Решение № 1729 от 18.11.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2284/2021
- Вид
- Решение № 1729
- Подписан
- 18.11.2021
- В сила
- 18.11.2021
- Състав
- Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Други актове по делото
- Определение № 3411 от 28.09.2021 · Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
- Протокол № 1883 от 28.10.2021 · Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, т. 1, 2 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, т. 1, 2 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, т. 1, 2 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.114 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.223, ал.1, изр.1 · Кодекс за застраховането
- чл.257, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 343 ал. 1 б. "в" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1729 гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Жана Ив. Маркова
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20213100502284 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 286442/10.05.2021г., подадена от АНГ. П. Х., ЕГН
**********, срещу решение №261417/23.04.2021г., поправено с решение №262456/10.08.2021г., постановено по гр.д. № 4947/2019г. на ВРС, 40 съдебен състав, в частта, с която предявеният от въззивницата срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 2500лв. до претендирания размер от 5000лв.
В жалбата се поддържа, че присъденото обезщетение е явно несправедливо. Счита се, че съдът неправилно е редуцирал обезщетението при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД, като се излагат доводи за липса на нарушение на ЗДвП от страна на пострадалата, както и че установената за нея концентрация на алкохол не може да се приеме за обуславящо за инцидента. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД „Алианц България“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания, за което се излагат подробни доводи. Счита се, че правилно първоинстанционният съд е възприел възражението на ответника за съпричиняване, но се поддържа, че следва още да бъде намален размерът на обезщетението 1 съобразно приноса на пострадалата за настъпване на вредите до 60%. Претендират се и разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх. №290952/15.06.2021г. от ЗАД „Алианц България“ АД срещу решение №261417/23.04.2021г., постановено по гр.д. № 4947/2019г. на ВРС, 40 съдебен състав, в частта, с която е уважен предявеният от АНГ. П. Х., ЕГН ********** срещу въззивника по насрещната жалба иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, чрез присъждане на обезщетение в размер от 2500лв.
В насрещната жалба се навеждат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Излагат се подробни доводи в насока, че неправилно е прието наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалата и ищцата, като се настоява, че от събраните гласни доказателства, които следва да се ценят съобразно чл.172 ГПК, не се установява такава връзка. Поддържа се, че от експертизите по делото се установява, че ищцата е нарушила чл.113 и чл.114 ЗДвП и правилно първоинстанционният съд е възприел възражението на ответника за съпричиняване, но се поддържа, че следва още да бъде намален размерът на обезщетението съобразно приноса на пострадалата за настъпване на вредите до 60%. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска изцяло, в евентуалност за разликата над 2000лв. до 2500лв., както и за присъждане на сторените в двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от АНГ. П. Х..
В открито съдебно заседание жалбите се поддържат от страните, чрез процесуалните им представители.
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбите по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано искова молба подадена от АНГ. П. Х., с която претендира да бъде осъдено ЗАД „Алианц България”, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 да й заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на 2 баба й Л.Т.К., починала на 14.12.2014г. вследствие на ПТП причинено от водач управлявал МПС „Фолксваген“ с рег. № **** застраховано със ЗЗ „ГО“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 14.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
В исковата молба се сочи, че на 14.12.2014г. в гр. Варна, локалното платно до бл. 60 в ж.к. „Чайка“, водач на л.а. „Фолксваген“ с рег. № **** поради движение с несъобразена скорост причинил ПТП, при което настъпила смъртта на Л.Т.К.. С влязло в сила решение по ВНОХД 147/2018г. на ВАпС водачът на л.а. бил признат за виновен, че е осъществил от обетивна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 а ал. 1 б. „Б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК причиняване при управление на МПС на смърт по непредпазливост.
Ищцата е внучка на пострадалото лице и имала с нея изключително близка връзка. От смъртта й всеки ден изпитвала мъка и страдание. Променило се ежедневието и нормалният й живот. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от ответникът е подаден отговор, с който оспорва иска. Сочи, че не са налице твърдения за връзка между баба и внуче, по-дълбока от обичайните за българското семейство и традиции, която да обосновава приложението на ТР № 1/2016г. на ОСГНТК на ВКС. Евентуално сочи, че е налице съпричиняване от пострадалото лице, което е възприето и във влязлата в сила присъда. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От писмените доказателства – НОХД № 1444 по описа за 2017г. на Окръжен съд - Варна и ВНОХД № 136 по описа за 2018г. на Варненски Апелативен Съд; копие от удостоверение за наследници на Л.Т.К. с изх. № 23720 от 04.06.2015г.; копие на застрахователен сертификат (комбинирана полица) № 01/1/14/0156/0575, издадена от ЗАД „Алианц България“ и допълнение към комбинирана застрахователна полица № 01114001560575, се установява, че: с влязло в сила решение № 147 /23.07.2018г. по ВНОХД № 136/2018г. на ВАпС била потвърдена присъда № 11 от 06.02.2018г. по НОХД № 1444/2017г. на ВОС, с която М.Г.С., ЕГН:********** е бил признат за виновен, че на 14.12.2014г. в гр. Варна, локалното платно до бл. 60 в ж.к. „Чайка“ е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 а ал. 1 б. „Б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК - причиняване на ПТП по непредпазливост при управление на л.а.
„Фолксваген“ с рег. № **** поради движение с несъобразена скорост, при което е настъпила смъртта на Л.Т.К. ЕГН-.**********. АНГ. П. Х. е внучка на Л.Т.К.. Към 14.12.2014г. по отношение на л.а. „Фолксваген“ с рег. № **** е имало сключена застраховка „ГО” към ЗАД „Алианц България“.
Съобразно заключението по назначената комплексна САТЕ, към момента на ПТП, пешеходецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0.62 промила - към долната граница на лека степен на алкохолно опиване. Такава степен на повлияване има значение при управление на моторно превозно средство с оглед необходимост от бързи реакции на 3 ситуации възникващи по време на движение на скорост от моторното превозно средство.
При движение на пешеходец с подчертано ниска скорост - 2.3 км/ч - 3.4 км/ч лекото забавяне на скоростта на реакция, съобразителност, координация на движенията нямат практическа стойност върху възможността на пешеходката да контролира постъпките, действията си и да възприема обективната обстановка, респективно конкретната концентрация не е допринесла за настъпването на пътно транспортното произшествие. Пресичането на пътното платно за движение на несигнализиран и неосветен за целта участък, е допринесло за късното и влошено разпознаване на пешеходката с конкретни намерения.
От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля С.Д.Й. се установява, че е роднина на А.Х.- съпруг на нейната сестра Л.. Познават се от 2005г. А. живеела при родителите си и при баба си Л. К., която е майка на майка й. Живеела на двете места, тъй като баща й бил моряк, а майка и имала заболяване. Родителите й живеели в кв. „Младост“, а баба й в кв. „Чайка“. Към 2005г. А. учела в хуманитарна гимназия. Баба й живеела сама, съпругът й починал отдавна. След завършването си в хуманитарната гимназия А. започнала да учи в „Икономически университет“ – Варна, завършила го с магистърска степен и в момента работи. След като починала майката на А. през 2010г., баба й била най–голямата й опора. А. го приела много трудно и баба й бил човекът, който й давал кураж. А. не е семейна и понастоящем живее в апартамента на родителите си в кв. „Младост“. Баща й е жив и живеят заедно. Винаги са поддържали добър стандарт на живот, не са били лишавани от нещо. В момента никой не живее в апартамента в кв. „Чайка“, в който живеела баба й.
Апартаментът е двустаен. Там са й гостували със съпругата му много пъти по празници, рождени дни или без повод. Когато са ходили А. или е била там, или е идвала след тях. Баба й била в добро здравословно състояние, не се нуждаела от грижи, можела да се обслужва сама. Роклята за абитуриентския бал на А. била от баба й, която й помагала и с други подаръци, но имоти и пари - не. Когато се събирали е виждал, че Л. К. е употребявала алкохол, но винаги е било в рамките на разумното и никога не е прекалявала. В момента на нещастието е била на някакво събиране. Л. К. има и син, който е семеен. Погребението финансово и организационно се поело от нейния син и двете й внучки. Погребана е в Тополи. И до днес ходят на гроба не само на помени и задушници, а много по-често.
Гробовете на майка й и баба й са в съседство. След като баба й починала скоро след майка й, А. се изолирала, затворила се в себе си и трудно го преживяла.
При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:
Съобразно чл.223, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За възникване на правото на обезщетение и успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за 4 застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № **** ПТП/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните вреди в правната сфера на ищцата в заявения размер, включително като установи твърденията си за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, както и че търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания.
Ответникът следва да докаже направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Не се спори между страните в процеса и се установява от събраните писмени доказателства, че към датата на произшествието е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към ЗАД „Алианц България“ за процесното МПС.
Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/415e14fd-4756-46c1-81b6-bbc1d886b4d7