Решение № 162 от 18.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. М., 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20261600500147 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1686/24.03.2026 год. на ДСИ при РС М., от Б. ООД, ЕИК ***, гр. М., представлявано от управителя К.К.П., чрез пълном., адв. М. Г. Ц., МАК, срещу Постановление от 18.03.2026 год. по изп.д.

№ 20261630410044/2026 год. на ДСИ при МРС К.Р., с което е отказано намаляване на разноските в частта за определения на взискателя адвокатски хонорар.

Жалбоподателят оспорва размера на определеното адвокатско възнаграждение с доводи за прекомерност поради липса на фактическа сложност по отношение на горепосоченото изпълнително дело, поради което признатото адвокатско възнаграждение следва да се намали до размер от 102,26 евро (равностойността на 200 лева), предвидени в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Депозирани са писмени мотиви на ДСИ при МРС К.Р., с които се изразява становище за законосъобразност и правилност на определените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени доводите на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, прима за установено от фактическа и правна страна следното:

Изп.д. № 20261630410044/2026 год. на ДСИ при МРС е образувано с Постановление на ДСИ от 02.03.2026 год., по молба от 27.02.2026 год. на М.

М. Б., чрез адв. Е. Х., МАК, въз основа на Изпълнителен лист № 15/25.02.2026 год., издаден по Решение № 50/18.02.2026 год. по в.гр.д. № 501/2024 год. на МОС и Решение № 359/11.07.2025 год. по гр.д. № 2803/2024 год. на МРС, за 1 заплащане на сумата от 14 827,46 € (равностойността на 29 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 02.11.2022 год. в гр. М., ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на настъпване на злополуката – 02.11.2022 год. до окончателното погасяване на задължението.

С разпореждането от 02.03.2026 год. за образуване на изпълнителното дело е присъединен за събиране по делото и адвокатски хонорар в размер на 1117,00 €, за които към молбата за образуване е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение № 2288/05.03.2026 год., връчена на 13.03.2026 год.

С молба от 17.03.2026 год. длъжникът е поискал намаляване на адвокатския хонорар до минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2009 год. на ВАдв.С. с друга молба от същата дата, 17.03.2026 год. длъжникът е представил 3 бр. Платежни нареждания, за платени: 14 827,46 € главница, - 21,47 € държавна такса за образуване на делото и – 6344,89 € законна лихва от 02.11.2022 год. до датата на плащане – 17.03.2026 год.

С обжалваното постановление от 18.03.2026 год. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за намаляване на разноските в частта за определения на взискателя адвокатски хонорар.

Видно от входящия печат, запорното съобщение е връчено на ОББ АД на 19.03.2026 год.

Относно жалбата съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу ак, подлежащ на обжалвана, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни.

Съгл. чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в разпоредбата случаи: - когато делото са прекрати на осн. чл. 433 ГПК, освен ако плащането е направено след образуването на принудителното изпълнение, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или когато разноските, направени от взискателя са изпълнителни способи, които не са приложени.

Трайно в съдебната практика е прието,че нормата на чл. 79 ГПК регламентира специални правила на материалноправна отговорност за разноските в изпълнителното производство и изключва общия режим, приложим за исковото производство.

Ето защо и доколкото в случая не се твърди и не се установява да е налице някоя от хипотезите на чл. 79 ГПК, на общо основание длъжникът ще отговаря за разноските по изпълнението. Следователно, взискателят има право 2 на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав взема предвид, че към датата на отразяване на дължимата сума за адвокатско възнаграждение в ПДИ се касае за действия, ограничени до подаване на молба за образуване на изпълнително дело.

Ето защо, същото следва да бъде определено по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно 102,26 € (200 лева).

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства (т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013 год., ОСГТК на ВКС).

В случая съдът отчита, че действията на процесуалния представител на взискателя по конкретното дело към датата на включването им в ПДИ се ограничават до сезиране на съдебния изпълнител с искане за образуване на изпълнително дело и събиране на сумите по изпълнителния лист. На практика погасяването е извършено освен в срока за доброволно изпълнение, но и преди да бъде наложен поисканият от взискателя запор на банкова сметка.

По тези съображения, атакуваното постановление следва да бъде отменено, като дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва да бъдат намалени на 102,26 € (200 лева).

Предвид изложеното, ОС М.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба с вх. № 1686/24.03.2026 год. на ДСИ при РС М., от Б. ООД, ЕИК ***, гр. М., представлявано от управителя К.К.П., чрез пълном., адв. М. Г. Ц., МАК, Постановление от 18.03.2026 год. по изп.д. № 20261630410044/2026 год. на ДСИ при МРС К.Р., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на разноските в частта за определеня на взискателя адвокатски хонорар за сумата над 102,26 € (200 лева) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. М. Б., ЕГН ********** от с. Г., обл. М. по изп.д. № 20261630410044/2026 год. на ДСИ при МРС за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата над 102,26 € (200 лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4