Решение № 195 от 05.07.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. гр. Добрич, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. ПЕ. като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500019 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба /приложена към предходно в.гр.д.

№988/2020 г. на ДОС/ от Х. Н. Р. от с.Б.,общ.Т.,обл.Д. срещу решение №104/05.08.2020 г. по гр.д.№736/2019 г. на Балчишкия районен съд във всичките му отхвърлителни части по предявените от въззивницата искове.Подадена е и частна жалба /приложена към предходно в.гр.д.

№988/2020 г. на ДОС/ от Х. Н. Р. срещу определение №260047/17.09.2020 г. по цитираното дело на БРС,с което по молба на ответника по делото Министерство на правосъдието-гр.София е допълнено първоинстанционното решение в частта за разноските,като жалбоподателката Х.Р. е осъдена да заплати на Министерство на правосъдието 300 лв юрисконсултско възнаграждение.С определение №446/23.09.2021 г. по в.ч.гр.д.№593/2021 г. на ДОС за разглеждане по настоящото дело е присъединена и частна жалба вх.№262195/26.08.2021 г. на Х. Н. Р. срещу определение №260404/09.08.2021 г. по гр.д.№736/2019 г. на БРС за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските в частта,с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна 1 кредитна кооперация на частни земеделски стопани К.**“ сума в размер на 96,55 лв съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Според въззивницата изводите на първоинстанционния съд в атакуваното решение за липса на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д.№108/2003 г. по описа на СИС при ТРС били неправилни.Съдът пропуснал да се произнесе по редица оплаквания на ищцата-въззивник,а именно,че молбата за образуване на изпълнителното дело е била нередовна като неотговаряща на изискванията на чл.98-99 от ГПК /отм./,поради липса на посочен в нея начин на изпълнение според изискването на чл.323 ал.3 от ГПК /отм./,поради прилагане на изпълнителен лист по друго дело,различно от посоченото в молбата,поради липса на платена държавна такса за образуване на изп.дело.Необоснован бил изводът на БРС за неоснователност на възражението на въззивницата за липса на идентичност между нея и лицето-длъжник по изпълнителния лист.Неправилни и необосновани били изводите за липса на настъпила перемпция по изп.дело,като обратното становище е развито детайлно от въззивницата чрез обсъждане на извършените изпълнителни действия.Неправилно БРС счел за неоснователни възраженията на въззивницата за липса на платени такси за образуване на изп.дело при неправилно прилагане на ТР №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,което се отнасяло до таксите,събирани от ЧСИ,а не от ДСИ.Неправилен бил и изводът,че погасяването на дълга по давност не правело принудителното изпълнение незаконно.Не се споделя и становището на районния съд,че при изтекла давност за прекратяване на изпълнението непременно било нужно влязло в сила съдебно решение по иск по чл.439 от ГПК.Приложената разпоредба на чл.118 от ЗЗД била относима при доброволно изпълнение от длъжника след настъпване на давностния срок,но не и при принудително изпълнение.Незаконосъобразно били отхвърлени исковете по чл.439 от ГПК срещу ответната кооперация за горницата над 232,44 лв.По давност бил погасен целият дълг,поради което исковете следвало да се уважат изцяло.Извършените от районния съд математически изчисления били необосновани и неверни.Неправилно и необосновано било решението и по иска на основание чл.55 от ЗЗД.Щом вземането било погасено по давност,но сумите били събрани по принудителен ред,взискателят дължал връщането им на въззивницата като получени на 2 отпаднало основание.Настоява се за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и за цялостно уважаване на исковете.Претендират се сторените в двете инстанции разноски.

В писмен отговор на жалбата срещу решението на БРС третото лицепомагач ЗЛ. Г. Ж. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваните части.Останалите страни по делото не са подали отговори на жалбата.В хода на въззивното производство въззиваемата страна Министерство на правосъдието-гр.София и третото лице-помагач В. Т. Н. изразяват становище за неоснователност на жалбата срещу първоинстанционното решение.

В двете частни жалби срещу цитираните определения на БРС по чл.248 от ГПК се изразява недоволство от постановения резултат-осъждане на жалбоподателката Х.Р. да заплати разноски на ответниците Министерство на правосъдието и Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани К.**“.Жалбоподателката е недоволна от определения размер на дължимото на

МП юрисконсултско възнаграждение,който не бил съобразен с възражението й за прекомерност.Неправилността на атакуваните определения следвала от неправилността на първоинстанционното решение по същество на спора в отхвърлителните му части.При уважаване на исковете разноски в полза на ответниците не се дължали.Настоява се за отмяна на определенията.

Отговори на частните жалби не са подадени.В хода на въззивното производство въззиваемата страна Министерство на правосъдието-гр.София и третото лице-помагач В. Т. Н. изразяват становище за неоснователност на частните жалби и настояват за потвърждаване на атакуваните определения.

Като постави на разглеждане горните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.Същите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на цитираните по-горе първоинстанционни актове.Разгледани по същество,жалбите са неоснователни.

По въззивната жалба срещу решение №104/05.08.2020 г. по гр.д.

№736/2019 г. на Балчишкия районен съд във всичките му отхвърлителни 3 части:

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваните части по иска по чл.49 от ЗЗД за сумата от 1 000 лв неимуществени вреди и по иска по чл.439 ал.1 от ГПК.В частта на произнасянето по иска по чл.49 от ЗЗД относно имуществени вреди за горницата от 3 410,65 лв до 4100 лв и по иска по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД за горницата от 3 410,65 лв до 4100 лв решението е недопустимо,тъй като е постановено в тази част по непредявени искове,доколкото в хода на първоинстанционното производство ищцата се е отказала от тези искове в посочената част и производството в тази част е прекратено.В останалата част на произнасянето по иска по чл.49 от ЗЗД за имуществени вреди до размера от 3 410,65 лв и в частта на произнасянето по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД до размер на 232,44 лв решението на БРС е допустимо като постановено по предявените допустими искове.Същото е недопустимо и в частта на произнасянето по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД за горницата над 232,44 лв,за което ще се изложат съображения по-нататък в изложението.По същество решението е правилно като краен резултат в атакуваните му допустими части,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№736/2019 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№1214/23.05.2019 г. по описа на Районен съд-гр.Т.,постъпила първоначално в ТРС-гр.д.№185/2019 г.,което поради отводи на действащите съдии е изпратено за разглеждане от Районен съд-гр.Ген.Тошево-гр.д.№265/2019 г.,като след отводи и на съдиите при ГТРС е изпратено за разглеждане от Балчишкия районен съд.С исковата молба са предявени от Х. Н. Р. от с.Б.,общ.Т.,обл.Д. срещу Министерство на правосъдието-гр.София и Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани К.**“-с.К.,обл.С. следните обективно съединени искове:

1./иск на основание чл.441 ал.1 изр.2 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД срещу Министерство на правосъдието-гр.София /МП/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 4 100 лв,представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди вследствие процесуално незаконно принудително изпълнение спрямо нея по изп.д.№108/2003 г. по 4 описа на държавния съдебен изпълнител при Т.ски районен съд,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане-забел. в открито съдебно заседание на 14.01.2020 г. пред БРС ищцата се е отказала от иска в частта за горницата от 3 410,65 лв до 4 100 лв и производството по него в тази част е прекратено;

2./частичен иск на основание чл.441 ал.1 изр.2 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД срещу Министерство на правосъдието-гр.София /МП/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 1 000 лв-част от цяло вземане в размер на 8 300 лв,представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди вследствие процесуално незаконно принудително изпълнение спрямо нея по изп.д.№108/2003 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при Т.ски районен съд,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане;

3./искове на основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК за установяване спрямо Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани К.**“-с.К.,обл.С.,че ищцата не дължи на кооперацията сумите: 3 000 лв главница,представляваща непогасен кредит,ведно със законната лихва от 17.04.2002 г.;203 лв лихва за забава;129,12 лв сторени съдебно-деловодни разноски по гр.д.№61/2002 г. на ТРС,за принудителното събиране на които е образувано изп.д.№108/2003 г. по описа на ДСИ при ТРС;

4./в условие на евентуалност /ако бъде отхвърлен искът срещу МП по т.1 от изложението и бъде уважен искът срещу горната кооперация по т.3 от изложението/ иск на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД срещу Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани К.**“-с.К.,обл.С. за осъждане на кооперацията да заплати на ищцата сума в размер на 4 100 лв-обезщетение за неоснователно обогатяване от получаването на отпаднало основание на събраните по изп.д.№108/2003 г. по описа на ДСИ при ТРС суми,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане-забел. в открито съдебно заседание на 14.01.2020 г. пред БРС ищцата се е отказала от иска в частта за горницата от 3 410,65 лв до 4 100 5 лв и производството по него в тази част е прекратено.

Изложено е в исковата молба,че вследствие незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д.№108/2003 г. по описа на ДСИ при ТРС от ищцата била събрана сума в размер на 4 100 лв.Незаконосъобразността на изпълнението се състояла в следното:

-Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист,издаден по гр.д.№61/2002 г. на ТРС срещу лицето Ж.Б.О. с ЕГН **********,което лице не било идентично с ищцата,т.е. субективните предели на изпълнителния лист не касаели ищцата по делото и липсвали предпоставки за предприемане на изпълнение спрямо нея;

-Молбата за образуване на изп.дело била нередовна,тъй като не отговаряла на изискванията на чл.98-99 от ГПК /отм./,като в същата в нарушение на чл.323 ал.3 от ГПК /отм./ не бил указан начин на изпълнение.Приложеният изпълнителен лист бил издаден по гр.д.№61/2002 г. на ТРС,а се искало с молбата привеждане в изпълнение на решението по гр.д.

№62/2002 г. на ТРС.Не била платена дължимата държавна такса за образуване на делото.;

-През периода от 04.11.2003 г. до 04.11.2005 г. взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години,поради което изпълнителното производство било прекратено по право.И през периода 2005-2007 г. /още две години/ също не били поискани такива действия.При прекратено изпълнително производство всички последващи изпълнителни действия били незаконосъобразни;