Решение № 543 от 09.04.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 3441/2017
- Вид
- Решение № 543
- Подписан
- 09.04.2020
- В сила
- 13.04.2021
- Състав
- НЕЛИ БОЙКОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………………… гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 3441 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
Ищецът
З. „А.Б.” АД твърди, че на 31.01.2017 г., на гл. път І-1 /Е-79/ км 8+400, в района на община Видин, е настъпило пътнотранспортно произшествие, с участието на М.И., като водач на лек автомобил
“Рено Лагуна“, с peг. № *******и влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с рег. № *******, собственост на „Пабко лизинг и търговия – клон България“. Поддържа, че ПТП е причинено от водача на лекия автомобил, който поради движение с несъобразена за пътните условия скорост, губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение, при което нанася вреди на влекача. Ищецът твърди, че с полица № 16-0300/176/5000046 е сключен договор между него и „Пабко лизинг и търговия – клон България“ за имуществена застраховка
„Каско“ на влекача за застрахователна сума от 34452 евро. Във връзка с ПТП, застрахованото лице е подало заявление с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахованото имущество, по което е образувана преписка по щета № 0300/17/777/500770. Констатираните и оценени от експерти на дружеството щети обосновават извод за наличие на
„тотална“ щета, поради което останките на влекача са продадени за 12100 лева. С преводно нареждане от 11.05.2017 г. ищецът е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в общ размер на 44110.93 лева. Размерът на обезщетението е определен, след като от действителната стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на произшествието в размер на 59457.23 лева е приспадната стойността, за която са реализирани запазените части. Твърди, че с полица № BG/30/116002873834, валидна към момента на ПТП, е сключена от ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която застраховката покрива гражданската отговорност на водача на лекия автомобил “Рено Лагуна“. С оглед на това, ищецът кани ответника с покана доброволно да му заплати сумата от 44125.93 лева, включваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски по обработка на щетата. Поради липсата на плащане от страна на ответника, иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 44125.93 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка ***а.
Ответникът „ЗАД Д.: ж. и з.“ АД оспорва основателността на исковете, с твърдението, че не се установява обстоятелството, че застрахованият при ответника водач е причинил процесното ПТП. Оспорва ПТП да е настъпило при описания в протокола за ПТП механизъм. Оспорва причинените на застрахованото при ищеца МПС да са резултат на процесното ПТП. Оспорва да е налице „тотална щета“. Поддържа, че действителната стойност на влекача и запазените части не възлизат на посочената от ищеца в исковата молба стойност, поради което счита, че заплатеното от ищеца обезщетение е завишено. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на застрахованото по застраховка „каско“ лице. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахованото в ищцовото дружество МПС. Моли съда да отхвърли исковете, като претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
С оглед изразените от страните становища съдът приема, че между страните са безспорни обстоятелствата по наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и „Пабко лизинг и търговия – клон България“ КЧТ по имуществена застраховка полица № 16-0300/176/5000046 „Пълно каско – валутна клауза“ на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с рег. № *******, по което във връзка с описаното в исковата молба ПТП от 31.01.2017 г. ищецът е заплатил обезщетение на застрахованото лице на 11.05.2017 г. в размер на 44110.93 лева. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ – полица № BG/30/116002873834 на водача на лек автомобил “Рено Лагуна“, с peг. № *******, валидна към датата на ПТП.
Съгласно съставения от орган на КАТ-ОДП
Видин протокол за ПТП № 1316918/02.02.2017 г., на 31.01.2017 г., в 23.15 ч. на гл. път І-1 /Е-79/, км 8+400, водачът на лек автомобил “Рено Лагуна“, с peг. № *******– М.И. управлява превозното средство с несъобразена с пътните условия скорост – мъгла и ляв завой, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в управлявания от А.А. влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с рег. № *******. Констатирани са повреди и по двете МПС-та, като по влекача са следните: множество деформации по влекача и ремаркето; счупено предно стъкло. Протоколът е съставен от служителя на КАТ след посещение на място на ПТП.
Във връзка с нанесените от това ПТП щети, при ищеца е образувана преписка по щета № 0300/17/777/500770, по която са описани и оценени уврежданията по влекача, след което е дадено заключение, че стойността на ремонта надвишава 70 % от действителната стойност на превозното средство и щетата е призната за тотална. Стойността на запазените части е 12100 лева.
Видно от сведетелство за регистрация на влекача марка „ДАФ“, с рег. № *******, регистрацията е прекратена на 02.05.2017 г. поради тотална щета.
По делото е постъпил и препис на досъдебно производство № 31/2017 г. по описа на ОД на МВР-Видин, пр. пр. вх. № 417/2017 г. поописа на ОП-Видин, образувано във връзка с процесното ПТП. С постановление от 17.07.2017 г. на ОП-Видин наказателното производство за установяване причините за настъпилото ПТП и смъртта на водача на л.а. „Рено Лагуна” е прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление.
Съдържащите се в тази преписка протоколи за извършен оглед на местопроизшествието и снимков материал са използвани от вещите лица М. и Й. за изготвяне на приетите по делото заключения по съдебно- автотехнически експертизи.
От заключението на вещото лице А.М. по съдебно-автотехническата експертиза и уточненията, направени от вещото лице в о.с.з. на 15.05.2019 г., се установява следното:
Процесното ПТП е настъпило на участък от пътя с ляв завой, като водачът на л.а. „Рено Лагуна” при висока скорост /108 км/ч/ и хлъзгава мокра настилка губи контрола върху автомобила, който се завърта обратно на часовниковата стрелка и с дясна странична част се плъзга в насрещното пътно платно, където се удря челно с насрещно движещия се с 81 км/ч товарен автомобил „ДАФ”. Поради разликите в масите на двете МПС-та /1.4 т. за л.а. и 36 т. за т.а./, при удара товарният автомобил избутва назад лекия автомобил на около 25 м. в дясно и след това се завърта с кабината по часовниковата стрелка и се установява извън пътното платно, а полуремаркето надлъжно косо на пътното платно. Според вещото лице М. ударът е бил непредотвратим за водача на т.а. „ДАФ” след загубването на контрола върху управлението от водача на л.а. „Рено Лагуна” и навлизането в насрещното пътно платно. Причина за ПТП е именно това внезапно навлизане в платното за насрещно движение от водача на л.а. „Рено Лагуна”. Събразявайки описаните повреди по товарния автомобил и механизма на настъпване на ПТП, вещото лице стига до извод, че описаните от застрахователя повреди съответстват на механизма на ПТП. Според вещото лице стойността на ремонта на товарния автомобил по средни пазарни цени е 50104.58 лева с ДДС, но няма данни за извършен такъв ремонт. В заключението е уточнено, че стойността на увредените части по Аутокат са дадени с овехтяване 50 %, а при пазарната стойност са части втора употреба. Действителната стойност на влекача към датата на ПТП е 53900 лева, съответно при стойност на ремонта от 50104.58 лева, е налице тотална щета. Вещото лице М. определя стойността на запазените части на 20 % или 10780 лева, съответно стойността на дължимото обезщетение е 43120 лева. Ако се съобрази обстоятелството, че ищецът е реализирал запазените части на цена от 12100 лева, то в този вариант стойността на дължимото обезщетение ще е 41800 лева. При определянето на процента запазени части, вещото лице е отчело факта, че увредените части са предимно от кабината, а тя представлява 40 % от автомобила.
От заключението на вещото лице Й.Й. по допуснатата във връзка с направено оспорване от ответника повторна съдебно-автотехническа експертиза и уточненията, направени от вещото лице в о.с.з. на 28.06.2019 г., се установява следното:
Процесното ПТП е настъпило на 31.01.2017 г., около 23.15 ч., на главен път І-1, с участници: лек автомобил “Рено Лагуна“, с peг. № *******, движещ се в посока с. Димово и товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с рег. № *******, движещ се в насрещната лента за движение, с посока „Дунав мост 2”. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който поради движение със скорост около 109-110 км/ч, която скорост се явява несъобразена с пътните условия – мокър асфалт, ограничена видимост от мъгла и навлизане в ляв завой, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно с насрещно движещия се със скорост от 81-82 км/ч товарен автомобил. Вещото лице Й. също стига до извода, че водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, докато водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати удара, ако не е навлизал в лентата за насрещно движение. Всички описани от ищцовото застрахователно дружество увредени части по процесния товарен автомобил могат да бъдат получени и съответстват на механизма на удара. Според вещото лице стойността за възстановяване на товарния автомобил, изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП е 57940.56 лева, а по средни пазарни цени към същия момент е 62764.68 лева. Действителната средна пазарна стойност на товарния автомобил „ДАФ” към датата на настъпване на произшествието е 54858 лева. Вещото лице Й. определя стойността на запазените части на 21.5 %, съответно определя стойността на дължимото обезщетение на сумата от 43064 лева.
При приемане на заключението в о.с. з на 28.06.2019 г., вещото лице Й. подробно отговаря на въпроси, свързани с определения процент на запазени части и разяснява защо не е възприел по-висок процент от определените 16 % за запазени части на двигателя, скоростната кутия и съединители, както и защо е опрделил 2.5 % от общата стойност на автомобила за окачването.
Видно от заключенията, изводите и на двете вещи лица съвпадат относно механизма на настъпване на ПТП и скоростта, с която са се движили двете превозни средства, както и относно процента на запазените части, поради което направеното от ответника оспорване на първоначалната експертиза досежно отговорите на вещото лице М., касаещи горепосочените обстоятелства, се явява необосновано.
Съгласно чл. 411 КЗ, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ по чл. 411