Определение № 4243 от 09.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4243 гр. Варна, 09.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно частно гражданско дело № 20233100502079 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК

Образувано е по частна жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, срещу Разпореждане № 16390/03.05.2023 год., постановено по ч. гр. дело № 3141/2023 год. по описа на РС-Варна, с което, след като е счетено за неоснователно възражението на жалбоподателя, длъжник в заповедното производство, по чл. 414а, ал. 2 ГПК с вх. № 29556/20.04.2023 год. по рег. на РС-Варна, че не дължи разноски за заповедното производство, е разпоредено издаването на изпълнителен лист за разноските за заповедното производство в полза на заявителя Д. Л. Д. от с. Камен, общ. Стражица, както и в полза на процесуалния му представител адв. Н. К. от АК-Велико Търново за адвокатско възнаграждение за заповедното производство за оказаната от адвокат Н. К. безплатна адвокатска помощ, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането е процесуално недопустимо, тъй като е преждевременно постановено, без /респ. преди/ съдът да се е произнесъл с нарочен диспозитив дали приема или не възражението на длъжника, настоящ частен жалбоподател по чл. 414а, ал. 2 ГПК и преди това разпореждане да е влязло в сила.

Отправено е искане за обезсилване на разпореждането.

В писмен отговор, насрещната страна Д. Л. Д., чрез адв. Н. К. от АК – В. Търново, последният действащ като процесуален представител на заявителя, както и в лично качество /вземането по чл. 38 от ЗАвд е лично вземане на адвоката, осъществил безплатна адвокатска помощ, за дължимото му адвокатско възнаграждение, а не е вземане на представляваната от него страна за разноски/, оспорва жалбата, счита, че е недопустима и настоява да се остави без разглеждане, евентуално – неоснователна и претендира да се остави без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 407, ал. 1 ГПК) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. дело № 3141/2023 год. по описа на РС-Варна е образувано по заявление с вх. № 19466/14.03.2023 год. по рег. на РС-Варна, подадено от Д. Л. Д. от с.

Камен, община Стражица, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна за сумата от 57 лева – платена без основание сума, съставляваща заплатени три броя такси от по 19 лева всяка за възстановяване на преноса на електроенергия по фактура № ТП 3301378262/20.06.2018 год.;

№ ТП 3301379342/26.06.2018 год. и № ТП 3301464890/16.07.2019 год., ведно със законната 1 лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението съда (14.03.2023 год.) до окончателното и́ изплащане, както и за разноските за заповедното производство, съответно:

25 лева заплатена държавна такса и 400 лева – платими на адв. Н. К. от АК В. Търново, за оказаната от него на страната безплатна адвокатска помощ за заповедното производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С разпореждане № 9820/15.03.2023 год. РС–Варна е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за горните суми в полза на заявителя против длъжника; въз основа на разпореждането е издадена и Заповед № 1462/15.03.2023 год. за изпълнение на парично задължение за посочената в заявлението сума – 57 лева главница; законна лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда (14.03.2023 год.) до окончателното и́ изплащане, както и за разноските за заповедното производство в общ размер на 425 лева, от които: 25 лева – в полза на заявителя и 400 лева – в полза на адв. Н. К. от АК – В.

Търново, за оказаната от него на заявителя безплатна адвокатска помощ за заповедното производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В съответствие с чл. 411, ал. 3 ГПК, препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на дата 21.03.2023 год. – л. 15 от делото на РС-Варна.

На 20.04.2023 год., т. е., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК /т. е., Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение/, в което е навел твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК; към възражението е приложил и писмени доказателства, установяващи извършеното плащане – платежно нареждане от 18.04.2023 г., от което е видно, че сумата от 57, 57 лева (главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.03.2023 год. – 18.04.2023 г.) е внесена по посочената в заявлението сметка на заявителя, като е поискал обезсилване на заповедта в частта и́ относно предявеното вземане – главница и лихва за забава. С подаденото възражение длъжникът е възразил също, че не дължи разноски за заповедното производството, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, т. е., направил е и възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК, като е посочил, че доброволно е погасил задължението си. Изложил е съображения относно момента, от който длъжникът по безсрочно вземане, каквото е вземането за връщане на даденото без основание /при начална липса на основание/ изпада в забава. Навежда, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не му е отправяна покана от кредитора да изпълни. Поради изложеното счита, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което и не дължи разноски за заповедното производство. Позовава се и на злоупотреба с права от страна на процесуалния представител на заявителя за образуването и воденето на заповедното производство с оглед явното несъответствие между размера на вземането (57 лева) и претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство от 400 лева.

С възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК е отправено искане, в случай, че заявителят не подаде становище в указания срок, за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта и́ относно разноските, а в евентуалност – да се остави без уважение искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист против длъжника за сумата от 400 лева – разноски за заповедното производство.

Препис от възражението/възраженията на длъжника и от приложенията, ведно с указа́ния за възможностите и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК, са връчени на заявителя на дата 26.04.2023 год. - л. 30 от делото на РС-Варна.

В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят, чрез процесуалния си представител, е подал становище, с което не оспорва, че на 18.04.2023 год. е получил плащане на вземането по заповедта за изпълнение (главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва).

Заявява, че сумата за разноските за заповедното производство, които са му присъдени с издадената заповед за изпълнение, не му е заплатена и е поискал (отново) издаване на изпълнителен лист за разноските. Изложил е подробни съображения против възражението на длъжника срещу разноските по чл. 414а, ал. 2 ГПК, които обобщено се свеждат до това, че плащането на предявеното вземане е извършено от длъжника след образуване на 2 заповедното производство и след издаването на заповедта за изпълнение и че с поведението си, изразяващо се в това, че длъжникът продължава да начислява и събира такси за възстановяване на преноса на електрическа енергия без основание и в противоречие със закона (в какъвто смисъл е трайната практика на съдилищата, вкл. и на ВКС на РБ и която е известна на длъжника) същият е дал повод за предявяване на вземането. Счита, че при положение, че длъжникът знае, че начислява и събира такса за възстановяване на преустановено от него самия ел. захранване без основание (т. е., незаконно) и продължава да го прави, то доводите му, че с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, са несъстоятелни. Навежда и доводи, че задължението за връщане на получена без основание сума (каквото е вземането по процесната заповед за изпълнение) е парично и носимо, при което в случая именно длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е бил длъжен да потърси кредитора и да изпълни, а не обратното.

В обобщение счита възражението на длъжника, че не дължи разноски за заповедното производство за неоснователно.

С обжалваното разпореждане в атакуваната с частната жалба част първоинстанционният съд е разгледал възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, приел е, че присъденото със заповедта за изпълнение вземане е за връщане на платена без основание (при начална липса на основание) сума; длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна не преустановява незаконната си практика да начислява и събира такси за възстановяване на преноса на ел. енергия, въпреки, че не оспорва изначалната недължимост на тези суми; приел е, че задължението му за връщане на полученото без основание е носимо, длъжникът е имал достатъчно време да изпълни преди съдебното предявяване на вземането, но не го е сторил, поради което и е дал повод за предявяване на вземането по реда на заповедното производство. По тези съображения е счел възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК за неоснователно и в резултат на горното е уважил искането на заявителя и процесуалния му представител за издаване на изпълнителен лист за разноските за заповедното производство, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и поддържано в подаденото становище по чл. 414а, ал. 3 ГПК, и е разпоредил издаване на изпълнителен лист за разноските за заповедното производство.

При тези данни настоящият състав счита, че частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

На първо място, разпореждането в обжалваната му част не е недопустимо. Доводите на жалбоподателя, изложени в частната му жалба, че разпореждането било преждевременно постановено, настоящият състав счита за несъстоятелни. При произнасянето по възражението /в това число и по двете възражения – по чл. 414а, ал. 1 ГПК и по чл. 414а, ал.

2 ГПК ако такива са направени от длъжника/ и постъпилото становище, по смисъла на чл.

414а, ал. 4 ГПК съдът, в зависимост от основателността, респ., неоснователността им, разпорежда издаването на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, както в частта й относно вземането, така и в частта й относно разноските за заповедното производство, или отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист, в зависимост от това, кое от възраженията на длъжника /по чл. 414а, ал. 1 ГПК и по чл. 414а, ал. 2 ГПК/ е приел за основателно. Т. е., „произнасянето“ на съда по смисъла на чл. 414а, ал. 4 ГПК, се свежда до постановяване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист или за отхвърляне на това искане, което е законна последица от констатацията му за основателност, респ. за неоснователност на възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК.

Именно това разпореждане подлежи на инстанционен контрол по реда на частното обжалване – чл. 407, ал. 1 ГПК. Законът не предвижда в производството по чл. 414а, ал. 1-4 ГПК, заповедният съд да постановява два отделни акта, които да подлежат на самостоятелно обжалване по реда на Глава Двадесет и първа ГПК – веднъж да постановява акт (разпореждане или определение), с което приема или не приема някое от възраженията на длъжника по чл. по чл. 414а, ал. 1 ГПК и/или по чл. 414а, ал. 2 ГПК, който акт според жалбоподателя да подлежал на инстанционен контрол по реда на частното обжалване (законът изобщо не предвижда подобна възможност, тъй като съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК 3 срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото - т. 1, както и в случаите, изрично предвидени в закона – т. 2) и втори път – акт, с който разпорежда издаване на изпълнителен лист или отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, който акт подлежи на обжалване по реда на Глава Двадесет и първа ГПК съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК.

Разпечатката съдържа 32 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4156ae3f-dbd1-4583-b8d3-f4fb9d4ef62a