Решение № 83 от 01.04.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Враца, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Пламена М. Д. като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20261420200024 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Б. Д., против Наказателно постановление №65/09.12.2025 г., издадено от изпълнителен директор на ИА Медицински надзор, гр. София, с което за нарушение на Наредба №6 от 07.06.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт Медицинска онкология в частта 3.12.

Специфично лечение на пациент със злокачествени солидни тумори не започва, ако той не е обсъден на обща клинична онкологична комисия и не е определена цялостна комплексна лечебна тактика, като на основание чл.116, ал.1 Закона за лечебните заведения е наложена глоба с вписан размер цифром 1000 лв., словом 300 лв.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП и се излагат подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на санкционния акт.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

За периода 28.01.2024 г. до 21.03.2025 г. е извършена извънредна проверка на Комплексен онкологичен център гр. Враца ЕООД с адрес гр. Враца, бул.

1

Втори Юни №68. В хода на проверката се установило, че пациент **** е с отворено онкологично досие с диагноза „Ка цьоци“ от 08.04.1998 г. и че на 14.10.2025 г. е хоспитализиран за лечение и е изписан на 25.10.2025 г.

Проверяващите приели, че при пациента няма данни за метастатичен процес на основното заболяване, няма описан болеви синдром и приели, че е необосновано приложеното продължаващо 14 години /от 2011 г./ лечение с обезболяващо опиоидно лечение Оксикодон. Установило се, че лекуващ лекар е жалбоподателката д-р Б. и проверяващите приели, че тъй като д-р Б. не е обсъдила на обща клинична онкологична комисия цялостна комплексна лечебна тактика на пациента ****, тя е нарушила Наредба №6 от 07.06.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт Медицинска онкология в частта 3.12. Специфично лечение на пациент със злокачествени солидни тумори не започва, ако той не е обсъден на обща клинична онкологична комисия и не е определена цялостна комплексна лечебна тактика. При това на 02.08.2025 г. на д-р Б. е съставен АУАН, който й е предявен лично.

На 09.12.2025 г., въз основа на съставения АУАН и при идентично изложение на възприетите факти и посочване, че е нарушена Наредба №6 от 07.06.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт Медицинска онкология в частта 3.12. Специфично лечение на пациент със злокачествени солидни тумори не започва, ако той не е обсъден на обща клинична онкологична комисия и не е определена цялостна комплексна лечебна тактика, на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба с вписан размер цифром 1000 лв., словом 300 лв.

От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че при извършена за периода 28.01.2024 г. до 21.03.2025 г. извънредна проверка на Комплексен онкологичен център гр. Враца ЕООД с адрес гр. Враца, бул.

Втори Юни №68 е установено, че пациент **** е с отворено онкологично досие с диагноза Ка цьоци от 08.04.1998 г. и че на 14.10.2025 г. е хоспитализиран за лечение и е изписан на 25.10.2025 г. Установява се, че лекуващ лекар е жалбоподателката д-р Б. и че лечението е с Оксикодон и това лечение не е обсъждано на обща клинична онкологична комисия. Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, като намира същата за непротиворечаща си по отношение на релевантните за доказване факти.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушение, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото по категоричен начин се установява, че пациент **** е с отворено онкологично досие с диагноза Ка цьоци от 08.04.1998 г. и че на 14.10.2025 г. е хоспитализиран за лечение и е изписан на 25.10.2025 г., като лекуващият лекар - жалбоподателката д-р Б., е продължила лечението на пациента от предходните 14 години /2011 г./ с Оксикодон и това лечение не е обсъждано на обща клинична онкологична комисия. С това е възприето, че от обективна страна д-р Б. е нарушила Наредба №6 от 07.06.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт Медицинска онкология в частта 3.12. Специфично лечение на пациент със злокачествени солидни тумори не започва, ако той не е обсъден на обща клинична онкологична комисия и не е определена цялостна комплексна лечебна тактика. Съдът приема за безспорно установено, че специфичното лечение не е обсъдено на обща клинична онкологична комисия и не е 3 определена цялостна комплексна лечебна тактика. Но не приема, че е извършено описаното в АУАН и НП нарушение. Съображенията за това са следните:

Видно е, че пациента **** е с отворено онкологично досие от 1998 г., като е лекуван в продължение на 14 години с Оксикодон. Т.е. при хоспитализирането му на 24.10.2024 г. за лечение, прилагането на лечение с Оксикодон не се явява започващо лечение, а продължаващо такова и то в продължение на 14 години.

На първо място, неправилно е прието, че е налице нарушение на т.3.12 от Наредба №6 от 07.06.2018 г. Съгласно цитираната разпоредба „специфичното лечение не започва, ако пациентът не е обсъден от обща клинична онкологична комисия и не е определена комплексна лечебна тактика“. В конкретния случай безспорно е установено от самия административнонаказващ орган, че лечението на пациента е започнало още през 2011 г., т.е. години преди влизането в сила на наредбата /2018 г./.

Действието, вменено като нарушение към дата 25.10.2024 г., не представлява започване на лечение, а продължаване на вече установена терапия, а нормата на Наредбата урежда единствено момента на започване на лечение, но не и неговото продължаване. Поради това липсва изпълнително деяние от състава на твърдяното нарушение и разпоредбата е неприложима.

Тук трябва да се обсъди и отразеното в АУАН и НП, че тъй като пациента **** няма данни за метастатичен процес на основното заболяване и няма описан болеви синдром, е необосновано продължаването на обезболяващото опиоидно лечение, което е започнало от 25.02.2011 г. В това административнонаказващият орган на практика е излязъл извън предмета на вмененото нарушение - вместо да установи дали са налице предпоставките по т.3.12 от наредбата, в наказателното постановление се прави преценка относно медицинската обоснованост на назначената терапия, като се сочи, че липсват данни за метастатичен процес и за болков синдром. Подобна преценка не е елемент от състава на твърдяното нарушение и не попада в обхвата на административно-наказателната отговорност.

Назначаването и продължаването на терапия с Оксикодон представлява медицинска дейност, основана на клинична преценка на лекуващия лекар. Административният орган не разполага с правомощия да подменя тази преценка и да я квалифицира по този начин в подкрепа на вмененото нарушение без медицинска експертиза в тази насока и обследване на медицинските 4 протоколи за лечение при такъв тип заболявания. В крайна сметка липсата на „описан болеви синдром“ в изрична документация не означава липса на симптом, още повече че болката е субективно състояние, което се установява въз основа на клиничната оценка на лекаря – т.е. на това основание не може да се приеме липса на медицинска необходимост от назначената терапия и да се извеждат доводи за обвинение, че лечението не е съгласувано по предвидения в наредбата ред. Но тъй като не е налице юридическо обвинение в тази насока, по-прецизното излагане на съображения не е необходимо и само би довело до обременяване на съдебния акт. Само следва да се посочи, че с така посоченото в обвинението се постига противоречие - от една страна се приема, че лечението е започнало през 2011 г., а от друга – че през 2024 г. е извършено нарушение, свързано със „започване“ на лечение. При това съдът приема, че не е налице нарушение на т.3.12 от Наредба №6 от 07.06.2018 г., съгласно която „специфичното лечение не започва, ако пациентът не е обсъден от обща клинична онкологична комисия и не е определена комплексна лечебна тактика“

Въпреки приемането на липса на нарушение, съдът счита за нужно да се спре и на НП в санкционната му част. Видно е, че с НП е наложено административно наказание глоба по чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения с вписан размер цифром 1000 лв., словом 300 лв. Това разминаване води до неяснота какво по размер е действително наложеното наказание и каква е била волята на наказващия орган. Безспорно, в разпоредбата на чл.116, ал.1 ЗЛЗ е предвидена глоба в размер от 1000 до 5000 лв. При това може да се предполага, че волята на наказващият орган е била да наложи глоба в размер на 1000 лв, какъвто е цифрово изписания размер на глобата. Но това е само предположение, което не може да се провери в хода на настоящето производство, при което съдът приема, че НП е порочно и на това основание, водещо на самостоятелно основание до неговата отмяна.

При изхода на делото направеното от жалбоподателката искане за присъждане на направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно. Видно е, че се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с материалния му интерес, като и с реалното участие на защитника в производството. Ето защо ИА Медицински 5 надзор гр. Враца следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката Б. сумата от 500 евро, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №65/09.12.2025 г., издадено от изпълнителен директор на ИА Медицински надзор, гр. София, с което за нарушение на Наредба №6 от 07.06.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт Медицинска онкология в частта 3.12. Специфично лечение на пациент със злокачествени солидни тумори не започва, ако той не е обсъден на обща клинична онкологична комисия и не е определена цялостна комплексна лечебна тактика, на основание чл.116, ал.1 Закона за лечебните заведения, на И. Б. Д. наложена глоба с вписан размер цифром 1000 лв., словом 300 лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Медицински надзор гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. Д.*, ЕГН:********** сумата от 500 петстотин/ евро, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6