Присъда № 300 от 05.12.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 300, постановена на 05.12.2024г. по н.ч.х.д. № 52, по описа на Районен съд – Варна за 2024г., тридесет и шести наказателен състав:

Частният тъжител Б. Г. И. е повдигнала обвинение с тъжба срещу К. И. П. за това, че на 07.08.2023г., около 16.00ч., в гр. Варна на ул. „Балкапан“ бл.5 е казала/извършила нещо унизително за честта или достойнството на И. в нейно присъствие, а именно „дрисла“ и „пикла“ –престъпление по чл. 146, ал.1 НК, както и за това, че на същите дата и място е нанесла чрез удар със свит юмрук в челото над лявото око на Б. Г. леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал.2 НК.Частната тъжителка претендира още, че в резултат на деянието по чл. 130, ал.2 НК са й били причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, унижение на човешкото достойнство, претърпени болки и страдания, като претендира подсъдимата П. да й заплати сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на дължимата сума.

В съдебно заседание частният тъжител, се представлява от адв. В., която поддържа депозираната тъжба в цялост, както и предявения граждански иск в посочения по-горе размер. Излага, че от събраните по делото доказателства, се установява основателността на заявените в тъжбата твърдения. Моли съда да кредитира гласните доказателства, депозирани в съдебно заседание, а именно показанията на св. С. К. и Д. Й., които макар да не са преки очевидци на описаните събития са възприели последиците от същите и им е било споделено от тъжителката какво точно се е случило. Досежно телесната повреда доказателства за наличието на такава имало в представеното по делото медицинско направление, което макар да не изготвено от вещо лице – съдебен медик е съставено от компетентен специалист в деня следващ инкриминирания. Наред с това заявява, че св. Х. е затаила истина в непосредствения си разпит пред настоящия съдебен състав, тъй като не иска да влиза в конфликти с която и да е от страните, работи в съдебна институция и освен това извършва нерегламентирани продажби на плодове и зеленчуци. Поради изложеното пледира за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск.

Подс. К. И. П., редовно призована, се явява лично и с адв. С., редовно упълномощена и приета от съда. В хода на съдебното следствие подс. П. дава обяснения, като не отрича да е имало конфликти между нея и И. на процесната дата, но заявява, че не я е удряла и обиждала. Защитникът на подсъдимата адв. С., излага доводи за постановяване на оправдателна присъда, поради неоснователност и недоказаност на повдигнатите обвинения.

След направен подробен доказателствен анализ, счита, че в хода на провелото се съдебно производство не са били събрани достатъчно доказателства, сочещи по безспорен начин, че на подс. И. е било нанесено каквото и да е телесно увреждане. Що се отнася до гласните доказателства намира, че единствените незаинтересовани такива от крайния изход на производството са тези на св. Х., която е категорична, че не възприела нито обидни думи, нито нанасяне на телесни увреждания. Що се отнася до показанията на св. Й. – той бил девер на частната тъжителка и като такъв бил обективно заинтересован от крайния изход на производството, а освен това не бил възприел пряко, а единствено опосредено чрез разказа на И. случилото се. По подобен начин стои въпроса и с показанията на св. К.. Описва, че проблемите между двете страни се коренели в обстоятелството, че тъжителката наводнявала апартамента на П. от доста време, а същата не знаела как да се защити. За употребени от подсъдимата обиди по адрес на И. нямало никакви доказателства, но дори да се приемело че има такива, то предвид безизходната ситуация същите обуславяли явна незначителност на обществената опасност на деянието, поради което и приложима следвало да се яви разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. За деяние по чл. 130, ал.2 НК липсвали всякакви доказателства, като в тази насока било и заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза. Поради изложените съобразжения пледира подзащитната й да бъде призната за 1 невиновна, гражданските искове, предявени спрямо нея отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, като на П. бъдат присъдени и сторените по делото разноски за осъществено процесуално представителство.

Подсъдимата К. П. посочва, че бой не е имало, дълги години очаквала съседката й да спре да я наводнява, като след като това не се случило се принудила да подаде жалба пред съвета.

В предоставеното й право на последна дума, заявява че не е виновна и иска да й се присъдят разноските по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата К. И. П. е родена на 07.10.1946г. в с.Полковник Иваново, обл. Добрич, живуща в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Балкапан“ бл.5, ет.2, ап.5, българска гражданка, вдовица, с основно образование, понастоящем пенсионер, неосъждана с ЕГН: **********.

Частната тъжителка Б. Г. И. живеела в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Балкапан“ бл.5, ет.3, ап.9 в апартамента над този на подс. П..

От години двете жени имали обтегнати отношения, тъй като в апартамента на П. имало теч, за който тя считала отговорна частната тъжителка.

На 07.08.2023г. подс. П. излязла от апартамента си и чула тъжителката И. да разговаря със съседката на нейната междуетажна площадка- св. Ив. Х., което станало повод тя отново да подхване темата за съществуващия в апартманета й теч.

П. изчакала И. да приключи разговора си, след което започнала да изисква от съседката си да спре да я наводнява и че ако не стори това ще отнесе въпроса до домоуправителя св. К., което и сторила по-късно. Б. И. заявила, че не желае да говори с нея.

По-късно същия ден И. отишла при св. К. и му казала,че К. П. я била нападнала и ударила заради въпросния теч.

На 08.08.2023г. тъжителката И. посетила личния си лекар д-р Д.Р., за да й бъде извършен преглед като съобщила на същата, че ден по-рано е била нападната от съседката си, която й нанесла удари в главата. Към момента на прегледа същата съобщавала за главоболие, световъртеж и сърцебиене, като кръвното й налягане било измерено и установено като 180/100 mmHg, не били описани травми. Изписано й било адекватно лечение, без конкретни данни за същото.

Видно от заключението по назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза предвид липсата на описание на травматични увреждания в медицинско направление/искане за амб.лист № 81/08.08.2023г., в становището на общопрактикуващия лекар провел прегледа не е възможно да се квалифицират телесни увреждания получени от тъжителката И. при твърдения от нея инцидент.

Гореописаната фактическа обстановка се установи от следните гласни доказателства – обясненията на подс. К. П., както и показанията на св. Ив. Х. – свидетел –очевидец на инкриминираните събития, показанията на св. С. К., частично от тези на св. Д. Й., както и от показанията на св. Д.Р., както и от писмените доказателства – медицинско направление/искане изх. № 81/08.08.2023г., издадено от д-р Д.Р. на името на Б. И., както и заключението по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза.

На първо място, съдът следва да отбележи, че по делото няма противоречие между писмените доказателства, поради което и в случая не се налага по-детайлен коментар на същите. От всички тях се установява по категоричен начин, че към момента на прегледа(в деня следващ този на инкриминираните събития) И. е съобщавала за главоболие, 2 световъртеж и сърцебиене, като кръвното й налягане било измерено и установено като 180/100 mmHg, не били описани травми. Изписано й било адекватно лечение, без конкретни данни за същото, като от представените данни не е възможно да се квалифицират телесни увреждания получени от тъжителката И. при твърдения от нея инцидент.

Наред с това, не е спорно и обстоятелството, че на процесната дата – 07.08.2023г. между тъжителката и подсъдимата, е имало среща, която в светлината на дългогодишните им проблемни отношения, е прераснала в конфликтна ситуация. Основният спорен в производството момент остава имало ли е нанесен удар от страна на подсъдимата по отношение на тъжителката И., който да е довел до травматично увреждане, респ. нарекла ли я е същата с обидни думи и изрази.

За изясняването на този въпрос съдът си послужи със свидетелските показания, които за да анализира едновременно, като условно раздели на две групи –очевидци на събитията – св. Х. и подс. П. и неочевидци, с които впоследствие за случилото се е споделила частната тъжителка – св. Й., К. и св. Д.Р..

Показанията на първата група свидетели, а именно очевидците са абсолютно последнователни и идентични в обстоятелството, че подсъдимата не е нанасяла никакви удари по тъжителката, не е употребявала спрямо последната никакви обидни думи и изрази, като единствено е искала, дори е настоявала двете да проведат отново разговор по повод на теча в апартамента й, за който П. считала за отговорна именно тъжителката Б. И..

Единственият незаинтересован свидетел –очевидец на събитията св. Х. на свой ред е категорична, че не е възприела нито удар, нито обидни думи по адрес на тъжителката, като съдът няма основания да не даде вяра на тези показания, въпреки възраженията на процесуалния представител на тъжителката, тъй като твърденията на тъжителя не се подкрепят и от нито едно друго писмено или друго доказателство.

Действително във втората група свидетелски показания се съдържат потвърждаващи данни за нанесени удари по главата на И., но тези гласни доказателства не са преки, а възпроизвеждат чутото от разказите на св. И. и то известно време след инцидента. Св. К. посочи, че именно тъжителката му е съобщила и то единствено за нанесени и удари, като бил видял зачервяване по главата й. Самият той обаче беше категоричен, че този разговор е бил проведен няколко дни след инкриминираните събития, до когато биха могли да се случат много събития, които да причинят подобно зачервяване.

От друга страна, показанията на св. Й. – девер на частната тъжителка – на свой ред пресъздават чутото от нея по повод на инцидента, като логично същият възпроизвежда тезата за нанесени удари по главата (като твърди,че е видял червенини по челото на И. ден след инцидента), като не споделя за нанесени на роднината му обидни думи и изрази.

Видно от показанията на личния лекар на тъжителката, когото тя също е посетила в деня след инцидента, същата не е констатирала никакви увреждания ( дори и зачервявания по челото), поради което и не е отразила същите в медицинските документи, които е съставила.

Що се отнася до обясненията на подс. П. съдът не кредитира същите безкритично, като отчете тяхната двойствена природа – на доказателствен източник от една страна и на основно проявно средство на правото на защита на подсъдимия в наказателното производство от друга. При все това, доколкото съдържанието на същите не се опровергава по категоричен начин от останалите доказателствени материали, то за съда не съществува логично основание, което да води до извод за тяхната недостоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна поради следното:

Съдът намира, че в настоящото производство от наличните по делото доказателства, не може да се установи по изискуемия от закона несъмнен начин, че подсъдимата е 3 осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 НК.

По делото липсват каквито и да е доказателства от които да се установят твърдените за причинени чрез удар с юмрук по лицето телесни увреждания – нито гласни такива, нито дори отразявания в медицински документи, поради което няма никаква обективна възможност съдът да възприеме за истинна в тази част отразената в частната тъжба фактическа обстановка.

Безспорно по делото се установи, че двете съседки са имали спор, свързан с теч в апартамента на П., който е обтегнал отношенията им, както и че са се видели в процесния ден, но това е единственото обстоятелство, което се установява категорично.