Определение № 299 от 05.05.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Г., 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500141 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. чл. 274 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Кредисимо” ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. Б., срещу разпореждане № 454 от 24.02.2023 г. на Габровския районен съд, постановено по ч.гр.д. № 323/2023 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Кредисимо” ЕАД срещу длъжника Т. И. П. за сумата от 854, 78 лв. главница, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, 79, 93 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 09.02.2023 г., 27, 41 лв. лихва за забава за периода от 21.06.2022 г. до 09.02.2023 г., както и 25 лв.заплатена държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се излага, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Процесните документи, а именно договор за кредит № 25113339/27.01.2022 г., Общи условия и СЕФ (стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити), не са подписани от страните саморъчно, тъй като процесния договор е сключен във формата на електронен документ, чрез размяна на електронни волеизявления, по см. на чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Договорът за кредите е подписан с обикновен електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който е равностоен на саморъчен подпис. На кредитоискателката, на посочения от нея електронен адрес, своевременно е предоставена преддоговорна информация и същата е въвела самостоятелно, на указаното за това място в сайта на кредитора, че декларира, че е получила СЕФ на посочения от нея ел. адрес и приема ОУ и договора. С това действие П. е направила електронно изявление, като е заявила съгласие да бъде обвързана от процесния договор, СЕФ и ОУ. С това действие заявлението за кредит е счетено за подадено, а ОУ и договора – приети и подписани от кредитоискателя. След електронното сключване на 1 договора, на П. е изпратено електронно съобщение с приложените документи по сключения договор, което съобщение се прилага и към частната жалба.

Неправилно съдът приема, че не са приложени към заявлението по чл. 410 от ГПК доказателства за комуникация между страните по договора и за електронните им изявления, тъй като, както е изброено в обжалваното разпореждане, сред представените документи е изпратеното до длъжника електронно съобщение, с което „Кредисимо“ е предоставило на същия сключения договор с приложение № 1, ОУ и СЕФ, с което доказва сключването на договора от разстояние и при спазването на изискванията на ЗПФУР. Освен това възпроизвеждането на договора за кредит, ОУ и СЕФ върху хартиен носител не променя характера им на електрони документи, подписани с обикновен електронен подпис. Моли, да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да се уважи заявлението по чл.

410 от ГПК. Претендират се разноските за въззивното производство, за заплатената държавна такса.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Кредисимо“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. И. П., , ЕГН **********, от гр. Г. , ул. „Ч.“ № *****, за сумата от 854, 78 лв. главница, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, 79, 93 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 09.02.2023 г., 27, 41 лв. лихва за забава за периода от 21.06.2022 г. до 09.02.2023 г., както и разноски за заповедното производство. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 2511339 от 27.01.2022 г., сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по см. на чл. 2 от ЗЕДЕУУ, чрез средства за комуникация от разстояние, като договорът е подписан с обикновен електронен подпис по чл.

13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Кредиторът е предоставил информация на длъжника – СЕФ, договора с приложение № 1 и ОУ на посочената от него електронна поща, като същите са били на разположение на длъжника преди подписването им, като същият не е упражнил правото си на отказ. Длъжникът е получил сумата от 1 000 лв. и се е задължил да върне заетата сума, заедно с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към договора.

Длъжникът не е изпълнил в срок задължението си и се претендира съответната главница, договорна лихва и лихва за забава.

Първоинстанционният съд за да отхвърли заявлението по чл. 410 от ГПК е приел на първо място, че договора не е подписан от кредитополучателя, което означава, че не е налице сключен договор за кредит в писмена форма. На второ място приема, че към заявлението не са приложени доказателства за комуникацията между страните по договора, за електронните им изявления, доколкото се твърди, че същият е сключен от разстояние и не ставало ясно, какво е предложено на потребителя и по какъв начин е прието, респ. сключен той.

2

Настоящият състав на съда намира жалбата за основателна.

От изложеното по т. 12 от към заявлението по чл. 410 от ГПК и приложените към него доказателства, се установява, че заявителят твърди, че е сключен договора за потребителски № 2511339 от 27.01.2022 г. при ОУ, между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитор и Т. И. П., като кредитополучател.

Видно от представения на хартиен носител договор, страните са уговорили в чл. 16, ал. 1, че се съгласяват да бъдат обвързани от електронните им изявления, отправени една до друга, на осн. чл. 5 от ЗЕДЕУУ, като електронните изявления до кредитополучателя следва да се отправят чрез онлайн системата на кредитора или по електронна поща посочена в чл. 12 от договора. В чл. 12 от договора посочената електронна поща на кредитополучателката е ***********, като съгласно ал. 5 на същия член страните приемат, че ще подписват изявленията си обикновен електронен подпис, за какъвто могат да се считат техните имейл адреси, телефонни номера, IP адреси, потребителски имане и пароли и/или други данни в електронна форма. Към представения потребителски договор са приложени ОУ и СЕФ. В приложения на хартиен носител СЕФ кредитополучателката е декларирал, че е получела същия посочвайки трите си имена и ЕГН-то си. От приложения СЕФ е видно, че на потребителя е указано, освен всички условия по договора, в част ІV, б. „б“, т. 2, че законите, на които кредиторът се позовава, за да установи взаимоотношения с потребителя преди сключване на договора са: ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, ЗЗЛД, ЗМСИП. Приложена е и кореспонденция по електронната поща между кредитора и Т. П., от която е видно, че на кредитополучателката е изпратен от кредитора, на посочения в договор имейл, подписания от нея договор, СЕФ, декларация с информация за обработването и съхранението на лични данни, ОУ и др., като е видно, че към имейла са прикачени документи във формат на pdf.

От твърденията на заявителя, изложени в заявлението, става ясно, че договорът е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и е подписан под формата на електронен документ. При спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и ЗЗП, в конкретния случай е видно, че изискването за писмена форма на договора за потребителски кредит е спазена. В конкретния случай се представят доказателства, а именно СЕФ приет от длъжницата, в който са посочени условията на договора и приложимите закони, кореспонденция по имейл между кредитора и длъжника – изпратен на кредитополучателката подписан от нея договор, ОУ и СЕФ, изпратени на посочената в договора електронна поща и следва да се приеме, че кредиторът е представил доказателства по см. на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и така представените документи към заявлението са възпроизведени на хартиен носител електронни документи. С попълване на заявлението и изпращането му на "Кредисимо" АД и получаване по електронната поща на потребителя на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, длъжникът е приел електронното изявление и условията на договора. Доколкото страните са уговорили, че договорът ще бъде подписан с обикновен електронен подпис и от приложените доказателства е видно, че е извършена размяна на 3 кореспонденция между страните в електронна форма, която е логически обвързана и се наслагва, с оглед установяване авторството от страна на кредитополучателя – име, ЕГН и имейл на кредитополучателката, следва да се приеме, че договорът е подписан с обикновен електронен подпис, както е уговорено между страните. Размяната на изявления по електронен път, използвайки посочения от потребителя имейл и направените изявления, следва да се приемат за надлежно подписване на електронните документи от страна на потребителя, респ. за сключване на процесния договор с обикновен електронен подпис, съгласно чл. 16, ал. 5 от договора вр. чл. 13, т. 1 от ЗЕДЕУУ. С оглед изложеното следва да се приеме, че е налице валиден договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл. 11 от ЗПК, като неразделна част от същия са приложените ОУ и СЕФ.

Предвид изложеното обжалването разпореждане следва да бъде отменено, като неправилно и следва да се укаже на първоинстанционния съд да издаде исканата от заявителя заповед по чл. 410 от ГПК.

Предвид гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 454 от 24.02.2023 г. на Габровския районен съд постановено по ч.гр.д. № 323/2023 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, против Т. И. П., , ЕГН **********, от гр. Г., ул. „Ч.“ № ***** , вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т.

И. П., , ЕГН **********, от гр. Г., ул. „Ч.“ № *****, за сумите от: 854, 78 лв. главница, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, 79, 93 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 09.02.2023 г., 27, 41 лв. лихва за забава за периода от 21.06.2022 г. до 09.02.2023 г., както и разноски за заповедното производство – 25 лв. заплатена държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Г. за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4