Решение № 495 от 17.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Р., 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201050 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул.

„****“ № 10, чрез адв. Б. Д. от АК – Р. със съдебен адрес гр. Р., ул. „****“ № 5, ет. 2, против Наказателно постановление № 24-3393-000380/15.05.2024 г. на началника на Второ РУ към ОД МВР – Р., с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т.

1 ЗДвП за нарушение на чл. 126 ЗДвП.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Оспорвал фактическата обстановка, отразена в същото – да е управлявал товарен автомобил с товар, чиято маса надвишавала отразената в СРМПС, квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 126 ЗДвП. НП било издадено въз основа на кантарна бележка, за която в изписания номер имало поправки и удебеляване на номера. Не били събрани годни доказателства, установяващи нарушението, както и липсвали въобще такива. Не било посочено как било установено нарушението, не била спазена процедурата по неговото установяване.

1

Оспорва компетентността на актосъставителя. Налице били допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, съставляващи самостоятелно основание за отмяната им като незаконосъобразни. Не била приложена правилната санкционна норма и това се явявало нарушение на материалния закон. Липсвала конкретизация по кое от визираните предложения на разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП било нарушението.

Моли за отмяната на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява упълномощеният защитник адв. Б. Д., която поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и представя подробни писмени бележки в подкрепа на тезата си. Претендира разноски в полза на нейния доверител.

Административнонаказващият орган – началникът на Второ РУ към ОД МВР – Р., редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. Г. Д., която оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.

Районна прокуратура – Р., редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 05.06.2024 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 30.05.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 24-3393-000380/15.05.2024 г. на началника на Второ РУ към ОД МВР – Р. е издадено против А. Г. Т. за това, че на 16.04.2024 г., в 12,35 ч, в с. Червена вода, общ. Р., на ул. „****“ № 53, като водач управлява товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № **** и извършва нарушение, изразяващо се в превозване на товар (инертни материали – камък), с маса, надвишаваща отразената свидетелството за регистрация. В същото е посочено, че е издадена кантарна бележка за товара на това МПС, като теглото на товара било 28 100 кг (двадесет и осем тона и 100 килограма).

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 126 ЗДвП и е приложена санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП

От разпита на актсъставителя, допуснатия свидетел и приложените към делото писмени се установи следната фактическа обстановка:

2

На 16.04.2024 г., около 12,00 ч, свидетелите Н. Ц. Н. и П. Ц. И., полицейски служители при Второ РУ към ОД МВР – Р., осъществявали пътен контрол в с. Червена вода на изхода на селото в посока гр. К.. Те забелязали към тях да наближава червен товарен автомобил с видимо висока скорост и при навлизане в населеното място водачът започнал да намалява скоростта, вследствие на което от дясната страна на борда му изпаднали камъни с диаметър от около 2 до 5 см. Предвид наблюдаваното поведение на водача и управляваното от него превозно средство, двамата полицейски служители, които към него момент били спрели за проверка друг товарен автомобил, след нейното приключване решили да настигнат преминалия по-рано покрай тях товарен автомобил и да му извършат проверка. Те го спрели в района на центъра на с. Червена вода и по документи установили, че водачът му е жалбоподателят А. Г. Т., а по товарителницата установили, че отправната му точка била кариера в с. Тетово. При представено СРМПС част II от страна на водача, полицейските служители установили, че допустимата от производителя маса била 42 000 и същата стойност била и масата, разрешена от съответните органи, но от кантарната бележка се установявало, че масата на превозното средство ведно с товара била 44 160 кг и надвишавала посоченото в СРМПС. Жалбоподателят заявил пред полицейските служители, че не носил вина за теглото на товара, защото не бил товарил той, а фадрома.

Св. П. И. обаче му отвърнал, че като водач е минал през кантар и е бил наясно с теглото на превозното средство и е било необходимо да го разтовари, за да влезе в необходимите граници.

Тази фактическа обстановка е установена еднопосочно от събраните по делото доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. Спорни са само въпросите за това допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до отмяна на обжалвания санкционен акт, както и приложението на материалния закон.

По компетентността на актосъставителя и наведените в жалбата възражения съдът намира, че доводите на жалбоподателя, че в обхвата на правомощията на полицейските служители не е включено съставянето на АУАН за нарушение по чл. 126 ЗДвП или чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, са неоснователни. На първо място, нарушението по чл. 126 от ЗДвП е установено на база на документи, а не чрез измерване на масата на ППС, каквато компетентност обичайно е предоставена на органите на Агенция „Митници, 3

ИААА или АПИ. На второ място, анализът на разпоредбите на чл. 166 и чл.

167 ЗДвП действително води до извод, че правомощията за извършване на проверки за спазване на общата маса и осовото натоварване на превозното средство са възложени на длъжностните лица на Агенция "Митници", Агенция "Пътна инфраструктура" и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". По аргумент от чл. 35 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на тези органи е възложена компетентност и относно контрола по пътищата на извънгабаритните и/или тежки ППС, като тук следва да се отбележи обаче, че съгласно чл. 37 от Наредбата изрично е предвидена компетентност и на органите на МВР да съставят актове при нарушаване на изискванията за габаритните размери, общата маса или натоварването на ос, но разглежданата тук компетентност е различна от компетентността да се извърши документалната проверка относно допустимата максимална маса на превозното средство, още повече че не става въпрос за извънгабаритно ППС.

Действително, ако става въпрос за спазване на въведеното с чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП правило, според което движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, то компетентността се определя на база на правомощията на контролните органи, разписани в приложимата Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, към която препраща нормата на закона, между които контролни органи са и тези към МВР. Разпоредбата на чл. 126 ЗДвП обаче не борави с понятието "размери, маса и натоварване на ос", а с понятието "допустима максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация". Според § 6 от ДР на ЗДвП т. 34 и т. 35 "технически допустима максимална маса" е максималната маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, посочена от производителя, допустима за неговата конструкция и производствено изпълнение, а "допустима максимална маса" е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи. И двете са зададени отнапред и въведени в съпровождащите документи на превозното средство.

Следва да се отбележи още, че според чл. 167а, ал. 6 ЗДвП регистрите за установяване на допустимата максимална маса се водят от МВР. Отделно от това, според определящата компетентността разпоредба на чл. 165 ЗДвП, 4 определените от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства. Техническата изправност и обезопасяването на товарите е общо понятие, което включва несъмнено и съответствието на масата на натовареното пътно превозно средство с допустимата максимална маса. Правомощията по чл. 165 ЗДвП включват спазването на всички правила за движение, съобразно изричното оправомощаване на различните полицейски органи, включително и по чл. 126 и чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Съдът намира, че възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, се явяват основателни, макар и да не споделя напълно така изложените в писмената защита съображения. Фактическата обстановка в АУАН и НП относно нарушението по чл. 126 ЗДвП не е описана непротиворечиво и спрямо текста на разпоредбата, съдържаща конкретната правна забрана. Както в АУАН, така и в НП, е посочено, че нарушението се изразява в това, че процесното ППС превозва товар с маса, която надвишава отразената в СРМПС. Съгласно разпоредбата на чл. 126 ЗДвП при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. Лексикалното тълкуване на този текст извежда правна забрана, според която общата маса на превозното средство в натоварено състояние, която включва неговата собствена, плюс масата на товара, когато такъв е превозван, не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в СРМПС. Вече беше изяснено понятието „допустима максимална маса“ и според дефинициите в ДР на ЗДвП това е масата, разрешена от съответните контролни органи. В настоящия случай тя се намира в графа F 2 на СРМПС, посочена е и в представените от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР писмени доказателства относно регистрацията на процесното превозно средство. Тя е еквивалентна на F1 (технически допустима максимална маса, която се определя от производителя), както обичайно е в повечето хипотези, следователно непосочването на коя маса от двете „максимални маси“ е следвало да не бъде превишавана в АУАН и НП не води до накърняване правото на защита на нарушителя. Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка обаче води до двусмисления извод, че товарът е с маса, 5 надвишаваща отразената в СРМПС, а маса на такъв товар в този официален документ няма как да бъде отразена, защото не е константна величина. Видно от приложената кантарна бележка „чистата маса“ на товара (т.н. нетно тегло), е 28,100 т. Посочените в графите F1 и F2 маси са 42 000 кг или 42 тона, което е близо два пъти повече от нетната маса на товара, т.е. самият товар няма как да надвишава допустимата максимална маса на това МПС. Освен това в НП е посочено, че от кантарната бележка, представена на контролните органи, масата на товара е двадесет и осем тона и сто килограма, но не тя е меродавната такава за решаване въпроса дали е налице нарушение на текста на чл. 126 ЗДвП, а брутната маса на превозното средство, т.е. тази, която включва както масата на превозното средство без товар (определена като „тара“ в кантарната бележка), така и масата на самия товар. В този случай тя се съдържа в графата „бруто“, и е 44 тона и 160 килограма – надвишаваща с близо 2 тона допустимата максимална маса. В АУАН обаче, за разлика от текстовото съдържание на НП, където е посочена масата на товара, макар и погрешно меродавната такава за преценка на въпроса налице ли е нарушение или не, не е упоменато нищо относно масата на превозното средство в натоварено състояние или масата на самия товар. Тези две несъответствия – неточно текстово описание на конкретното нарушение в АУАН и НП и привнасяне на фактически положения, които не са изначално закрепени в АУАН – масата на товара, в наказателното постановление, съставляват съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на издаденото наказателно постановление и не могат да бъдат санирани по никакъв начин, включително и чрез разпита на полицейските служители, които правилно в съдебно заседание обясниха, че нарушението се изразява в превишена брутна маса на превозното средство спрямо отразената такава като допустима максимална маса в графа F2. Следвало е обаче нарушението да бъде правилно описано както в АУАН, така и в НП, че водачът Т. управлява МПС с товар (интертни материали), като масата на натовареното пътно превозно средство – 44,160 тона, надвишава отразената в СРМПС допустима максимална маса от 42 тона. Недопустимо е тези противоречия да бъдат отстранявани в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, доколкото същото се явява въззивно такова, поради което отстраняване на противоречия в АУАН и НП в този стадии на административното наказване не е възможно.