Определение № 130 от 03.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600143 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С протоколно определение № 139 от 02.03.2023 г. по ЧНД № 290/2023 г.

Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения Г. А. С. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от определеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 години и 3 месеца „Лишаване от свобода“ с Определение № 1460/212.03.2018г. по ЧНД № 662/2018г. на Софийски градски съд.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият С., който на 07.03.2023 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за поправянето си, като има семейство, което се нуждае от грижи и моли да се отмени определението на пазарджишкия окръжен съд.

Началникът на Затвора – * и Окръжна прокуратура – Пазарджик не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения С. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъденото лице, преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.

Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.

Съгласно представената справка за правното му положение е видно, че спрямо л. св. С. е налице Определение № 1460/21.03.2018г. по ЧНД № 662/2018г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 457, ал.3 от НПК се приема за изпълнение присъда на Окръжен съд – *, *, с която е осъден на 8 години и 3 месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.199, ал.1 от НК, извършено в периода 28.12.2014г. – 12.02.2015г.

Начало на наказанието: 27.09.2020г.

Към 17.02.2023 г. осъденият С. фактически е изтърпял всичко 7 години, 3 месеца и 23 дни, защото от работа няма приспадане.

Остатъкът за изтърпяване на наказанието към тази дата е 11 месеца и 7 дни, а към датата на съдебното заседание е от 10 месеца и 7 дни.

В приложеното към делото становище на началника на Затвора - * се сочи, че осъденият С. е изтърпявал наказание в България, заминал за *, където вместо да си потърси работа, продължил да извършва множество престъпления - кражби и грабежи от жилища на * граждани. По данни на негов съпроцесник и близък роднина, с когото са били, той е прибягвал и до физическо насилие на някои от живущите.

Според изготвената първоначална оценка на правонарушителя, същият е със средна степен на риск от рецидив на престъплението - 77 т. Сочи се, че оценката в значителна част е по негови данни и предвид психичното му и 2 неадекватно състояние, при постъпването му в затвора гр. * е непълна. През изтеклия период с осъденият С. е провеждана предимно индивидуална работа и многократни разговори и наблюдение на поведението му. При направената преоценка било отчетено завишаване в някои от зоните на нужда и от 77 т. рискът нараства значително - 99 т., като вече е във високата степен на риск от рецидив на престъпленията.

Очертали се следните проблемни зони за корекционна работа, която била изключително затруднена на този етап като проблемните зони, съответно по отношение на емоционални проблеми и междуличностно поведение - две зони, които в голяма степен са свързани, с това, че още с постъпването му в затвора, осъденият се е държал странно. След време започнал да споделя, че има магьосница, която го кара да върши разни неща и от това много го боли главата. Не спял през нощта и без основателна причина влизал в конфликти с другите лишени от свобода, а те от своя страна се страхували от по-сериозни проблеми. По този повод е преместван от едно в друго спално помещение. В разговорите се държал неадекватно, като често сменял настроенията си - от нелепа усмивка до вербална агресия. Започнал да нарушава установения ред, като упражняваше физическо насилие над други лишени от свобода, без да има каквато и да е основателна причина.

Недисциплиниран, наказван 14 пъти.

Вследствие на всички тези негови действия е консултиран многократно с инспектор психолог, но тъй като не даде резултат е консултиран и с психиатър. Заключението на психиатъра е, че страда от личностово разстройство и му е назначена постоянна медикаментозна терапия, вследствие на която се наблюдават известни позитивни промени в тази насока. Започва да се държи по-адекватно, но това не означава, че е излекуван и във всеки момент може да отключи агресия. Поради психиатричния проблем, работата с него е затруднена и се провежда при засилени мерки, в присъствие на служител от НОС.

По отношение на трудово устройване - много скоро след постъпването му в затвора, на 08.06.2018 г. е бил назначен на работа в производствен цех във външна фирма. Поради несправяне и неоснователна конфликтност с другите, на 13.06.2018 г. е преустановено участието му в трудова дейност. От този момент изтърпява наказанието си в условия на неработещ. Не може да 3 му бъде осигурена подходяща работа, предвид заболяването му и най-вече работа с режещи инструменти, посредством което може да застраши живота, както на служители, така и на други лишени от свобода.

При роднините взаимоотношения - майка му е починала преди години.

Съхранил е контакта с баща си, който рядко го посещава в затвора.

Последното му свиждане е от м. 11.2022 г. с други негови роднини.

При управление на финансите - разчита изцяло на финансовата подкрепа на близките си, които епизодично го подпомагат.

При преценка умения за мислене - не разпознава проблемите си. С неадекватно целеполагане и не се замисля за последиците от действията си.

Липсва ресурс да възприема давани съвети, което затруднява работата с него.

Според депозираното становище, към момента няма фактори и събития, които могат да отключат вредно поведение. Провежданата терапия е допринесла за известен психиатричен и емоционален стабилитет, но остава с висока степен на риск от сериозни вреди за другите лишени от свобода и се очакват нови агресивни прояви и неконтролируемо поведение.

В заключение е посочено, че прогнозата за живот на свобода е неблагоприятна.От приложената по делото експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения прави впечатление направената констатация, че са отчетени данни за модели на поведение, характерни за антисоциалното или психопатно личностно разстройство като в тази връзка е направено обобщение, че очертаният личностово - поведенчески профил на Г. С. се явява сериозен проблем, който пречи на корективните дейности и на постигането на желан ефект от тях.

Въззивната инстанция намира за безспорно установено, че осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1, пр.2, т.1 от НК, за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода /в определението на СГС за признаване изпълнение на чуждата присъда е посочено, че престъплението съответства на квалификация по чл.199, ал.1, т.2 и 3, вр. чл.26 от НК, т.е. не по т.4 за опасен рецидив/.

В мотивите към атакуваното определение е посочено, че по делото няма обективни данни, от които да се направи категоричен извод, че л. св. С. е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и 4 необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието. С основание е акцентирано на обстоятелството, че при него рискът от рецидив на престъплението се е повишил, както и на факта, че отношението му към извършеното престъпление е непроменено. Допуснатите от него дисциплинарни провинения са в очевидна подкрепа на извода, че осъденият явно не проявява самокритичност към противоправното си поведение и в никакъв случай не личи да се опитва да спазва нормите на поведение, установени в затвора. Даже с поведението си демонстрира явно неуважение не само към вътрешните правила в затвора и към прилаганите спрямо него корекционно-възпитателни мерки, които очевидно поради неговото нежелание да ги зачита, се оказват безполезни спрямо основната им цел, а именно да се поправи и превъзпита към спазването на закона и добрите нрави в обществото.

В тази връзка действително, престоят му в затвора, не позволява убедително и еднозначно да се установи изискуемата в закона трайна положителна промяна в поведението на осъденото лице по време на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, предвид на което не следва да се допуска неговото условно предсрочно освобождаване.

В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения С., тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.

439а, ал.1 - 3 от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения Г. С., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 139 от 02.03.2023 г. по ЧНД № 290/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Г. А. С. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка в размер на 10 месеца и 22 дни от определеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 години и 3 месеца „Лишаване от свобода“ с Определение № 1460/212.03.2018г. по ЧНД № 662/2018г. на Софийски градски съд.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6