Решение № 61 от 29.07.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Перник, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600123 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.327 НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия С. С. П. и по въззивна жалба на подсъдимия И. Г. Р. против Присъда № 260058/14.12.2021 г., постановена по НОХД № 467/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с която двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на *** в *** като съизвършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 4157 лв., от владението на собствениците им Ю. И. Л. и Л. Б. Р., без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ НК, като и двамата са бил осъждани два или повече пъти с наказание „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно то тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, поради това и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 и чл.

20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“б“, вр. чл.54 от НК, Районен съд - Перник е осъдил подсъдимия С.

С. П. на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, а на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“б“, вр. чл.54 от НК – подсъдимия И. Г. Р. на ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. На основание чл. 59, ал.1, вр. ал.2 от НК от срока на общото наказание лишаване от свобода е приспаднал времето, през което подсъдимият С.П. е бил задържан по НОХ дело № 467/2021 г. по описа на ПРС с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като един ден задържане зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал.1, вр. ал.2 от НК от срока на общото 1 наказание лишаване от свобода е приспаднал времето, през което подсъдимият И.Р. е бил задържан по НОХ дело № 467/2021 г. по описа на ПРС с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като един ден задържане зачита за един ден лишаване от свобода.

Във въззивната жалба на подсъдимия С. С. П. чрез неговия защитник адв. С. се сочи, че атакуваната присъда е неправилна – незаконосъобразна и необоснована, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и в пртиворечие на материалния закон тъй като обвинението спрямо него не е доказано по несъмнен начин. Моли присъдата да бъде отменена изцяло и вместо нея да бъде постановена нова, с която подзащитнят му С. С. П. бъде оправдан. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на повереника на частните обвинители, адв. Х..

Във въззивната жалба на подсъдимия И. Г. Р. чрез неговия защитник адв. Ц. се сочи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна с оглед на събраните по делото доказателства, моли същата да бъде отменена и бъде оправдан. В допълнителна въззивна жалба, наречена „мотиви към въззивна жалба“, защитника на подсъдимия Р. – адв. Ц. сочи, че присъдата почива преди всичко на предположения и не отговаря на изискванията на чл.

303 НПК, като счита, че същата е неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена и да бъде оправдан.

В съдебно заседание представителят на Пернишката окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Смята, че първоинстанционната присъда е правилна, постановена в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон, че наказанието е правилно индивидуализирано и фактическите констатации на първоинстанционния съд в пълна мяра съответстват на приобщения и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Поради това моли на основание чл.334 т.6 от НПК да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

В хода по същество в открито съдебно заседание повереника на частните обвинители Л.Р. и Ю.Л. – адв. Х. намира постановената присъда като правилна и законосъобразна.

Счита, че въззивните жалби са бланкетни, като в тях се обсъждат аргументи изцяло по същество, като конкретно не се сочи в какво се изразява незаконосъобразността и неправилността на присъдата. Още повече единият от подсъдимите е депозирал молба производството по делото да бъде гледано по Глава 27 НПК, като е заявил, че ще признае доказателствата по делото и ще признае вината си. Претендира направените разноски.

В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия С.П. адв. Л.С. излага допълнителни съображения, че обжалваният съдебен акт е постановен при нарушение на процесуалния и материалния закон и е недостатъчно мотивиран. Поддържа, че не е безспорно установено въззивникът С.П. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК – да е извършил процесната кражба като съизвършител в съучастие с другия подсъдим И.Р.. Пледира, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 НПК, да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която да се признае подсъдимият С.П. за невиновен по така повдигнатото му обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК поради липса на доказаност на неговата вина. Сочи, че искането на подсъдимия И.Р. производството по делото да бъде проведено по реда на Глава 27 НПК не следва да се използва като индиця за неговата съпричастност към деянието. Подсъдимият С.П. участва лично във въззивното съдебно заседание и като не се признава за виновен желае оправдаването си. Въззиваемият С.П. и неговият защитник, не вземат становище по жалбата на въззивника И.Р..

В същото съдебно заседание в хода по същество защитникът на подсъдимия И.Р. – адв. Ц. излага доводи за неправилност на постановената присъда. Сочи, че по време на досъдебното производство не са установени преки доказателства, че именно Р. е взел участие в извършеното на престъплението, за което е даден на съд, като счита, че 2 единствената справедлива присъда за неговия подзащитен е оправдателната. Молбата на неговия подзащитен за разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК е отправена към съда, за да може подсъдимият И.Р. да се възползва от правото си да получи по-леко наказание, а не от направено самопризнание. Подсъдимият И.Р. в съдебно заседание заявява, че не се признава за виновен и желае оправдателна присъда.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.

При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимите С. С. П. и И. Г. Р. са извършили престъплението, за което са обвинени при фактическа обстановка, която напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.

При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера на наказанието. Квалификацията на извършеното от подсъдимите престъпление е точна.

При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или изменяне на обжалваната присъда в частта, с която подсъдимият С. С. П. и подсъдимият И.

Г. Р. са признати за виновни по предявеното им обвинение.

Въззивната инстанция намира, че законосъобразно на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“б“, вр. чл.54 от НК, Районен съд - Перник е определил на подсъдимия С. С. П. наказание ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“б“, вр. чл.54 от НК – на подсъдимия И. Г. Р. ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”.

Наложените наказания са в минималния им законов размер и при липса на протест за увеличаването им, е безцелно да се обсъждат съображенията на решаващия състав за конкретните им параметри. В случая е необходимо единствено Районен съд - Перник да се подкрепи в извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 55 НК. Няма налични смекчаващи отговорността на двамата подсъдими обстоятелства. От приетите справки за съдимост на подсъдимите С. С. П. и И. Г. Р., от които е видно, че към датата на процесното престъпление многократно, преимуществено за тежки умишлени престъпления против собствеността, са им налагани наказания „лишаване от свобода“, изтърпени ефективно, разгледани комплексно с отегчаващите вината обстоятелства, а именно високата степен на обществена опасност на извършеното, което се обуславя от високата динамика на този вид престъпления в страната и високата лична обществена опасност на подсъдимите. По тези съображения настоящият състав счита, че определеното от ПРС наказание е законосъобразно и би могло да окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както на всеки един от подсъдимите, така и спрямо останалите членове на обществото. Те ще допринесат всеки от двамата подсъдими да преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той явно е възприел погрешни методи за набавяне на средства. Наказанията, 3 макар и определени в законовия минимум, са и такива, че да не създават погрешно усещане у всеки от подсъдимите за безнаказаност и да им посочат, че корекция е възможна, че има реален шанс те да се поправят, като съобразяват в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на определените наказания, тъй като всеки подсъдим е осъждан на лишаване от свобода и не е реабилитиран. Съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, подсъдимият С. С. П.. следва да търпи наложеното му наказание при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, законосъобразно ПРС е определил подсъдимият И.Р. да търпи наложеното по настоящото наказателно производство наказание, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за нейното изменяне или отменяне.

С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се отбележи следното:

Наведеното пред настоящата инстанция възражение от подсъдимият С.П. и неговия защитник адв. С. както и от подсъдимия И.Р. и неговия защитник адв. Ц. Пернишкият окръжен съд констатира следното:

Въззивните жалби на подсъдимите са процесуално допустими като подадени са от лица имащи право и интерес да обжалват, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледани по същество същите са неоснователни, по следните съображения: