968лв., установена от вещото лице.