Решение № 9912 от 27.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9912 гр. С., 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110125810 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. А., ЕГН ********** срещу „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *******, с която са предявени установителни искове (съединени в условията на евентуалност) за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4507237/08.06.2022 г. , сключен между страните, кумулативно съединени с осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 158,64 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4507237/08.06.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.05.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 08.06.2022 г. е сключил Договор за паричен заем № 4507237 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лв., видът на вноската да бъде месечна, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Посочва, че съгласно чл. 4 от процесния договор страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди, че на датата на сключване на договора между „И.А.М.“ АД, ищеца и ответното дружество е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4507237, по силата на който „Ф айненшъл България“ ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „И.А.М.“ АД задълженията на ищеца по договора за заем. Въз основа на сключения договор за предоставяне на гаранция, ищецът се задължил да заплати на ответното дружество възнаграждение, което било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за заем. Посочва, че съгласно договора за поръчителство следвало да предоставя дължимите парични думи на „И.А.М.“ АД, което пък от своя страна, 1 съгласно договора, било упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД да събира сумите по процесния договор. Сочи, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, а „И.А.М.“ АД единствено било овластено да приеме плащането. Според ищеца договорът за предоставяне на гаранция е нищожен. Счита, че договорът за поръчителство е лишен от основание, тъй като не предоставял услуга в полза на потребителя. Твърди, че договорът за поръчителство не следвало да се сключва между поръчителя и главния длъжник, както е в настоящия случай, а между кредитора и поръчителя. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението по договора за поръчителство, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че и договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и като лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, тъй като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „И.А.М.“ АД, доколкото с ответника са свързани дружества, както и поради противоречие с добрите нрави. Ето защо моли съда да уважи предявените искове като приеме, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на посочените основания и да осъди ответника да му заплати сумата от 158,64 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Счита, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди, че отношенията между „И.А.М.“ АД и ищеца са неотносими по настоящия спор. Оспорва твърденията за липса на основание за сключване на договора за предоставяне на гаранция с доводи, че въз основа на договора ответникът се е задължил да отговаря солидарно с ищеца пред кредитната институция, като при неизпълнение кредитната институция имала право да заведе иск срещу него. Твърди, че е налице договор между него и „И.А.М.“ АД, който урежда отношенията им между кредитор и поръчител.

Оспорва договорът за предоставяне на гаранция да противоречи на добрите нрави, доколкото претенциите не са нееквивалентни. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Третото лице - помагач „И.А.М.“ АД оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен заем № 4507237 се установява, че на 08.06.2022 г. А. Г. А. и „И.А.М.“ АД са сключили договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 500 лв., със срок на погасяване 12 седмици, брой вноски - 12, едноседмични, последната с падеж на 2

31.08.2022 г., с размер на седмичната погасителна вноска - 43,78 лв., с уговорена годишна лихва - 40 %, ГПР - 49,14 % и общо задължение 525,36 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне на гаранция № 4507237 се установява, че на 08.06.2022 г. между ищ еца в качеството му на потребител и ответника в качеството му на гарант е сключен договор, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД, като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „И.А.М.“ АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4507237, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 500 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 158,64 лв., което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска - 13,22 лв., с падеж на последната на 31.08.2022 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора. В случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „И.А.М.“ АД и на задължението на 3 потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорено от страните, според което платената сума от ищеца (на 14.06.2022 г.) по Договор за паричен заем № 4507237/08.06.2022 г. и по Договор за предоставяне на гаранция № 4507237/08.06.2022 г. е в общ размер на 684 лв., от които: 500 лв. - главница, 25,36 лв. договорна лихва, 158,64 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция.

Вещото лице е посочило, че с включено възнаграждение за гарант (съобразно погасителен план) ГПР е в размер на 158,02 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № 4507237/08.06.2022 г. поради заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД - поради липса на основание, и кумулативно съединен с тях иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 158,64 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 4507237/08.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 08.06.2022 г. между страните е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4507237; 2/. че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания - че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 08.06.2022 г. се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от основание.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даването на процесната сума, а в тежест на ответника - наличието на основание за получаването/задържането й.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е релевирал възражение за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за прогласяване нищожност на договора за предоставяне на гаранция (поръчителство) при 4 кумулативното му съединяване с иск за връщане на даденото по нищожен договор. Съдът намира възражението за неоснователно. За ищеца винаги е налице интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респективно се разглеждат доводите за нищожност на договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване н а нищожността му, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор, съответно производството по делото не е недопустимо и исковете подлежат на разглеждане по същество.