Решение № 2347 от 15.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е по чл.238 и сл. от ГПК

№2347/15.6.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Варна 15.06.2020г.

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№15882/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищеца Н.М. твърди, че по реда на чл.417 от ГПК е иницирал производство срещу ответника Б.С. за заплащане на сумите от 1 000лв. главница по запис на заповед от 10.03.2017г. с падеж 20.03.2017г., 131.65лв. лихва върху главницата за времето от 21.03.2017г. до 6.07.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, като искането му по този ред е уважено, но длъжника не бил открит на адресите си поради което му е дадена възможност да предяви иск за установяване дължимостта на сумите.

Сочи се, че на 10.03.2017г. ищецът е предоставил сумата по записа по молба на ответника, който е поел ангажимент да върне сумата на датата посочена в записа на заповед, но не е изпълнил задължението си.

Моли се съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца присъдените в заповедното гр.д.№10618/2018г. на ВРС суми от 1 000лв. главница по запис на заповед от 10.03.2017г. с падеж 20.03.2017г., 131.65лв. лихва върху главницата за времето от 21.03.2017г. до 6.07.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на инициране на заповедното производство до окончателното изплащане и да се присъдят сторените по производствата разноски.

Ответника в дадения му срок по реда на чл.131 от ГПК не е подал отговор.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

Решаващия състав, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид че ответника е бил уведомен за последиците от личното му неявяване по надлежния ред, че не е подал възражение в законовия срок и не се е представлявал в съдебно заседание без да са на лице данни за наличие на обективни причини за отсъствие на представител и представените доказателства намира, че би следвало да се постанови неприсъствено решение по делото, като се уважи предявения главен иск, като се присъдят и сторените по делото разноски в размер на 175лв. разноски по заповедното производство и 75лв. разноски в исковото производство.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н.Г.М. ЕГН********** *** като ищец и Б.В.С. ЕГН********** *** като ответник, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите:

1 000лв. главница по запис на заповед от 10.03.2017г. с падеж 20.03.2017г., 131.65лв. лихва върху главницата за времето от 21.03.2017г. до 6.07.2018г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 6.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата присъдени в рамките на ч.гр.д.№10618/2018г. на РС Варна, 41 състав, на осн. чл.415 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.В.С. ЕГН********** *** да заплати на Н.Г.М. ЕГН********** *** сумата от 175лв. разноски по заповедното производство и 75лв. разноски по исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Страната срещу която е постановено решението може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: