Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1016 от 24.11.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2167/2023
Вид
Решение № 1016
Подписан
24.11.2023
Състав
Свилен Жеков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Стара Загора, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж. при участието на секретаря А. П. Б. като разгледа докладваното от С.Ж. Гражданско дело № 20235530102167 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД твърди, че автомобил ******* с peг. № *********** бил собственост на „**************“ ЕАД - клон Стара Загора, и това дружество, като лизингодател, го е предоставило за ползване от „В**********“ ООД, гр.

Стара Загора, като лизингополучател.

На ********** г. посоченият автомобил ******* с peг. № *********** бил управляван от водача Н. М. С., като при движение по ул. „************“ до сграда с № 59 в гр. Стара Загора преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което настъпили вреди по автомобила - била повредена задна дясна гума. За описаното пътнотранспортно произшествие бил съставен протокол за ПТП № *****/********** г. от служител на ОДМВР - Стара Загора.

За увредения автомобил *******, с peг. № ***********, собственикът му - „**************“ ЕАД имал сключен договор за застраховка „пълно 1 каско“ с ищцовото дружество, за което била издадена полица № ************, валидна за периода 10.07.2022 г. - 09.07.2023 г. Във връзка със сключената застраховка „пълно каско“ за увредения автомобил, от страна на собственика „**************“ ЕАД, чрез водача Н. М. С., било подадено заявление от ********** г. за изплащане на застрахователно обезщетение. От страна на ищеца бил изготвен опис на претенция № ************ от ********** г., според който била повредена гума задна дясна „Пирели“ 315/40/21 - за подмяна. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № ************** от **********г., било определено застрахователно обезщетение в размер на 442,08 лв. и изплатено на ползвателя на увредения автомобил „В**********“ ООД с преводно нареждане от 18.11.2022 г. При тези обстоятелства за ищеца възникнало регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т.

3 от Кодекса за застраховането срещу собственика на пътя, на който е станало ПТП - Община Стара Загора. С цел доброволно уреждане на отношенията, от страна на застрахователя била изпратена регресна покана изх. № ДУВ 182/17.01.2023г., връчена с обратна разписка на 20.01.2023 г. до собственика на пътя - Община Стара Загора. С поканата общината била поканена да плати сумата 442,08 лв.. но до настоящия момент нямало отговор или плащане.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната Община Стара Загора да заплати на ищеца сумата от 442,08 лв.. представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ************** за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - „В**********“ ООД, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Стара Загора, като е заета позиция за неоснователност на иска.

Ответникът сочи, че механизмът на произшествието бил възприет от застрахователя само по данни на водача на МПС - Н. М. С., поради което и е оглед оспорването, счита, че не доказва по категоричен начин събитието, с всичките задължителни елементи, характеризиращо го като деликт, по-точно причинно-следствената връзка между констатираното увреждане по лекия автомобил и дупката на пътното платно. Всички документи за настъпване на застрахователното събитие били съставени само и единствено въз основа на 2 обяснение на лицето, изцяло заинтересовано от случая, което поставяло под съмнение тяхната доказателствена стойност. От тях не можело да бъде установено, че автомобилът е бил участник в ПТП по време, място и начин, така както е отразено в същите, както и бил ли е процесния лек автомобил здрав преди инцидента или той бил използван като повод водачът да си поправи причинени другаде повреди за сметка на Община Стара Загора.

На следващо място липсвали доказателства за състоянието на водача на МПС към момента на възникване на ПТП-то. Областна Дирекция на МВРСтара Загора, сектор „Пътна полиция“ издава служебно бележка на водача, която е доказателство за претърпяното ПТП, придружена е резултат от тест за употреба на алкохол.

Не смята, че вина за възникналото пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил *******, с peг. № ***********, имала Община Стара Загора. Липсвали данни и с каква скорост се е движил автомобила.

Технически допустимата скорост се определяла от характеристиките на съответния участък и ефективността на спирачната система. Предвид това шофьорът е следвало да съобрази скоростта си със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат отношение към безопасността на движението. Разпоредбите по ЗДвП вменявали на водача на МПС задължение непрекъснато да контролира МПС и да се движи с такава скорост, която да му даде възможност да спре при наличие на препятствие. Не изпълнявайки това си задължение, водачът е допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Налице било съпричиняване, тъй като водачът на увредения автомобил не е съобразил поведението си е пътната обстановка. Оспорва Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, Доклад по щета № **************, Опис на претенция № ************/**********г., по отношение на отразените в тях факти и обстоятелства относно реализирането на твърдяното събитие свързани е времето, мястото и начина на настъпването. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, а се 3 представлява. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените разноски.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От застрахователна полица № ************ /л. 4 от делото/ се установява, че по отношение на описания в исковата молба лек автомобил е била сключена застраховка „Каско Стандарт“ между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и собственика му „**************“ ЕАД с ползвател и застраховащ „В**********“ ООД с валидност от 10.07.2022 г. до 09.07.2023 г.

По делото са представени и заявление от ********** г. от собственика на увредения автомобил до ищцовото дружество /л. 5 от делото/, вкл. протокол за ПТП /л. 3 от делото/, както и изготвени в тази връзка опис на претенция и доклад по щета № **************/********** г. /л. 6-7 от делото/. С посочения доклад по щета № **************/********** г. е предложено да се изплати обезщетение в размер на 442,08 лв. на „**************“ ЕАД което е направено с платежно нареждане на 18.11.2022 г. /л. 8 от делото/.

С регресна покана изх. № ************ г., получена от ответника на 20.01.2023 г. съгласно известие за доставяне № ИД PS 1000 04HR29 5, ищецът го е поканил да му възстанови по посочена банкова сметка в „Банка ДСК“ АД 442,08 лв., като ответникът не е отговорил.

Изслушаният по делото свидетел Н. М. С. потвърждава, че през миналата 2022 г. управлявал процесния автомобил /който бил лизингов/ на улица „************“, като при разминаване с насрещно движещ се бус попаднал в необозначена дупка, като при това се спукала задна дясна гума – веднага усетил пропадане на автомобила и заедно с това светнала лампа на таблото индикираща, че налягането в гумата е нула. Свидетелят сочи, че е спрял до близка гумаджийница за смяна на гумата, извикал полиция, при което бил съставен протокол. По-късно представил снимки на застрахователя /ищец/ и всичко било заплатено от него. В тази връзка свидетелят изяснява, че ширината на гумите на управлявания от него автомобил била различна – 4 задните гуми били по-широки. Затова по отношение на механизма на ПТП изрично сочи, че вероятно поради по-голямата ширина на задните гуми е ударил задната в ръб на процесната дупка. Не е можел да избегне дупката, тъй като имало насрещно движещо се превозно средство.

В обобщение - от показанията на свидетеля Н. С. се установява настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин.

Настоящият съд счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаня свидетел, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, а и не се опровергават от други такива.

От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че вероятният механизъм на ПТП е преминаване на лекия автомобил „*******“, с peг. № *********** със задна дясна гума през дупка на пътното платно на бул. „***************“ в участъка зад бул. „Н.

*********“ до № 59, като увреждането му се е изразявало в спукана задна дясна гума. В случая е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите щети по автомобила, като техният размер към датата на процесното ПТП по средни пазарни цени възлиза на 442,08 лв. Според вещото лице твърдяната щета би могла да се получи при попадане в дупка, както е описано в исковата молба и показанията на св. Н.

С..

В о.с.з. в.л. потвърждава своите изводи като уточнява размера на вредата и още веднъж сочи, че казаното от свидетеля М. съответства на установения от него механизъм на ПТП в заключението на съдебнотехническата експертиза.

При така установената фактическа обстановка настоящият съд прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането вр. чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Налице е и възражение на ответника за съпричиняване на вредите /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, изразяващо се в управляването на увредения автомобил с неразрешена/несъобразена скорост /чл. 21 ЗДвП/.

Ищцовото застрахователно дружество е активно легитимирано да 5 предяви иска по чл. 410, ал. 1 КЗ. Съгласно цитираната разпоредба с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД. В случая е налице хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ. Тъй като застрахователят е възстановил вредите на увредения до размера на застрахователното обезщетение в границите на застрахователната сума, има право да иска от причинителя им това, което е платил.

В случая се твърди наличие на гаранционно - обезпечителна отговорност на Община Стара Загора по чл. 49 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Фактическият състав, от който възниква имуществената регресна отговорност на причинителя на увреждането за възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение, обхваща следните материални предпоставки /юридически факта/: 1/ наличието валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, 2/ настъпване на застрахователно събитие – ПТП в срока на покритие на договора 3/ причинени щети на застрахования автомобил, 4/ причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените щети, 5/ изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 442,08 лв.