Протокол № 1867 от 16.10.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1867 гр. Пазарджик, 16.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20265220103281 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

А. Б. Я. (молител), представлявана от родител и законен представител Б.

И. Я., редовно призован за заседанието чрез адвокат А. С. П. от АК Пазарджик, се явява лично и с баща си Б. И. Я. и с адвокат А. С. П., надлежно упълномощена, с пълномощно, представено по делото.

Н. И. Б. (ответник), редовно призован за заседанието чрез адвокат Т. Ж.

Ж. от АК - Пазарджик, се явява лично и с адвокат Т. Ж. Ж., надлежно упълномощена, с пълномощно, представено по делото.

В съдебната зала присъства и С. Ч., социален работник към ДСП Пазарджик Свидетелката К. М. К., редовно призована, се явява лично.

АДВОКАТ П.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Ж.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл.143 от ГПК:

АДВОКАТ П.: – Поддържам подадената искова молба и доказателствата към нея. Госпожо съдия, ще имаме доказателствени искания след разпит на свидетелите.

АДВОКАТ Ж.: – Поддържам изготвеното възражение. Ще имам доказателствените искания, вкл. и за експертиза след като изслушаме свидетелите.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК предяви на страните изготвения по делото доклад с определение № 2222/27.08.2026 г.

АДВОКАТ П.: – Възражения по доклада нямаме, да се обяви за окончателен.

АДВОКАТ Ж.: – Възражения по доклада нямаме, да се обяви за окончателен.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение № 2222/27.08.2026 г.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА като свидетел по делото К. М. К..

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

К. М. К. на ** години, родена на ********* г. в село С., обл. К., живуща 2 в гр. П., българска гражданка, разведена, неосъждана, страните по делото. без родство със

Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.

290, ал. 1 от НК.

Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

Аз съм класна на А.. А. е моя ученичка от първи клас. Една от много добрите, може би от най-добрите ученички. Въпреки езиковата бариера се справя с учебния материал. Показва много високи резултати и посещава редовно училището. При неразположение се представят документи от личния лекар. Социализирана е, контактна е, няма агресивни прояви и конфликти с другите ученици. Включена е във всички проекти в училището. По повод на единия проект се наложи да посетя дома й за да интервюирам членове на семейството във връзка с проекта.

Тогава се наложи да посетя къщата и ми направи много силно и добро впечатление. Беше стая като за момиче, беше чиста, спретната в розово беше стаята, като на кукла Барби и много приятна беше обстановката, видях, че има много играчки. А. на училище идва винаги много чиста и добре облечена, и с различни дрехи. Също разполага с пари за закуска. Има деца, които идват и казват, че нямат парички и аз съответно им давам от моите средства.

Мога да кажа, че това е единственото дете, за което когато има родителски срещи, идват и майката, и бабата, и дядото.

Докато е била в учебен процес никога не съм забелязала да има някакви следи по нея или да ми се е оплаквала да има насилие върху нея. Разказвала ми е, че ходят на почивки, последната беше на Велинград и предстояща имаше за море.

В момента знам, че тя живее при баща си. През лятото аз съм в отпуска, но поддържам контакт с майката, тя е много общителна и ме търси. Често разговаряме по телефона. И в момента когато се върнах на работа на 01.09., започваме да викаме децата за репетиция за започване на учебната година.

Тогава разбирам, тъй като бащата има право да взима детето, тогава разбирам, че детето се разстройва и променя отношението към майка си.

Значи, всеки път, когато бащата си отиде, детето се успокоява и учебната дейност се нормализира. Аз не знам каква е причината, но тя майката, ми се обади на 25.08. и ми каза, че А. е дошла тя да подпише 3 документи, за да отиде при брат си и сестра си, но аз докато разговарях, слушах: „Няма как да подпиша, защото така определи съдът. Брат ти и сестра ти останаха при баща ти. Аз те обичам и искам да си при мен“. Не съм чула крясъци. Даже в един момент майката ми каза: „Тя си тръгна!“. Това беше в този момент.

Предишната година си спомням, тя беше седнала на подиума, аз виждам как тя се променя през лятото и е настроена против майка си, когато бащата си тръгва, си връща доброто отношение към майка й и контактът става нормален към майката, бабата и дядото.

Ние като класни ръководители се интересуваме от емоционалното състояние на децата и разговаряме с тях. Когато беше седнала на земята, аз я попитах: - „А., какво става с теб?“ и тя каза, че баща й я блъснал.

БАЩАТА Б. И. Я.: Ти да не си фамилия с нея, та да знаеш?

СВИДЕТЕЛКАТА: Казвам това, което съм чула от детето, аз не мога да си измислям. Само това ми каза, че баща й я блъснал.

Още от 15.09. я довежда сутрин бащата или дядото, на обяд също я взема един път бащата, един път дядото, дядото по бащина линия, не я оставят сама. Разполага си с пари за закуска.

От 15.09. до вчера нямаше никаква промяна детето, учи си, спокойна е, имаше извинителна бележка за една седмица заради температура.

Единствено вчера я доведе дядото, седна, писа 1 час и каза, че я боли коремът. Попитах я какво е яла, тя ми каза хамбургер с айран. Тъй като знам, че когато децата ядат бързо и не сдъвкват храната, ги боли корем, казах й:

„Може би си яла бързо!“ и й казах да легне като я заведох в стаята на психоложката. Сложихме няколко столчета и тя легна. След това изпратих друго дете, нейната приятелка, за да не е сама. След това отиде до тоалетната и психоложката каза, че доста тоалетна хартия е изхабила и аз предположих, че има разстройство, затова не се притесних особено и предположих, че ще й мене. Но след известно време психоложката дойде и каза, че тя се превива и плаче със сълзи. Тогава направих опит да се свържа по телефона с дядото, но не успях и предположих, че няма интернет.

СЪДЪТ ПРАВИ ЗАБЕЛЕЖКА НА БАЩАТА Б. И. Я. да не отправя повече реплики към свидетелката по време на разпита й.

4

СВИДЕТЕЛКАТА: Не съм се обаждала на майката. Нямам телефона на бащата.

СЪДЪТ ПОВТОРНО ОТПРАВИ забележка на бащата на А., който оспорва думите на свидетерката, че не е звъняла на майката.

ДЕТЕТО А. Я.: Обажда, обажда.

АДВ. П.: Това, госпожо съдия, няма отношение към делото.

АДВ. Ж.: Напротив установява, че промяната на поведението на детето е от стрес, да, може да е и от стрес.

СВИДЕТЕЛКАТА: Попитах А.: - „Да се обадя ли на майка ти?“ и тя отказа и аз не съм звъняла на майката. Тогава психоложката предложи да я заведе до дома й, и уговорката беше когато отиде в дома да ми се обади. Тя отиде в дома и ми се обади и каза, че е отворено, но няма никой. Аз казах да не я оставя и да отиде в съседните къщи и психоложката каза, че е намерила съседка и че може би дядото е на пазар, и отиде да го търси. И след няколко минути психоложката ми каза, че и дядото и бащата са там дори й казах да повика и Спешна помощ ако не дойде никой, защото се притеснявах да не е апендицит. След обяд писах на дядото и питах как е А., той ми писа, че е добре и да не се притеснявам. Аз се интересувах, защото се притеснявах да не е нещо сериозно.

Не съм чула изрази от майката на 25 август изрази от типа: „Да умреш!" и "Няма да те пусна!“, нито съм чула плач. Не, не говоря ромски език, разбирам турски език. Родена съм в К. където населението е 90 процента турскоговорящо и съм научила езика, защото съм израснала сред тях.