Решение № 456 от 12.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Бургас, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500679 по описа за 2025 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. Н. И. от гр.Карнобат, ул.“Кирил и Методий“ № 50, вх.2, ет.1, ап.19, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете К. И., подадена чрез пълномощник адв.Димитринка Вълева, против решение № 40 от 03.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 1049/2024 г. по описа на РСКарнобат.

С първоинстанционното решение съдът е изменил издръжката, която П. Н. Х. заплаща за детето си К. И., роден на **.**.**** г., чрез неговия баща и законен представител И. Н. И., съгласно решение № 10/10.01.2020 г. по гр.д.№ 1117/2016 г. по описа на РС-Карнобат, като е ОСЪДИЛ П. Н. Х. да заплаща за детето си К. И., роден на **.**.**** г., месечна издръжка в размер от 300 лв., считано от предявяване на иска – 25.10.2024 г. до настъпване на предвидени в закона причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие на всяка закъсняла месечна вноска, които суми да се получават от И. Н. И. в качеството му на баща и законен представител на малолетния К. И., като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 300 лв. до претендирания размер на месечна издръжка от 350 лв.

С въззивната жалба първоинстанционното съдебно решение се обжалва в 1 отхвърлителната част, с която искът по чл.150 СК за увеличение на издръжката на малолетното дете К. И. е отхвърлен за размера над 300 лв. до предявения размер месечна издръжка от 350 лв., като в тази част решението на КРС се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според въззивника, съдът погрешно е приел, че линията на бедността е критерият, спрямо който следва да се определи размера на месечната издръжка за детето, като определената в тази връзка издръжка е крайно недостатъчна да покрива базисните нужди на детето и не може да се приеме, че претендираната издръжка от 350 лв. би довела до стимулиране към обществено неполезен начин на живот, лукс и за използване на сумите за цели извън издръжката.

В тази връзка се сочи, че детето страда от заболяване „Разстройство на експресивната реч“, което налага чести посещения при логопед и психолог, необходимост от ресурсен учител, има и алергии, които изискват специален хранителен режим, а майката поставя в приоритет средствата по изтеглен от нея кредит, а не нуждата от издръжка на сина си. Моли въззивния съд да отмени решението на КРС в обжалваната част и да уважи иска в пълния му размер. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата П.

Н. Х., подаден чрез пълномощник адв.Мая Тонкова, в който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. Към писмения отговор са представени писмени доказателства – фиш от работна заплата, акт за раждане и извлечение от сметка.

Заинтересованата страна Д“СП“ Карнобат не е взела становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След като обсъди доводите и възраженията на страните и при извършена самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно в обжалваната му част.

Пред РС-гр.Карнобат е предявен иск с правно основание чл.150 СК – за увеличение на присъдената по гр.д.№ 1117/2019 г. по описа на РС-Карнобат месечна издръжка на детето К. И. от 160 лв. на 350 лв. и осъждане на ответницата П. Н. Х. да 2 заплаща на малолетното си дете К. месечна издръжка в увеличения размер от 350 лв., считано от подаване на исковата молба – 25.10.2024 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По делото е безспорно, че с решение № 10/10.01.2020 г. по гр.д.№ 1117/2019 г. по описа на РС-Карнобат гражданският брак между родителите И. Н. И. и П. Н. И.а (сега Х.) е прекратен по реда на чл.49, ал.4 СК, като дълбоко и непоправимо разстроен, като е одобрено постигнатото между тях споразумение, с което родителските права спрямо малолетното дете К., роден на **.**.**** г., са предоставени за упражняване на бащата при определен режим на лични отношения с майката и последната е осъдена да заплаща за сина си К. месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от м.септември 2019 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжките.

Безспорно е, че малолетното дете живее при баща си в гр.Карнобат, който пряко упражнява родителските права по отглеждането и възпитанието за детето. Към момента малолетният К. е на възраст 9-години и за учебната 2024/2025 г. е редовен ученик във ІІ-ри клас в СУ „**********“ – гр.**********. От събраните по делото доказателства е установено, а и между страните не се спори, че детето е с установена диагноза „Разстройство на експресивната реч“, видно от представената епикриза на ЦПЗ „Проф.д-р Ив.Темков“ – Бургас, като в тази връзка има специфични образователни потребности, което налага посещения при логопед. Безспорно е също, че детето има установени алергии към полени, котки, глутен, картофи, зелени ябълки, моркови и ориз, за преодоляването на които са необходими медикаменти и спазването на определен хранителен режим.

Установено е по делото, че бащата е трудово ангажиран, като от представения трудов договор № 25/28.11.2024 г. е видно, че И. Н. И. работи в предприятието на „*********“ ЕООД, като основното му трудово възнаграждение е в размер на 1320 лв. и допълнително възнаграждение за клас – 0,6 %. По отношение на майката П. Н. Х. е установено, че същата не работи, отглежда малолетното си дете С., родена на **.**.**** г. от втория й брак – с Е. В. Х., получава месечна парична помощ за отглеждане на дете по чл.7, ал.1 ЗСПД в размер на 50 лв., както и парично обезщетение и помощи от НОИ в размер на 933 лв.

При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд намира, следното:

Безспорно е, че от определяне на издръжката до момента е изминал значителен период от време – пет години, през който детето е пораснало, увеличили са се и неговите нужди, свързани както с храна и облекло, така и със здравословното му състояние. Значително са изменени и икономическите условия в страната и средствата, 3 необходими за издръжка са се повишили, променен е и минималният размер на издръжката за едно дете, която съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК е в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната, т.е. за 2024 г. минималната издръжка е в размер на 233.25 лв. ( при МРЗ от 933 лв.), а към настоящия момент – 2025 г. минималният размер на издръжката е 269.25 лв. (при МРЗ от 1077 лв.).

Следователно, в случая е налице трайно съществено изменение в нуждите на малолетното дете К., свързано с физическото м у израстване, здравен статус и увеличаване на неговите нужди, което води до доказаност по основание на исковата претенция за увеличаване на присъдената с бракоразводното решение месечна издръжка за детето. Направените в тази връзка правни изводи от КРС са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въззивният съд намира за правилна и преценката на КРС по отношение на определения размер от 300 лв. на необходимата за детето месечна издръжка, дължима от майката, съобразно нейните възможности и нуждите на детето. В тази връзка, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява невъзможността на ответницата да заплаща издръжка за малолетното си дете в претендирания с исковата молба размер.

Задължението на родителите за издръжка по чл.143 СК е безусловно, т.е. те дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали те са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Необходимо е да се престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са достатъчни за правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с техните нужди, които се преценяват с оглед на правилното им отглеждане, здравословното състояние, възраст, получаване на образование и задоволяване на техните потребности. Ето защо, родителите са длъжни да осигуряват съответната част от необходимата за децата си издръжка, съобразно своите възможности, с цел създаването на нормални условия за живот, възпитанието и обучението им, като интересите на децата следва да бъдат защитени по същия начин, както ако двамата родители живееха заедно. По отношение средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на детето К., въззивният съд съобрази нуждите на детето и възможността на майката, която дължи издръжката, да отговори на тези нужди. В тази връзка, предвид обстоятелството, че Х. има алиментни задължения към друго свое малолетно дете и към момента не получава трудови доходи, а обезщетение за отглеждане на дете, съдът намира, че майката е в обективна невъзможност да заплаща издръжка в претендирания размер от 350 лв.

Предвид горното, с оглед доказателствата по делото за възможностите на двамата родители и нуждите на малолетния К., въззивният съд намира, че за задоволяване потребностите на детето е необходима и възможна към момента месечна издръжка в общ размер от 600 лв., от която майката следва да заплаща 300 лв., а останалите 300 лв. следва да се осигуряват от бащата, който въпреки полаганите от 4 него непосредствените грижи в отглеждането и възпитанието на детето също следва да участва в негова издръжка. При разпределяне на сумите за издръжка между родителите, съдът взе предвид по-добрите финансови възможности на бащата, както и обстоятелството, че майката има задължения и към друго свое дете, което я поставя в невъзможност към момента за заплаща искания размер издръжка. Ето защо, БОС приема, че майката разполага с финансова възможност да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете К. в размер от 300 лв. Възраженията във въззивната жалба за определяне на по-висок размер издръжка са неоснователни, доколкото събраните по делото доказателства не установяват получаването от майката на доходи, които да й позволяват да заплаща претендираната издръжка от 350 лв. на месец. В тази връзка, БОС намира за неоснователни и възраженията във въззивната жалба, че след като съпругът на майката е трудово ангажиран и семейството й са изтеглили кредит, който изплащат, то тя можела да дава искания размер издръжка. Тук следва да се посочи, че релевантни за спора са единствено възможностите на задължения родител, а не и на съжителстващите с него лица, поради което доводите на въззивника са и неотносими.

Предвид изложените съображения, настоящият съд намира въззивната жалба за неоснователна, а поради съвпадане на изводите на двете инстанции, постановеното от КРС решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

С оглед изход на спора и направеното от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на въззивника такива не му се дължат, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да заплати на въззиваемата сумата от 780 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.