Решение № 43 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110216745 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Р. К. ЕГН ********** срещу електронен фиш Серия К № 10972746 от 19.06.2025 г.., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Р. Р. К. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат аргументи, че е посочена грешна правна квалификация на извършеното нарушение, както че не е ясно какво нарушение е извършил жалбоподателят.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, представлява се от адвокат П., която пледира за отмяна на ЕФ по изложените аргументи в жалбата, а в хода на производството пред съда СДВР е представило ЕФ с различни и коригирано съдържание.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представите – юрисконсулт М., пледира за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 19.06.2025 г. в 11:14 часа в обл.СОФИЯ, общ.СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ, по бул.

Александър Малинов до блок 602 с посока от ул. Самара към Околовръстен път се движело МПС ***, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, с регистрационен номер ********* със скорост на 1 движение от 74км/ч при ограничение от 50 км/ч, общо важимо за населено място съобразно предвиденото в чл.21, ал.1 от ЗДвП при приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост от 77 км/ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC № TFR1-M 567, преминало техническа проверка и в срока на същата.

Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е "***** ЕООД" ЕИК **********, като на последното управител е именно Р. Р. К., видно от справка от Търговски регистър към Агенция по вписванията.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението, противно на изложеното в жалбата. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението. Аргументите в обратния смисъл съдът намира за неоснователни.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 77 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като представител на юридическото лице, собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Видно от самия ЕФ, жалбоподателят като физическо лице е наказан като законен представител на дружеството, което обстоятелство е изрично вписано в ЕФ, съответно съдът не намира за основателно възражението на защитата, че не е ясно кой е посочен за собственик на МПС в ЕФ, съответно в какво качество е наказано лицето и кое лице е наказано. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП. Липсват такива данни по преписката, а и не се навеждат такива доводи в жалбата. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна 2 страна:

Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в случая 50 км/ч за съответния вид превозно средство за населено място. Движейки се със 77 км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение.

Макар и съдът да констатира, че нарушението е извършено, са налице нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на атакувания ЕФ, изразяващи се във следното:

На жалбоподателя е връчен електронен фиш на дата 15.10.2025г., същият по указание на съда е представен и в оригинал. Видно от същия, правната квалификация на нарушението е посочена като чл.21, ал.1 вр. чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По делото обаче от СДВР са представили и ЕФ с правна квалификация и приложима санкционна разпоредба чл.21, ал.1 вр. чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Налице са два съществено различаващи се помежду си като съдържание електронни фиша. Не може да бъде игнорирано драстичното разминаване между цитираните разпоредби, служещи за основание за налагане на административната санкция, както и за квалификацията на нарушението. Така оформен, вторият документ е приложен към преписката очевидно, след запознаване с аргументите в жалбата на К., като един от основните сред които се откроява именно неправилната правна квалификация на деянието, така както му е предявена с връчения електронен фиш. И без ползване на специални знания из областта на техниката е видно, че съдържанието на документа, представен на вниманието на съда от наказващия орган с преписката, е недопустимо променено след неговото генериране и изпращане на нарушителя, което няма как да бъде изпълнено без намесата на човешки е налице и съществено отклонение от правилата за издаване на електронния фиш. Това е така, защото според § 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш има едно единствено съдържание и то се генерира към момента на неговото съставяне от самата система. Наличието на два 3 различни като съдържане и в частност като правна квалификация електронни фиша е съществено нарушение на правилата за издаване на ЕФ, доколкото е налице човешка намеса при обработката на вече издаден и връчен електронен фиш, изразяваща се в промяна на съдържанието на същия, който се съхранява върху съответната информационна система.

Наличието на два ЕФ за едно и също нарушение, срещу едно и също лице, но с различна правна квалификация и основание за налагане на административно наказание води доводи извода, че е допуснато нарушение на правилата на издаване на ЕФ, което е съществено и налага отмяната на ЕФ.

Следва да се приеме, че именно с връчения ЕФ, а не са генерирания впоследствие и с друго съдържание, на жалбоподателя е предявено административното обвинение (това е смисълът на изискуемото от ЗАНН връчване на санкционния акт) и спрямо него той е реализирал правото си на защита. Следвайки този подход, решаващият орган установява съществен порок в така издадения документ, с който е накърнено правилото на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Абсолютно задължително е в наказателното постановление, респ. в електронния фиш административното нарушение, вменено на нарушителя, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да съществува правно единство между изведения фактически състав на нарушението и приложената спрямо него като накърнена правна квалификация.

Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН въвежда изискването в основния процесуален акт, издаван в хода на административнонаказателното производство, да бъдат отразени всички обстоятелства, които изпълват отделните признаци, квалифициращи конкретна деятелност като административно нарушение и законовите разпоредби, които са накърнени с неговото реализиране. Този регламент съдържа в себе си и задължение за съобразяване на корелация между фактическия състав на "административното обвинение" и неговото цифрово изражение. Последното пряко кореспондира с правото на нарушителя да разбере фактическите и правни параметри на вменената му отговорност и адекватно да изгради защитната си теза, съобразявайки техните рамки.

В случая е установено и в самия ЕФ е посочено, че е допуснато нарушение, изразяващо се в управление на МПС в населено място със скорост, превишаваща максимално допустимата за населено място (50 км/ч) с 24 км/ч. Това нарушение е въздигнато в състав на административно нарушение и за него е предвидено административно наказание в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв. В нарушение на материалния закон обаче, в ЕФ, връчен на жалбоподателя, е посочена като нарушена нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.. В случая нито наложената глоба съответства на посочения в ЕФ текст, нито отчетеното и залегнало в ЕФ превишение на скоростта. Налице е съществено нарушение на материалния закон, което внася пълна неяснота коя е приложимата разпоредба от ЗДвП, за какво нарушение е наказан жалбоподателят и на какво основание.