Решение № 49 от 09.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Е.П., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820101037 по описа за 2024 година

Твърди се с исковата молба, че съгласно Приложение №1 от 14.06.23г. към Договор за покупко-продажба на вземания / цесия /, сключен между „С.к. ЕООД и „А.с.в.” ЕАД, вземанията на ЕООД по отношение на ответника Н. П. Т. са били прехвърлени изцяло на ищеца по настоящото производство, заедно със всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Твърди се, че длъжникът Н. Т. е била уведомена за цесията чрез пълномощника – “АСВ” ЕАД.

Твърди се, че е било инициирано заповедно производство спрямо длъжника Н.Т., в което „ АСВ“ ЕАД е реализирало правата по чл.415, ал.4, вр. с ал.1 ГПК.

Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 2300 лева – главница; сумата от 349,09 лева - договорна лихва за периода 08.02.21г. до 08.11.21г.; 1276.47 лева - обезщетение за забава за периода от 09.02.2021 г. до 28.05.24г.

/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Твърди се още, че вземането на цедента „С.к. ООД било възникнало по силата на Договор за паричен заем №484440/06.01.2021г. /Договора/, сключен с Н. П.Т.. С процесния Договор заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 2300 лева. От своя страна заемателят се задължил да върне заетата сума на погасителни вноски указани по размер и брой в Договора, включващи главница, надбавка представляваща печалба за заемодателя, като общата стойност на дължимите от Н.Т. плащанията по заема била в размер на 2847.37 лева, която сума платима на 10 месечни вноски, от които първите три от по 76.76 лева, а останалите седем – в размер на по 373.87 лева, с падеж на последна погасителна вноска на 08.11.2021г..

Твърди се, че съгласно ОУ, при забава плащането на погасителна вноска, заемателят 1 дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. При това на длъжника и ответник в настоящото производство било начислено обезщетение за забава в размер на 1276.47 лева за периода 09.02.21г. до 28.05.24г., като за периода 13.03.20 г. до 14.07.2020г. кредиторът не начислявал лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбите на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.

Претендират се направените разноски в заповедното производство, както и сторените по настоящото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника по делото е депозирал писмен отговор. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение, което да е възникнало между ищеца и ответницата, въз основа на което да се претендират сумите по исковата молба.

Оспорва се твърдението заемодателят да е предоставил на заемателя сумата от 2300 лева.

Оспорва се ответникът да е запознат с процесния Договор, както и автор на елетронна заявка да е била Н. Т..

Твърди се, че Договорът е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, като излага съображения в тази насока.

Твърди се, че в ГПР не е включена като разход неустойката.

Твърди се, че Договорът в частта относно лихвата от 40.05% е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, като излага съображения.

Твърди се, че е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена.

Твърди се с отговора, че Договорът е изцяло недействителен по съображения изложени в тази насока.

Прави възражение за погасяване по давност на претендираното с исковата молба вземане.

По същество се иска отхвърляне на предявените искове.

Претендират се направените по делото разноски – визплатено адвокатско възнаграждение .

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

На 06.01.2021г. между “С.к.” ООД-С., с ЕИК........... и ответницата е сключен Договор за паричен заем №484440 /Договора/, по който кредиторът е предоставил на кредитополучателката кредит в размер на 2300.00 лева, съгласно чл.4, ал.1 от Договора, където изрично е посочено, че с полагането на подписа си по Договора Н.Т. удостоверява, че е получила в брой заемната сума от 2300 лева. От своя страна ответницата се е задължила да върне заетата сума на 10 погасителни вноски с дата на първо плащане 08.02.2021г., съгласно погасителен план към Договора, при ГПР- 48.41 %, фиксиран ГЛП – 40.05% и обща сума за плащане 2 847.37 лева.

Съглано чл.6 от Договора, последният следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител и поръчителят да отговарял на изискванията на чл.23 от ОУ към Договора / едно или две физически лица,които отговаряли кумулативно на следните условия : имат 2 осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата на страната; в случай на двама поръчители,размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябвало да бил в размер на 4 пъти минималната работна заплата за страната ; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „ Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход /.

Според чл.8 от Договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2562.63 лева лв., платима на разсрочено плащане съгласно погасителен план / Приложение 1 към Договора, подписано от Н. Т.в; приложен по Договора и СЕФ, който също е подписан от кредитополучателя / в случай, че не представи обезпечението по чл.6 в тридневен срок от сключване на договора.

Съсгласно чл.7, ал.1 от Договора, при забава на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи за нея обезщетение в размер на законна лихва за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

От Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 14.06.2023 год. е видно, че същия е сключен между „ С.к. ООД-С. и ищеца по настоящото производство.

Страните са се споразумяли „ С.к. ООД да прехвърли на цесионера “ вземания , произтичащи от просрочени кредити на физически лица на основание чл.99 и чл.100 ЗЗД” на цена и условия съгласно Договора от 14.06.23г., като в списъчното извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, в прехвърлените вземания фигурира и това по процесния Договор за паричен заем №484440/ 06.01.2021г., сключен между Н. Т. и „С.к.

ООД-С..

По делото е допусната и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ от 26.11.2025г. изготвена от в.л. А.Б.. От заключението по експертизата е видно, че към 14.06.23г. - дата на цедиране на вземането на кредитора, задължението на кредитополучателката по процесния договор е било в размер на 4 019.45 лева, която сума кореспондира и с посочената в извлечение от Приложение №1 към договора за цесия. Към месец ноември 2025г. / момента на проверката на в.л. при ищеца във връзка с изготвяне на ССчЕ / задълженията на Н. Т. по процесния договор вече са в общ размер на 5 984.23 лева, от които главница- 2300.00 лева, договорна лихва за периода 08.02.21г. До 08.11.21г. 349.10 лева, неустойка – 408.42 лева ., лихва за забава към 14.06.23г. - 961.96 лева и 771.75 лева - лихва за забава за периода от 14.06.23г. до 01.11.25 година.

Съгласно погасителния план, погасителните вноските по Договора са падежирали преди иницииране на производството по ч.гр.д. №648/2024г. по описа на РС Е.П. от заявителя . Последвалото цедиране на вземанията на кредитора, в т.ч. и това по сключеният с ответницата договор за потребителски кредит от 06.01.2021г. е стигнало до знанието на ответницата в хода на настоящото производство / вж. Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., II т.о. на ВКС/ , за което уведомяване е налице надлежно упълномощаване съглано приложено към исковата молба Пълномощно от 14.06.2023 година .

Според чл.24 от ЗПК по отношение на договорите за потребителски кредити, към които се отнася и процесния договор за паричен заем, са приложими нормите на чл.143 до чл.148 от ЗЗП /Глава шеста от ЗЗП - Неравноправни клаузи в потребителски договори/, в противоречие с които се намират клаузите на чл.8, вр. с чл.6 от Договора. По отношение на 3 последните съдът приема, че така цитираните разпоредби не са индивидуално уговорени между страните, а на кредитополучателя е бил предоставен еднотипен договор за потребителски кредит, на съдържанието на който ответницата не е могла да влияе / чл.146, ал.2 ЗЗП/. С така договорената неустойка се накърняват добрите нрави, като със същата ответникът е преследвал обезпечаване на неизпълнение на насрещно задължение на потребителя, което не е свързано пряко с претърпени вреди, а от друга страна договорената неустойка води до оскъпяване на предоставения кредит и се явява скрито увеличаване на печалбата на кредитора.

От съдържанието на процесния договора не може да се направи извод и за начина на формиране на ГПР от 48.41 % и за размера на оскъпяване с оглед ГЛП от 40.05 %, който към датата на сключване на договора надвишава трикратния размер на законната лихва .

ГПР не отговаря на действителния, като в него не е включена договорената с чл.8, вр. с чл.6 от Договора неустойка, което е в противоречие с чл.11 ,ал.1, т.10 ЗПК. В случая е налице заобикаляне на закона, с оглед разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК вр. §1 от ДР на ЗПК. Така потребителя е въведен в заблуждение, при невъзможност реално да прецени, какъв е действителния размер на разходите по Договора и дали да сключи или не този договор.

Кредитополучателката има качеството на потребител, икономически по-слаба страна по процесния договор и се ползва от охранителните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. При горните съображения съдът намира Договор за паричен заем №484440/06.01.2021г. за недействителен с оглед разпоредбите на чл. 22 от ЗПК. Според чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл ответницата дължи на ищеца сумата от 2300.00 лева - главница по Договора, заедно със законната лихва, считано от 28.05.2024г. до окончателното изплащане.

За сумата от 349,09 лева - договорна лихва за периода 08.02.21г. до 08.11.21г. и 1276.47 лева - обезщетение за забава за периода от 09.02.2021 г. до 28.05.24г., предявените искове подлежат на отхвъряне.

По разноските

При този изход на спора по делото, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от исковата претенция, сторени разноски в заповедното производство в размер на 38.51 евро, както и разноски по настоящото дело в общ размер на 272.10 евро, в т.ч. държавна такса, депозит за вещо лице и юрискосултско възнаграждение -150.00 евро.

С оглед изхода на спора по делото за ответницата Н. Т., като взе предвид възраженията / в молба от 19.11.25г. / на ищеца по насрещната претенция за разноски на основание чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв. и като съобрази и Определение № 643/07.12.22г. на ВКС по ч.т.д. № 2370/22г. , I т.о., ТК съдът приема, че на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на адв.Кр.Б. следва да се присъдят съразмерно на отхвърлената част от исковата молба, адвокатско възнаграждение по заповедното производство в размер на 100.00 евро, както и да се присъдят в полза на адв.

Н.И. адвокатско възнаграждение по настоящото производство в размер на 300.00 евро.

Предви изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. П. Т. от с. С., Община Е.П., с ЕГН **********, че дължи на "А.с.в." ЕАД-С., с ЕИК.........., сумата от 2300.00 лева или 1 175.97 евро, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 28.05.2024г. до окончателното изплащане.