Решение № 6608 от 04.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6608 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100506133 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4136 от 20.03.2023 г., постановено по гр. дело № 63616/2022 г. по описа на СРС, 46-ти състав, е отхвърлен предявеният от К. Г. Г. срещу ЧСИ У. К. Д., осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 510 лева, представляваща обезщетение за настъпили вреди от противоправно действие на ЧСИ У. Д., извършено на 07.10.2022 г.

Срещу така постановеното решение на СРС, в законоустановения срок въззивницата – ищца е депозирала въззивна жалба, в която навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва, че предявеният от нея иск няма за предмет сумата от 510, 00 лв., представляваща обезщетение за настъпили вреди в резултат на противоправни действия на ЧСИ Д., а претенцията й се състой във възстановяване на противоправно надвзетата сума от пенсията й и заплащане на съответното обезщетение за настъпили вреди от противоправното действие на ЧСИ Д.. Сочи, че решението въз основа на което е образувано изпълнителното дело е отменено, поради което и е налице основание за преустановяване на действията по принудително изпълнение, което обстоятелство не е съобразено от СРС при постановяване на обжалваното решение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи исковата претенция, като и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият – ответницата по делото ЧСИ У. К. Д., в законоустановения срок по чл.

263, ал. 1 ГПК не е подаал отговор на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 1 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение и да отхвърли ищцовата претенция срещу ответника по делото – ЧСИ У. К. Д., СРС е приел, че в хода на образуваното изп. дело № 202285804001136, предприетите от ЧСИ У. Д. действия по принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на запор върху сметки на длъжника, са били извършени при съобразяване на съществуващата нормативна уредба и по-конкретно на разпоредбите на чл.

446 ГПК и чл. 446а ГПК, и доколкото по делото не е установено процесната сума в размер на 510, 00 лв. да е потъпила по банковата сметка на ЧСИ У. К. Д., то не е налице противоправно поведение, с оглед на което да бъде ангажирана отговорността на съдебния изпълнител.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

По повод на наведеното във въззивната жалба уточнение относно предмета на иска следва да бъде посочено, че предметът на делото е спорното материално субективно право претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, съобразно наведените в исковата молба от ищеца твърдения. Съгласно очертаните в исковата молба фактически твърдения ищцата претендира заплащане на сумата от 510, 00 лв., представляващи вреди от незаконосъобразно наложен запор от ЧСИ У. Д. върху сметка, по която постъпва пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доколкото правната квалификация на предявения иск е определена от първоинстанционния съд в съответствие с изложените от ищеца фактически твърдения в исковата молба, то недопустимо е с въззивната жалба да бъдат предприемани действия по уточняване на първоначално предявения иск, с оглед на който е определен предмета на исковото производство.

Основанието за ангажиране на отговорността на ЧСИ се съдържа в разпоредбата на чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. Касае се за имуществена отговорност за вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие на съдебен изпълнител и са в резултат на процесуалната му незаконосъобразност. Уважаването на иска предполага при условията на пълно и главно доказване да бъдат установени от ищеца обективните елементи от неговото основание – деяние, противоправност, вреди и причинна връзка, при наличието на които субективният елемент от основание – вина се предполага до доказване на противното.

По делото се установи, че изпълнително дело № 202285804001136 по описа на ЧСИ У.

Д., рег. № 858 в КЧСИ е образувано по молба на взискателя “Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Г. Г. и трето за настоящия спор лице – Е.Т.Г. на 29.06.2022 г. и въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2022 г., като с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят “Топлофикация София“ ЕАД е упълномощил съдебния изпълнител да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ. Със запорно съобщение с изх. № 14708/11.07.2022 г. на ЧСИ У.

Д., изпратено до “Уникредит Булбанк“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника – К. Г. Г. до размера на сумата от 516, 08 лв., изчислена към 25.07.2022 г. В запорното съобщение е посочено: “Запорът да не се счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от Националния осигурителен институт или имащи характера на трудово възнаграждение, социални помощи с обезщетение с 2 изключение на суми, имащи горния характер, но оставени на съхранение в банката в период, предхождащ налагане на запора и обезщетение при пенсиониране.“.

При съобразяване на изложеното, въззивната инстанция намира, че съдебният изпълнител е наложил запор върху банковата сметка на ищцата – въззивник в настоящото производство при съобразяване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК.

Съгласно задължителната за съдилищата указания, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. дело 2/2013 г., ОСГТК на ВКС налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. В мотивната част на решението е прието, че налагането на запор върху трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато длъжникът ги получава по банкова сметка, не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3 от тълкувателното решение. Тази част не може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер и без съдебният изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя (платеца на възнаграждението за труд), който да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част или без касиерът на работодателя (платецът на възнаграждението за труд) да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само секвестируемата част от него. Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта.

Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.

С молба с вх. № 22734/22.07.2022 г. на ЧСИ У. Д. (л. 63 от изп. дело) “Уникредит Булбанк“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че признава вземането, върху което се налага запор за основателно, както и че по запорираната сметка К. Г. получава пенсия. От представените по делото доказателства не се установи сумата в размер на 516, 08 лв., върху която е било постановено налагането на запор, да е преведена по сметка на съдебния изпълнител, тоест върху процесната сума не е било осъществено действие по същинско принудително изпълнение. В тази връзка обстоятелството, че върху процесната сума е бил наложен запор не би могло да обоснове само по себе си противоправност на действието на съдебния изпълнител, тъй като налагането на запор или възбрана имат за цел да запазят имуществото на длъжника и не са несъвместими със секвестируемостта, поради което и недоказано е твърдението на въззивницата – ищцата в производството за наличие за противоправно поведение на съдебния изпълнител, от където което следва и извод за липсата на основание за ангажиране на отговорността на последния.

Наред с това, въззивната инстанция намира за неоснователно оплакването на въззивницата за неправилност на постановеното решение поради наличието на основание за прекратяване на изпълнителното дело с оглед на отмяната на решението, послужило като основание за издаване на изпълнителния лист, по повод на който е образувано процесното изпълнително дело. Това е така, тъй като предмет на предявения иск е наличието на 3 противоправно поведение на съдебния изпълнител, изразяващо се в незаконосъобразно наложен запор върху сметка на ищеца в нарушение на предвидените в разпоредбата на чл.

446 ГПК и чл. 446а ГПК правила за секвестируемост, а не наличието на основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Основанията за прекратяване на изпълнителното дело са изрично и изчерпателно регламентирани в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, като компетентен да постанови прекратяването е органът по принудително изпълнение, какъвто в конкретния случай е съдебният изпълнител. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е сред изрично предвидените действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника пред окръжния съд – арг. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Въпросът за наличието на основание за прекратяване на изпълнителното дело би могъл да бъде предмет на проверка в производство по чл. 435 и гл. ГПК, но доколкото настоящото производство има за предмет ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител за причинени на ищеца вреди в резултат на противоправно поведение, то съдът не дължи произнасяне относно наличието на основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Въз основа на гореизложеното и доколкото правните съждения на настоящата инстанция съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

Предвид изхода на делото, право на разноски има въззиваемия – ответницата ЧСИ У.

Д., но доколкото същата не е направила своевременно искане за присъждане на разноски, то такива в нейна полза не следва да бъдат присъждани.

Предвид установеният в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК критерий за цена на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4136 от 20.03.2023 г., постановено по гр. дело № 63616/2022 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав.

Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/415f0fea-7e6b-4a79-b053-a27f13c3b912