Определение № 684 от 29.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. София, 19.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20238003901086 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 ал . 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Катар Мениджмънт Ейджънси„ ЕООД против определение № 311/21.04.2023 г. по ч.т.д.№ 229/2023 г. на Варненски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна на определение № 77/12.01.2023 г. по т.д.№ 990/2020 г. на Окръжен съд – Варна, въззивният съд е изменил постановеното от първоинстанционния съд решение № 497/07.11.2022 г. по т.д.№ 990/2020 г., като е осъдил „Нур пиле„ЕООД /н./ и „Катар Мениждмънт Ейджънси„ ЕООД да заплатят общо на „Канарини„ЕООД сумата от 5 610 лева, представляваща част, съразмерна на общата отговорност на двамата ответника, от общо направените 6 655,70 лева – съдебно-деловодни разноски за исковото производство, на основание чл. 78 ал.1 ГПК. Жалбоподателят оспорва допустимостта, в евентуалност – правилността на въззивното определение.

Относно недопустимостта се основава на обстоятелството, че спрямо него, като конституиран служебно съответник, наред с посочения от ищеца ответник - „Нур пиле„ ЕООД, няма отправено искане, за ангажиране отговорността му за понесените от ищеца

„Канарини„

ЕООД разноски. В този смисъл страната твърди, че правилно първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си в рамките на отправеното искане, а въззивният съд се е произнесъл плюс петитум.

Същевременно акцентира на обстоятелството, че молбата по чл. 248 ГПК на ищеца е единствено за солидарно осъждане на двамата ответници, а не за общото им, макар при условия на разделност, осъждане, каквото е постановил въззивният съд. Основание за солидарна отговорност не е налице, но и искането за солидарно осъждане не е направено до приключване на устните състезания, а едва с молбата по чл. 248 ГПК. Жалбоподателят оспорва и по същество отговорността си за разноски, предвид обстоятелството, че в 1 процеса не е конституиран по свое желание, а служебно от съда. Оспорва обосноваността на приложеното от съда корективно тълкуване на чл. 637 ал.

3 ТЗ, според което разпоредбата изключва възможността за конкурента, поддържащ спор с първоначалния ищец, да ползва общия ред за установяване несъществуване на „чуждото„ вземане по реда на чл. 694 ТЗ, като служебното му конституиране, макар като съответник, го поставяло в положение идентично с това, което би заел като ищец. Сочи и съществено процесуално нарушение на съда – непроизнасяне по възражението на жалбоподателя, че общо присъдената в тежест на двамата ответника сума от разноски е вече включена в обявения на 04.06.2021 г. от временния синдик на „ Нур пиле „ ЕООД / н./ списък на приети вземания и същият е одобрен от съда, с определение № 191/03.02.2022 г. по т.д.№ 1066/2020 г. на Варненски окръжен съд. Като поддържа тезата, че след служебното си конституиране не би могла да се оттегли от правния спор, страната оспорва съображенията на съда за значение на собственото й процесуално поведение - преценено като активно оспорване и защита срещу иска на „Канарини„ЕООД. В този смисъл се позовава на формирана от Върховен касационен съд съдебна практика, с която счита, че въззивното определение противоречи.

Ответната страна – „Канарини „ЕООД - оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, излагайки съображения по правилността на обжалваното определение.

Намира, че разрешението на въззивния съд е в унисон с формираната практика на касационна инстанция, впрочем – именно цитираната от жалбоподателя, мотивите от която са и доводите на ищеца за правилността на въззивния акт.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Исковото производство е образувано по реда на чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца „ Канарини „ ЕООД срещу ответника „Нур пиле„ ЕООД ,за което „Канарини „ЕООД се е снабдило със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, срещу която длъжникът ответник е подал възражение по чл. 414 ГПК. След подаване на исковата молба спрямо „Нур пиле„ЕООД е открито производство по несъстоятелност и на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ съдът е спрял производството, до произнасянето на съда по несъстоятелността по вземането – предмет на спорното исково производство. Вземането е включено от временния синдик на „ Нур пиле „ЕООД в списъка на приети вземания. Срещу приемането му са възразили несъстоятелният длъжник и кредитор с прието вземане - „Катар Мениджмънт Ейджънси„ ЕООД. Възраженията са отхвърлени, като съдът по несъстоятелността е одобрил списъка и досежно спорното вземане. След произнасянето му по реда на чл. 692 ТЗ настоящото исково производство е било възобновено, но със служебно конституиране на синдика на

2 несъстоятелното дружество и на оспорилия вземането на „Канарини„ ЕООД кредитор на несъстоятелността и настоящ жалбоподател. Последният е депозирал отговор на исковата молба и осъществявал активна защита срещу предявения положителен установителен иск на кредитора „ Канарини „ЕООД . Искът е уважен , като с първоинстанционното решение са присъдени и понесените от ищеца в заповедното и в исковото производство разноски , в тежест единствено на ответника „Нур пиле„ЕООД /н./. С молба по реда на чл.

248 ГПК ищецът е претендирал изменение на съдебното решение, в частта му с характер на определение по разпределяне отговорността за разноски, с постановяване солидарно осъждане за същите на двамата ответници .

Молбата е оставена без уважение, поради което определението по чл. 248 ГПК е атакувано от ищеца с частна въззивна жалба. Въззивният съд е уважил частично същата, като е изменил първоинстанционното решение в частта му по отговорността за разноски , осъждайки двамата ответници да заплатят общо, при обоснована в мотивите разделна, а не солидарна отговорност, за сумата от 5 610 лева. За горницата до общо понесените от ищеца разноски в исковото производство – 6655,60 лева, както и за понесените в заповедното производство, съдът е приел, че отговорността е единствено на „Нур пиле„ ЕООД, но и в тази част определението не е обект на инстанционен контрол.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел следното : След откриване на производството по несъстоятелност на ответника по иска по чл.

422 ГПК, процесуалното правоотношение по същия се трансформира за целите на универсалното принудително изпълнение, но така, че извършените до този момент процесуални действия запазват своето значение и служат на ищеца, несъстоятелния длъжник и на всички кредитори на несъстоятелността.

Съдържанието на това процесуално правоотношение занапред е в зависимост от действията на лицата в производството по несъстоятелност, като едва предявяването на вземането пред синдика прави противопоставими материалните права - предмет на делото както на длъжника, така и на останалите кредитори, конкуриращи се за удовлетворяване от ограниченото имущество на несъстоятелния. С подаването на възражение по реда на чл.

690 ТЗ „Катар Мениджмънт Ейджънси“ЕООД е разширило предмета на първоначалния спор, очертавайки нов, самостоятелен и независим от поведението на длъжника спор между кредитори на несъстоятелността.

Процесуалното положение на така възразилия кредитор съвпада изцяло с положението на ищец , предявил отрицателен установителен иск относно вземането на друг кредитор – ищеца по положителния установителен иск по чл. 422 ГПК, в хипотезата на чл. 694 ал. 3 ТЗ или с положението на присъединил се съищец , в хипотезата на чл. 695 ал. 5 вр. с ал.1 ТЗ . Законът не предвижда, като условие за продължаване на заварения от несъстоятелността спор, допълнително упражняване на право на иск по реда на чл. 694 ТЗ от оспорилия вземането на друг кредитор – предмет на спряното по реда на чл. 637 ал.1 ТЗ производство - кредитор на несъстоятелността, а напротив – трайната съдебна практика / надлежно цитирана / задължава сезираният с иска по чл. 422 ГПК съд служебно да конституира като ответници в производството, след възобновяването му, възразилите срещу 3 вземането кредитори на несъстоятелността, защото завареното производство следва да концентрира усилията на всички лица , обявили свои права и оспорили чужди, за съвместно разрешаване на всички спорове по универсален начин. Независимо от това, конституираните лица са в правото си да преценят осъществяването на защита и обема на тази защита занапред. Така признанието на дълга на несъстоятелното дружество към ищеца от страна на допълнително конституирания в процеса конкурент на кредитора по правните си последици би било идентично на оттегляне на оспорването, заявено като основание на спора между кредитори. Поведението на „ Катар Мениджмънт Ейджънси„ ЕООД в процеса не индикира такова оттегляне от спора, а напротив – неговото поведение, предприето отделно от длъжника, разширява предмета на делото, като с отговора на иска са добавени непредявени до този момент възражения. Затова не може да се приеме, че и без действията на служебно конституирания съответник – кредитор на несъстоятелността - процесът би бил същия . Няма значение кога са били направени разходите от ищеца / преди или след конституирането на „Катар Мениджмънт Ейджънси„ ЕООД / тъй като обективно са послужили за цялостна защита на вземането му спрямо всеки от ответниците.

Задължението за възмездяване на разноски, по приет за основателен иск, възниква едва с приключването на спора.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът, в евентуалност спрямо довода за недопустимост на въззивното определение, формулира следните въпроси : 1/ Възразилият срещу списъците на приетите вземания кредитор в производство по несъстоятелност, който не е подал искова молба по чл. 694 ал. 3 ТЗ, след отхвърляне на възражението му по чл. 690 ТЗ, но който е конституиран служебно от съда, на основание чл. 637 ал.3 ТЗ, следва ли да понася отговорност за сторените от ищеца разноски , в производството по иска по чл. 422 ГПК, образувано изначално само срещу длъжника ? ; 2/ Допустимо ли е съдът да постанови общо осъждане на ответника – длъжник и на служебно конституираните по реда на чл. 637 ТЗ кредитори, за разноски в производството по чл. 422 ГПК , продължило по реда на чл. 637 ТЗ и зависи ли това от процесуалното поведение на служебно конституираните кредитори ? ; 3/ Допустимо ли е искане по чл.248 ГПК за разделно / общо осъждане на ответниците по иска, след като такова искане не е направено до приключване на хода по същество ?; 4/ Допустимо ли е искане по чл. 248 ГПК, за изменение на съдебен акт в частта за разноски в производство по чл. 422 ГПК, продължило по реда на чл. 637 ал. 3 ТЗ, когато разноските се поставят в тежест на ответника – длъжник, но не и на служебно конституирания по делото възразил кредитор и зависи ли допустимостта или основателността на искането от процесуалното поведение на възразилия кредитор в хода на това производство ? ; 5/ Как следва да отговаря конституираният служебно по реда на чл. 637 ТЗ кредитор, във възобновеното производство по чл. 422 ГПК, за разноските на ищеца по делото ? ; 6/ Има ли значение , при общо осъждане за разноски на длъжника – ответник и на служебно присъединения по реда на чл. 637 ТЗ кредитор , обстоятелството кога са сторени разходите на ищеца в производството по чл.

4

422 ГПК , както и дали същите са приети в окончателните списъци на приети предявени вземания от длъжника в производството по чл. 422 ГПК ?

Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие със задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, посочена общо за всички въпроси : т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК, т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 2535/2015 г. на ІVг.о. на ВКС;