Определение № 820 от 02.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Благоевград, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500715 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274 от ГПК и е образувано частна жалба подадена от Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес *********, чрез пълномощника си адв. К. П., насочена против Определение №317/10.02.2025 г., постановено по гр.д. №2193/24 г. по описа на РС – гр.Благоевград.

С атакуваното определение по делото е прекратено производството, поради недопустимост на депозираната искова молба.

В частната жалба се сочи, че определението е незаконосъобразно, поради което се моли съдът да го отмени като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид постъпилата частна жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и интерес от настоящото обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред РС – Благоевград е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес *********, чрез пълномощника си адв. К. П., Адвокатска колегия - Благоевград, с адрес за призоваване: ********* против „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК 121819662, 1 със седалище и адрес на управление *********, представлявано от А.М..

С исковата молба се иска да бъде осъден ответника „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК 121819662, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от А.М. на основание чл. 225, ал. 2 от КТ да заплати на Н. И.

Ч., ЕГН ********** сума в размер на 910,52 лева, представляваща дължимо обезщетение за разлика в заплатата за периода от 13.08.2021г. до 04.10.2021г. включително, ведно със законна лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

С атакуваното определение, съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустим предявения от Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес *********, чрез пълномощника си адв. К. П., Адвокатска колегия Благоевград, с адрес за призоваване: ********* против „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК 121819662, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от А.М. иск с правно основание чл. 225, ал. 2 от КТ и е прекратил производството.

За да постанови горното определение, съдът се е мотивирал, че в настоящия случай иск по чл. 225, ал. 1 КТ е заведен от ищеца срещу ответника, за което е образувано гражданско дело № 933/2024 година, както се посочи и по-горе ищецът е изменил предявения иск с правно основание чл.

225, ал. 1 КТ, като вместо претендирания с исковата молба период от 01.08.2021 г. до 21.11.2021 г., се претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 05.10.2021 година до 21.11.2021 година, като за периода от 01.08.2021 година до 04.10.2021 година ищецът е направил отказ от иска по чл.

233 ГПК. Протоколното определение № 1426/05.08.2024 година, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от иска за посочения период от 01.08.2021 година до 04.10.2021 година, е влязъл в законна сила на 31.08.2024 година.

Постановеното определение е правилно.

Настоящата съдебна инстанция счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че въззивникът, възползвайки се от разпоредбата на чл. 214 от ГПК, в рамките на вече образувано между същите страни гр.д. № 933/2024 г. по описа на PC Благоевград, по своя инициатива е изменил предявения от него иск, като е извършил отказ от иск за периода от 01.08.2021 г. до 04.10.2021 г. Последният посочен период, за който е извършен отказ от иска, 2 съвпада с периода, за който се претендира обезщетение по настоящото производство.

Видно от приложеното от „ВИП Секюрити“ ЕООД в първоинстанционното производство

Протоколно определение

№

1426/05.08.2024 г., производството по горното дело е прекратено в частта, касаеща посочения период, поради упражнен отказ от иск. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 31.08.2024 г., с което се е преклудирала възможността за повторно предявяване на съответната претенция.

От представените по делото доказателства се установи, че жалбоподателя е полагал допълнителен труд извън уговореното от него работно време по основния му трудов договор още по време на действието на същия. Двата договора са действали паралелно, като видно е, че последния е уволнен на 21.05.2021 година, докато трудовото правоотношение с другия работодател „Про Секюрити Груп“ е прекратено на 05.10.2021 година.

С оглед изложеното следва да се приеме, че искът, предявен от ищеца в първоинстанционно производство, съвпада изцяло с този, предявен по гр. д.

№ 933/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград и първоинстанционният съд правилно е приел, че след като ищецът се е възползвал от възможността си за частичен или пълен отказ от спорното право и не може да предяви отново иск със същия предмет, на същото основание и срещу същото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, като в този случай той не може да предяви отново същия иск. Вредата по чл. 225, ал.1 КТ се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, поради това, че е останал без работа, а вредата по чл. 225, ал.2, изр.1 КТ представлява пропусната полза, която се изразява не в оставане без работа и лишаване от цялото трудово възнаграждение, а в размер на разликата между брутното възнаграждение по прекратеното правоотношение и това, по което работникът е встъпил след уволнението. В този случай се касае за един иск с предмет право на обезщетение поради незаконно уволнение, на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ, което включва както периода, през който ищецът е бил безработен, така и периода, през който ищецът е работил на по-ниско платена длъжност. Разпоредбите на ал.1 и ал.2, изр.1 на чл. 225 КТ представляват материалноправно основание 3 досежно критерия, по които се определя размера на вредата - пропусната полза, поради незаконното уволнение/ Определение № 1123 от 19.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 962/2016 г./.

Възприетото разбиране изхожда от природата на отказа на иска като огледално и противоположно на признанието на иска процесуалноправно действие на ищеца, чрез което той заявява пред съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като същият е неоснователен. С оглед разпоредбата на чл. 233, изр. 2 ГПК, отказът от иска пресича възможността на ищеца да предяви отново същия иск срещу същия ответник.

С оглед изложеното, атакуваният първостепенен съдебен акт е правилен, поради което жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №317/10.02.2025 г., постановено по гр.д. №2193/24 г. по описа на РС – гр.Благоевград.

Определението подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4