Присъда № 1 от 20.01.2023, Районен съд - Тутракан

Мотиви към Присъда № 1 от 20.01.2023 към НОХД № 187/2022 на Районен съд – Тутракан

Районна прокуратура – Тутракан, понастоящем ТО-Тутракан към Районна прокуратура - Силистра е повдигнала обвинение с обвинителен акт на С. М. А., род. на ***, живущ в ***, с ЕГН **********, за това че на ***, причинил средна телесна повреда на А. А. М. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на дясното рамо на долната челюст, което обусловило трайно затруднение на храненето във фазата на отхапването и дъвченето – престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като изложените в обвинителния акт. Отбелязва, че всички свидетелски показания страдат от съществени противоречия, а някои от тях са абсолютно безполезни на обвинителната теза. Допълнително призованите свидетели не казвали нищо, което да спомага за разкриване на обективната истина. Друга част от тях са косвени свидетелски показания, които също не водят, според прокурора, до безспорното изясняване на случилото се.

Показанията на свидетелите очевидци, в т.ч. на пострадалия, и обясненията на самия обвиняем, са водени преди всичко от емоции и всички страдат от противоречия. Въпреки това, при сравнение и анализ обвинението счита, че има допирни точки между всички тях и най-важната е, че между пострадалия А. А. М. и подсъдимия С. М. А. е имало физическо съприкосновение.

Обвинението дава вяра на свидетелските показания на свидетелката А., свидетелката Ц., които бяха прочетени в съдебното заседание. Показанията, които даде свидетелката А., според прокурора, са най-подредените, смислени и логически обосновани в сравнение с показанията на останалите свидетели.

Свидетелката Ц. също е била очевидец на инцидента. Прочетените ѝ показанията се отнасят за факти, установени и с разпита на свидетелката А. – твърди прокурора – като например телефона, който тя описва, че свидетелката А. е държала и явно не е разбрала, че това не е телефона на свидетелката А., а е телефонът на пострадалия А., който тя е взела след падането. Освен това съвпадал и механизмът на нанасяне на ударите, който тя описва, а именно, че пострадалият е бил удрян с юмруци в областта на лицето. В същия смисъл са и показанията на свидетелката А., че пострадалият е бил удрян с юмруци в областта на лицето. Държавното обвинение не отрича, че между това, което казва свидетелката А. и свидетелят М. има противоречия. Тя казва, че той е паднал на „четири крака“, а той дава показания, че е паднал по гръб, без да казва, че свидетелката е имала съприкосновение между него, без да има съприкосновение между свидетелката А. и горната част от тялото на свидетеля М.. Прокурорът, въпреки установените противоречия, дава вяра на това, което тези свидетели 1 твърдят в показанията си и защото това, което те съобщават, макар и много объркано и многословно се потвърждавало от съдебномедицинските експертизи, според които действително нараняването на пострадалия може да е получено по начина, по който е описано. Тоест, съдебномедицинската експертиза, според обвинението, подкрепя тази група от свидетелски показания, които твърдят, че по този начин се е получила средната телесна повреда. В същия смисъл са и твърденията на вещите лица, съдебни лекари, които в съдебното заседание заявили, че самият вид на счупването на челюстта е такова, че в първия момент дори можело да не се усеща болка, както съобщава и самият пострадал, и в такъв случай става съвсем логичен за прокурора фактът, че свид. М. се оплаквал от кутрето си, а не от челюстта и че болките са настъпили по-късно, а и видимите наранявания по лицето му са настъпили по-късно и че това се дължи на характера на нанесената средна телесна повреда. Прокурорът не изключва пострадалият също да е нанасял удари, макар че освен представеното съдебномедицинско освидетелстване и твърдения на обвиняемия други такива доказателства по хода на досъдебното производство и в първото разглеждане на делото пред ТнРС не са събрани.

Обвинението иска от съда да признае подсъдимия С. А. за виновен по извършеното престъпление и да му наложи наказание „Лишаване от свобода“, ориентирано към минимума, и на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства обвинението сочи добрите характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно минало. Отегчаващи отговорността обстоятелства не сочи.

Защитникът на подсъдимия твърди, че обвинението е недоказано и оспорва фактическата и правната му страна. Намира, че по делото не е доказано по несъмнен начин авторството на подсъдимия, като счита, че обвинението се крепи единствено на противоречиви и разнопосочни свидетелски показания. Освен това намира основания за приложението на института на неизбежната отбрана, изтъквайки показанията именно на свидетелите очевидци. В заключение пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият дава обяснения и в личната си защита твърди, че не го е пипнал и не го е удрял пострадалия, само по яката веднъж искал да го хване, да се защити, за да не го удари. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. М. А. е роден на***, с ЕГН **********. Между него, от една страна, и свидетелите М. и А., от друга, възниква неуреден спор от имуществен характер по повод автомобил Мерцедес, който първоначално бил собственост на свид. М., а впоследствие бил регистриран на подс. А.. По повод на този имуществен спор на 16.11.2018 г. тримата си уреждат среща по телефона в гр. Тутракан на паркинга до полицията. С двамата свидетели, 2 които са съпрузи, пристига тяхната позната – свид. Ц.. На паркинга възниква вербално пререкание между подс. А. и свид. М., в което се намесва свид. А..

Стига се до взаимно нанасяне на удари с ръце между подс. А. и свид. М., като последният получава един удар в лявата част на долната челюст, но му се счупва дясното рамо на същата, което обусловило трайно затруднение на храненето във фазата на отхапването и дъвченето. Агресорът в инцидента е свидетелят М., а действията на подсъдимия са били за самозащита.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени средства – показанията на свидетелите А. М., Т. А., В.

Ц., А. Л., С. А., К. Т., Н. Н. и С. М.; обясненията на подсъдимия; заключенията по съдебно-медицинските експертизи; съдебно-медицинското освидетелстване на подсъдимия.

Останалите доказателствени средства са без никакво или почти никакво съществено значение за предмета на доказване по делото и тяхното обсъждане не би довело до промяна в крайния извод на съда. Показанията на свидетелите Н. Ф., Н. А., Б. А., А. И., Х. Х. са негодни за доказателствени изводи, тъй като им липсва конкретика, която може да свърже фактите, за които дават показания с онези от предмета на доказване.

Съдът не дава вяра на свидетелите А. М. и Т. А. за съществената част от техните показания, касаещи динамиката на действията непосредствено преди, по време и след инкриминирания инцидент. Причината за недоверие в достоверността на техните показания са тежките противоречия както вътрешни, така и помежду им, а също и с тези на свидетелката Ц.. Освен това са непоследователни.

Така например относно момента, в който свид. А. забелязва паркирания автомобил Мерцедес на паркинга, същата дава показания на ДП (четени), че докато свид. М. снимал отзад-отпред колата, тя записвала на лист хартия номерът ѝ и изведнъж от някъде се появил подсъдимият, приближил А. и го ударил с ръка в главата, последният изгубил равновесие и паднал на земята, като застанал на четири крака. Подсъдимият ритнал свид. М. и продължил да му нанася удари с ръце в главата. Тя се приближила, опитала да помогне на мъжа си, а подс. А. я блъснал и тя паднала върху свид. М.. На съдебното следствие по НОХД № 364/19 дава показания (четени), че подсъдимият го е нямало в колата, когато са я забелязали и са я обиколили да я снимат, имало само един мъж с мустаци в нея на задната седалка. От някъде се появил подс.

А. и ударил А., той паднал, станал, пак бил ударен и пак паднал втори път.

При опита да стане подсъдимият започнал да го удря в главата и да го рита в слабините с крак. В този момент А. М. бил на колене, подпрян на ръцете си, а свид. А., след като питала защо подсъдимият бие мъжа ѝ, той я блъснал върху свид. М.. Паднала по очи върху гърба на съпруга си. Пред настоящия съдебен състав разказва почти същото, но със съществения пропуск, че ударите са били само с ръце и подсъдимият не е ритал свид. М.. Тя казва, че не е чула 3 никакви реплики между двамата мъже, макар да е на само няколко метра от тях, колкото е дължината на един автомобил – тя е в задната му част, а те са отпред. За позицията между подсъдимия и свид. М. в момента на първия удар свид. А. първо казва, че е видяла удара с дясната ръка в областта на лицето, нямало как да не го види, нали била на разстояние 1 метър от тях, но странно за съда не може да каже дали двамата мъже са били един срещу друг.

Свидетелят М. на ДП (четени показания) казва, че докато снимал колата, някой го ударил в гръб в лявата част на главата, като казал „Защо ми снимаш колата?“; изгубил равновесие и паднал на земята с лице напред; опитал да стане, но бил ударен още два-три пъти, пак паднал и тогава питал нападателя дали е С. и защо го бие, при положение че му дължи пари и колата е негова. На съдебното следствие по НОХД 364/19 дава показания (четени) с уточнението, че ударът е бил вече странично, а не отзад; два или три пъти бил удрян; изгубил съзнание, но никой от свидетелите в нито един момент, нито той самият друг път не потвърждава този факт. Пред настоящият съдебен състав показанията му вече придобиват трети сюжет: ударът бил след като подсъдимият е застанал фронтално срещу него, а падането му било по гръб.

Преди удара, обаче, си разменили реплики с подсъдимия, които странно защо свид. А. не е чула: защо бил снимал, той пък отвърнал защото колата не била платена отдавна, даже свидетелят казал на подсъдимия: „С., много те моля, или колата ми дай, или пък да се разберем с теб“ и тогава подсъдимият му казал: „ти откъде накъде ще ми снимаш колата“ и го ударил. Последвали 2-3 удара. Потвърждава, че не е ритан от подс. А.. Никой от двамата свидетели не споменава подсъдимия да е бил удря, но все пак свид. А. се изпуска накрая и казва, че всъщност е станал бой между тях.

Фактът, че подсъдимият е инкасирал удар, се потвърждава от показанията на свид. Л. – разследващ полицай (но не по делото), който е видял подс. А. на стълбите пред пробационната служба в гр. Тутракан с кръв по лицето; а че ударите са били множество – се установяват от СМУ на л. 123 от ДП, от което е видно и за неспециалисти по съдебна медицина, че описаните наранявания, макар и не жестоки и твърде сериозни, не могат да бъдат причинени с един-единствен удар, тъй като се намират на различни части по главата на подсъдимия: носа, вежда, скула, устна и т.н.

Свидетелката Ц., чиито показаният от ДП (четени) и от НОХД 364/19 (четени) също страдат от дълбоки противоречия с тези на свид. М. и А., съдържат все пак елемент, който обяснява нараняванията на подсъдимия. Тя казва на ДП, че като са слезли от тяхната кола и са се запътили по пътечката към полицията, видели че паркира колата (Мерцедеса) и тогава свид. А. им извикала, че това е тяхната кола. Разминаването в показанията между тримата свидетели е, че свид. А. и свид.М. не споменават, че колата тъкмо е спирала, а направо разказват за вече спрялата кола. Свид. Ц. обаче е последователна на ДП и пред съда по НОХД 364/19, а именно, че като е спряла колата, точно тогава водачът (подсъдимият) е излязъл от нея. Няма как при това положение свид. М. и А. да твърдят, че подс. А. се появил изневиделица. Те таят 4 истината, според съда. Въпреки че свид. Ц. настоява, че подсъдимият е скочил на бой, тази теза е непоследователна. Ако по време на разпита ѝ по досъдебното производство може да се очаква, че сговорът ѝ със свид. М. и свид. А. е бил пресен, то на НОХД 364/19 свид. Ц. вече е разколебана. Тя отново започва пред предишния състав на съда с: „Този човек [подсъдимият] излиза, хвърли се и преби А..“, после преминава през: „Той [подсъдимият] излиза от колата, А. отива към него…“, и накрая се стига до изказването ѝ, че: „Ние се отдалечаваме от колата и казвам: „А.е, това ли е колата?“ Той се обръща и вика: „Ииии, това е нашия мерцедес!“. Прави кръгом назад и тръгва към собствената кола и към господина, и започва боя.“ Според съда точно това се е случило, свид. М. се е нахвърлил върху подсъдимия, въпреки че свид. Ц. веднага се връща на първоначалното, че „Господина си отваря вратата и се нахвърля върху А.“, който отивал „към него, разчитайки на човешка дума, но той [подсъдимият] започва да го бие.“ Ако последното беше истина, нямаше свид. М. и свид. А. да крият факта, че са видели колата в момента, когато паркира, и обстоятелството, че много добре са знаели, кой е шофьорът, за когото твърдят, че не са го познали и им е изскочил изневиделица. Ясно прозират необективните показания на свид. М. и свид. А. и неумелия опит на свид. Ц. да бъде в синхрон с техните неистински показания за факта, кой пръв е започнал боя. Че фактическата обстановка, която се опитват да представят пред съда, не отговаря на обективната действителност, се установява и от обективните показания на свид. С. А. (четени от ДП и от НОХД 364/19), на когото съдът дава вяра. Той е син на свид. М. и не крие, че е в лоши отношения с баща си, но въпреки това разказва за факта, че последният се е оплакал от ченето си и съмнението му, че е счупено. Допълва обаче с разговорът, който е чул от тях, за случката, че тъкмо те – свид. М. и свид. А. са набили подсъдимия, както и че тяхна е идеята да представят нещата така, че всъщност той да е пострадалият.