Определение № 68 от 19.05.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. гр. София , 19.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимира П. Костова

Красимира Х. Райчева

Магдалена А. Лазарова като разгледа докладваното от Красимира Х. Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600208 по описа за 2021 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба на подсъдимият Д. Д. К. чрез защитника му адв. М.Х. срещу протоколно определение от 23.03.2021 г. на СНС XVI състав по нохд №2885/2020 Г. , с което е оставено без уважение искането на подс.К. за изменение мярката му за неотклонение „домашен арест” в по-лека.

В жалбата защитникът на подсъдимия излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, което моли да бъде отменено, заради необоснования отказ на първостепенния съд да смекчи мярката за процесуална принуда. Не било отчетено като ново обстоятелство изтеклия период от време, в който подс.К. изтърпявал определената му от съда мярка за неотклонение „домашен арест“, който срок бил продължителен и неразумен съобразно критериите на чл.5 параграф 3 от ЕКПЧ. Обществената опасност на деянието и дееца не били високи с оглед предмета на посегателство по вмененото обвинение, което се явявало недоказано, чистото съдебно минало, младата възраст и трудовата ангажираност на подсъдимия.

Поради липса на опасности от укриване и извършване на престъпление се претендира изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение „домашен арест“ да бъде променена в по-лека.

Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с доводите изложени в протеста, мотивите на атакуваното определение и материалите по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество 1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Подсъдимият е предаден на съд на 8.10.2020 г. с обвинителен акт на Специализираната прокуратура №15758/2019г. по обвинения в престъпления по по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 т.2 вр.ал.2 и чл.354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 пр.4 НК, заедно с още девет обвиняеми лица въз основа на който е образувано настоящото нохд №2885/2020г.

При внасяне на обвинителния акт подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, която се изпълнява и към момента.

Първоначално спрямо същия на 1.12.2019г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение на СНС по чнд №4479/2019г., потвърдено от АСНС с определение от 10.12.2019г. по внчд №617/2019г. Впоследствие процесуалната принуда е била смекчена с определение от 24.03.2020г. по внчд №135/2020г. с промяна на мярката за неотклонение в „домашен арест“. При тази промяна съдът е взел под внимание изтеклия период от време от първоначалното задържане на подс.К., доказателствата срещу него, семейното състояние и здравословните му проблеми с оглед приобщените медицински справки, както и наличните рискове от извършване на престъпление, които не са били преодолени.

Последното произнасяне на въззивната инстанция по въпросите свързани с мярката за неотклонение по отношение на този подсъдим е сторено с протоколно определение №9/11.03.2021г. на АСНС по внчд №95/21г. От тогава до настоящият момент е изтекъл период около два месеца, който следва да бъде преценяван според искането на защитата дали са налице законовите основания за промяна в изпълняваната мярка за процесуална принуда.

Обвинението, за което подс.К. е предаден на съд касае вменено му от прокуратурата деяние по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 алт.10, т.1 вр. ал.1 пр.2 НК за участие в престъпно сдружение в периода от м.март 2017г. до 29.11.2019г., което според обвинението е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354а от НК, в което участвали длъжностни лица от системата на МВР. Касае се за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, ако подсъдимият бъде признат за виновен. Според обвинителния акт подсъдимият е заемал високо ниво в предполагаемото престъпно сдружение и е имал ключова роля във вероятното разпространение на наркотични вещества в посочения инкриминиран период.

Съответно второто му обвинение по чл.354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 пр.4 от НК касае държане на наркотично вещество – два обекта коноп.

Събраните до момента гласни, писмени и веществени доказателства протоколи за разпознаване, както и заключения на експертизи не разколебават обоснованото предположение по обвиненията, за които подсъдимият е предаден на съд при спазване и гарантиране презумпцията за невиновност.

2

Не може да бъде възприето оплакването, че съдебното производство се провежда в неразумен срок, в това число и срокът, в който се изпълнява мярката за неотклонение „домашен арест “ по отношение на жалбоподателя.

Доколкото в съдебната фаза мярката за неотклонение „домашен арест“ не е ограничена с конкретни срокове разумният характер се преценява от гледна точка на спецификите на конкретното производство, обстоятелства по делото, неговият предмет, сложност и страни, поведението на жалбоподателя и националните органи. Независимо, че по отношение на четирима от подсъдимите са били одобрени споразумения относно вида и размера на индивидуалната им наказателната отговорност, производството, което се отличава с фактическа и правна сложност е продължило срещу шестима от тях, в това число и срещу жалбоподателя – подс.К., извършени са значителен по обем процесуални действия за изясняване на обективната истина.

От материалите по делото се установява, че съдебното следствие е към финал, тъй като са разпитани вещите лица и по-голямата част от свидетелите. Според въззивния състав понастоящем все още не е отпаднал риска от извършване на престъпление на привлеченото към наказателна отговорност лице, независимо от изтеклия период от време и чистото му съдебно минало. Този риск е изводим не само от тежестта на вменените две обвинения на подс.К. които предстоят да бъдат разгледани и обсъдени в съдебната фаза, но и от характера и спецификата на инкриминираната престъпна деятелност свързана с разпространението на наркотични вещества на територията на гр.С. и Н. И. през продължителен период от време, ролята и мястото на подсъдимия в предполагаемото престъпно сдружение. При това положение срокът в който обвиняемият търпи ограничението на мярката за неотклонение „домашен арест“ съотнесено към тежестта и броя на обвиненията, спецификите на производството и събраните доказателства на този етап, се явява законосъобразен и разумен, противно на защитното становище, в съответствие с НПК и европейските стандарти. Мярката за неотклонение има за цел да обезпечи подсъдимия за нуждите на наказателен процес, която процесуална принуда в конкретния случай е била съобразена индивидуално с всички обстоятелства, предвидени в чл.56 ал.3 НПК, както и в съответствие с целите в чл.57 в НПК. По делото са насрочени съдебни заседания, през кратки интервали от време, като съдът е взел всички необходими мерки за приключване на разследването в разумен срок, съобразявайки се с исканията и ангажиментите на страните. При това положение направените възражения от семейно и социално естество все още остават на заден план с оглед преценената като висока обществена опасност на деянието и дееца.

Мотивиран от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС V с-в ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.03.2021 г. на СНС XVI състав по нохд №2885/2020 Г. , с което е оставено без уважение искането на подс.К. за изменение мярката му за неотклонение „домашен арест” в полека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4