Определение № 14677 от 17.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14677 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110140408 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Адв. А. З. Д., представлявал безплатно ищцата, с молба, вх. № 1735/06.04.2026 г., е поискал изменение на решение № 23686 от 27.12.2026 г. по гр.д. № 40408/2024 г., СРС, 161ви с-в, в частта на разноските. Твърди, че съдът неоснователно е определил възнаграждение за безплатното представителство на ищцата в размер под минималния по Наредба № 1/2004 г. и не за всеки иск поотделно. Не било налице разумност и пропорционалност в преценката и присъденото не покривало разходите на пълномощника. Моли за изменение на решението и присъждане над 518,40 лв. до 1471,20 лв.

Ответникът *** ЕООД оспорва молбата като неоснователна и с молба, вх. № 23754/27.01.2026 г., с дата на пощенско клеймо 26.01.2026 г. моли за отхвърляне претенцията на пълномощника на ищцата за разноски поради злоупотреба с права.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира от правна и фактическа страна следното:

Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските.

Молбите са подадени в преклузивния срок по същата норма. Списъци на разноски по чл. 80 ГПК са представени. Молбите са допустими.

Разгледани по същество, молбите са неоснователни.

Както е посочено в договора за правна защита и съдействие на молителя и в чл. 38, ал. 2 ЗАдв., хонорарите са съобразени с минимумите по Наредба № 1/2004 г. Тези минимуми са установени в национална правна норма. Съдът обаче има задължение да прилага правото на Европейския съюз, което е с примат над националното. При това да го прилага служебно, а не по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело 1

С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни и нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи.

В точка 3 на решението на СЕС ясно е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г., включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги – с други думи без изобщо да се позовава на нея, дори и ако по случайност в конкретния случая съдът смята, че минималният хонорар трябва да е по минимума по тази наредба. Тезата – която се прокрадва в част от новата съдебна практика – „минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са задължителни, но дайте да ги приложим, те са ориентировъчни“ – влиза в пряко противоречие с т. 3 от посоченото решение на СЕС.

По същата причина – т. 3 на решението на СЕС – следва да се отмине без коментар и тезата да се присъжда възнаграждение за безплатно представителство за всеки иск поотделно.

Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е възприел свой алгоритъм за изчисляване на минималното 2 възнаграждение за безплатно представителство, като е възприел изчисляването на минимална почасова ставка труд, която е определил – към момента на устните състезания по делото – на 96 лв. В миналото, по други дела, настоящият състав подробно е посочвал мотиви защо счита, че минималното справедливо месечно възнаграждение за един адвокат в столицата следва да е в определен размер. Но вече нарочно не обяснява това заради малоумните и заядливи доводи, които адвокатите и юрисконсултите пишат в частните жалби по чл. 248 ГПК против тези доводи и заради пренебрежителното отношение на съставите на СГС към тези доводи (не ги коментират изобщо, а просто си пишат по своите сламки, по своите разбирания как да се определи справедливият минимален размер на адвокатския хонорар при нищожна наредба). След като нито страните по делата, нито горната инстанция има полза от тези мотиви, няма и смисъл да се излагат.

Твърдението на ответника, че имало злоупотреба с процесуални права (неявяване в зала от адвоката, завеждане на множество дела и липсата на обосновка за претендиране на възнаграждение без реални разноски) – поради което на адвоката не се следвало възнаграждение, е напълно неоснователно. Представителството е безплатно, а не платено и плащане на хонорар преди процеса е дефинитивно изключено. Ответникът търговец е този, който предоставя на потребителя кредити с неравноправни или нищожни клаузи, поради което е необяснимо как на ответника се привижда злоупотреба с права у потребителя. Ако не иска против неговите договори да водят дела, може да престане да предоставя такива кредити на тази ищца.

Твърдението, че минимумите на адв. възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. следвало да се прилагат, тъй като били пазарни, противоречат на решението на СЕС, което приема, че не са и няма как да са съобразени с конкурентното право на ЕС задължителни минимуми на една услуга, определяни от органи или организации на тези, които в момента предоставят тази услуга.

Въпросът за справедливия, непрекомерен размер на една пазарна услуга е безнадежден – няма отговор, като още през 16 и 17 век философите (Francisco de Vitoria, Domingo de Soto, Martín de Azpilcueta, Tomás de Mercado, и Francisco Suárezса – Школата от Саламанка) и икономистите са се отказали да го решават.

Доколкото съдът има законово задължение да определи в тежест на насрещната страна по спора възнаграждение за представлявалия безплатно страната адвокат, от една страна, а във вътрешното право действаща норма за размера понастоящем няма, всеки съд не само е свободен, но е длъжен да реши въпроса само според собствената си преценка за разумното, моралното и справедливото – арг. чл. 5, изр. 2 ГПК. Цитираната от молителят съдебна практика на ВКС и на СГС обвързва само съдиите в посочените съдебни състави и никой друг, тъй като в чл. 5, изр. 2 ГПК няма овластяване горестоящите съдебни инстанции да обвързват долустоящите със своята преценка за разумното, моралното и справедливото.

Страните не убеждават съда нито че неговият алгоритъм принципно е грешен, нито че в конкретния случай изчисленията на съда са погрешни. Молбата за присъждане повече или по малко от 1,2х4,5х96 =518,40 лв. не убеждава съда.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 1735/06.04.2026 г., с правно основание чл.

248 ГПК на адв. А. З. Д., представлявал безплатно ищцата, за изменение на решение № 23686 от 27.12.2026 г. по гр.д. № 40408/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 23754/27.01.2026 г., с правно основание чл. 248 ГПК на *** ЕООД за изменение на решение № 23686 от 27.12.2026 г. по гр.д. № 40408/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4