Определение № 9163 от 24.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9163 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.423 ГПК във връзка с чл.274 – чл.278 ГПК.

Същото е образувано по възражение, подадено от В. Т. Й. с вх.№ 252 685 от 22.07.2025 г., действащ чрез пълномощника му адв.Т., срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз снова на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г. по описа на СРС, 65 състав. Във възражението се поддържа, че са налице основанията на чл.423, ал.1, т.4 ГПК, тъй като молителят не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, а именно: ангажирал е адв.Т. да подаде възражение , но тя е допуснала техническа грешка и е подала възражението пред друг съдебен състав – по гр.д.№ 3661/2025 г. на СРС, 44 състав. Сочи се и че на 11.06.2025 г. е пълномощника на молителя е искала да подаде възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г., но е допуснала техническа грешка и е подало второ възражение пред 44 състав на СРС по гр.д.№ 3661/2025 г. /първото депозирано на 02.03.2025 г./, както и че впоследствие е подала уточняваща молба до СРС, 44 състав, като е посочила, че второто възражение следва да се приеме като такова, подадено по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г. на 65 състав на СРС и е помолила да се препрати на последния.

С оглед изложеното моли да се приеме подаденото възражение на основание чл.423, ал.1, т.4 ГПК.

В законния срок е депозиран отговор на подаденото възражение от насрещната страна „Банка ДСК“ АД /наименован „Становище“/, в който същото се оспорва с релевирани доводи за неговата неоснователност. Заявява искане възражението да бъде оставено без уважение.

Решаващият състав на СГС като взе предвид становищата на страните, изискванията на закона и приложените книжа по делото, намира за установено следното:

По силата на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.4 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение, когато не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, каквато хипотеза в случая липсва.

С оглед данните от приложената в заверено копие покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20257810400561 по описа на ЧСИ Г.Д., същата заедно със заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, е надлежно връчена на длъжника на 25.05.2025 г., а предвид извършеното удостоверяване от регистратурата на СРС разглежданото субективно право е упражнено от молителя на 22.07.2025 г. – извън рамките на законоустановения срок.

От друга страна, в дадения казус не е налице осъществено основание чл.423, ал.1, т.4 1

ГПК. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК е обстоятелството, което обективно е попречило на страната или на пълномощника й да реализира процесуално право или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок; че такова обстоятелство може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната или пълномощникът й не е в състояние да преодолее във времето на течащия срок. Същото може да бъде внезапно заболяване, смърт, злополука, социални катаклизми, природни бедствия и др.подобни, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени.

Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му /в този смисъл и определение № 26/21. 01.2012 г. по ч.гр.д.№ 611/2011 г. на ВКС, І ГО, определение № 39/27.03.2014 г. по гр.д.№ 5299/ 2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, определение № 216/18.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4360/2018 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО и мн.др./.

Безспорно е в правната доктрина и константната съдебна практика, че предпоставките на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.4 ГПК са същите като тези за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК.

Представените в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност не установяват по делото да са налице непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.423, ал.1, т.4 ГПК, които обективно да са възпрепятствали молителя да упражни правото си на възражение по чл.414 ГПК в установения от закона срок. Не се доказва наличието на обективно препятствие, което да е изненадващо и непреодолимо, нито да е продължило почти през целия период на срока и да е единствената причина за пропускането му.

Невъзможността посоченото от молителя обстоятелство в конкретната хипотеза да бъде преценено като „особено непредвидено“ произтича от това, че то има субективен характер, не е внезапно и не е било непреодолимо. Твърдяната „грешка“ при подаване на документа не би била допусната при проявено от пълномощника на молителя и от самия молител /предвид данните от приложените към възражението от 11.06.2025 г. пълномощно и договор за правна помощ, в които е отразено, че касаят представителство и защита, вкл. и изготвяне и подаване на възражение по ч.гр.д.№ 3661/25 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав, а не по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав/ по-голямо внимание при осъществяване на обсъжданото процесуално действие и същата би била отстранена своевременно при проверка на извършеното действие.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че в разглеждания случай не е налице кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.

423, ал.1, т.4 ГПК, поради което заявеното искане на това основание се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на В. Т. Й., подадено по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав – с вх.№ 252 685 от 22.07.2025 г. с правно основание чл.423, ал.1, т.4 ГПК, като неоснователно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9163 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.423 ГПК във връзка с чл.274 – чл.278 ГПК.

Същото е образувано по възражение, подадено от В. Т. Й. с вх.№ 252 685 от 22.07.2025 г., действащ чрез пълномощника му адв.Т., срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз снова на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г. по описа на СРС, 65 състав. Във възражението се поддържа, че са налице основанията на чл.423, ал.1, т.4 ГПК, тъй като молителят не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, а именно: ангажирал е адв.Т. да подаде възражение , но тя е допуснала техническа грешка и е подала възражението пред друг съдебен състав – по гр.д.№ 3661/2025 г. на СРС, 44 състав. Сочи се и че на 11.06.2025 г. е пълномощника на молителя е искала да подаде възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г., но е допуснала техническа грешка и е подало второ възражение пред 44 състав на СРС по гр.д.№ 3661/2025 г. /първото депозирано на 02.03.2025 г./, както и че впоследствие е подала уточняваща молба до СРС, 44 състав, като е посочила, че второто възражение следва да се приеме като такова, подадено по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г. на 65 състав на СРС и е помолила да се препрати на последния.

С оглед изложеното моли да се приеме подаденото възражение на основание чл.423, ал.1, т.4 ГПК.

В законния срок е депозиран отговор на подаденото възражение от насрещната страна „Банка ДСК“ АД /наименован „Становище“/, в който същото се оспорва с релевирани доводи за неговата неоснователност. Заявява искане възражението да бъде оставено без уважение.

Решаващият състав на СГС като взе предвид становищата на страните, изискванията на закона и приложените книжа по делото, намира за установено следното:

По силата на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.4 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение, когато не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, каквато хипотеза в случая липсва.

С оглед данните от приложената в заверено копие покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20257810400561 по описа на ЧСИ Г.Д., същата заедно със заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, е надлежно връчена на длъжника на 25.05.2025 г., а предвид извършеното удостоверяване от регистратурата на СРС разглежданото субективно право е упражнено от молителя на 22.07.2025 г. – извън рамките на законоустановения срок.

От друга страна, в дадения казус не е налице осъществено основание чл.423, ал.1, т.4 1

ГПК. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК е обстоятелството, което обективно е попречило на страната или на пълномощника й да реализира процесуално право или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок; че такова обстоятелство може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната или пълномощникът й не е в състояние да преодолее във времето на течащия срок. Същото може да бъде внезапно заболяване, смърт, злополука, социални катаклизми, природни бедствия и др.подобни, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени.

Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му /в този смисъл и определение № 26/21. 01.2012 г. по ч.гр.д.№ 611/2011 г. на ВКС, І ГО, определение № 39/27.03.2014 г. по гр.д.№ 5299/ 2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, определение № 216/18.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4360/2018 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО и мн.др./.

Безспорно е в правната доктрина и константната съдебна практика, че предпоставките на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.4 ГПК са същите като тези за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК.

Представените в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност не установяват по делото да са налице непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.423, ал.1, т.4 ГПК, които обективно да са възпрепятствали молителя да упражни правото си на възражение по чл.414 ГПК в установения от закона срок. Не се доказва наличието на обективно препятствие, което да е изненадващо и непреодолимо, нито да е продължило почти през целия период на срока и да е единствената причина за пропускането му.

Невъзможността посоченото от молителя обстоятелство в конкретната хипотеза да бъде преценено като „особено непредвидено“ произтича от това, че то има субективен характер, не е внезапно и не е било непреодолимо. Твърдяната „грешка“ при подаване на документа не би била допусната при проявено от пълномощника на молителя и от самия молител /предвид данните от приложените към възражението от 11.06.2025 г. пълномощно и договор за правна помощ, в които е отразено, че касаят представителство и защита, вкл. и изготвяне и подаване на възражение по ч.гр.д.№ 3661/25 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав, а не по ч.гр.д.№ 19 134/2025 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав/ по-голямо внимание при осъществяване на обсъжданото процесуално действие и същата би била отстранена своевременно при проверка на извършеното действие.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че в разглеждания случай не е налице кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.