Решение № 1015 от 07.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Перник, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720100595 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Б. Митков Борисов – изпълнителен *******ор против М. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул.

*******,бл.*,вх.*,ап.**, представлявана от назначения и особен представител адв. Е. В..

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на ½ част от жилище в етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник, ул. *******,бл.*,вх.*,ап.**.

Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” АД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща частта от стойността на доставената му топлинна енергия, съразмерно на собствената му част от топлоснабдения имот, ежемесечно до края на месеца, следващ този, за който е извършена доставката.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ размер на 446.17 лв. и клиентът не е изпълнил задължението си да заплати 1 дължимата от него ½ част в размер на 223.09 лв. Сочи, че поради забавата последният дължи и обезщетение за забава върху съответната част на всяка просрочена месечна главница, считано от 08.07.2022 г. до 27.06.2024 г. в размер на 41.39 лв., представляваща ½ част от дължимото обезщетение за забава върху пълната главница в размер на 82.79 лв.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е образувано ЧГД № 4776/2024 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, като е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 223.09 лв., представляваща ½ част от цялата стойност в размер на 446.17 лв. на незаплатена топлинна енергия, доставена в жилище с административен адрес: гр. Перник, *******,бл.*,вх.*,ап.** през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно с обезщетение за забава върху съответната част от всяка просрочена вноска в общ размер на 41.39 лв., представляващ ½ част от цялото обезщетение за забава в размер на 82.79 лв., считано от 08.07.2022 г. до 27.06.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.08.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 4776/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

Заявени са претенция за присъждане на направените разноски и възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Е. В.. В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът счита предявените исков за допустими, но неоснователни.

Оспорва ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот.

Оспорва достоверността, редовността и доказателствената стойност на представеното извлечение от сметки на ищеца, тъй като представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила.

Оспорва достоверността на отразената в него информация. Излага, че същото не е подписано, върху него не е положен печат и изходящ номер, поради което от него не може да се направи извод за авторството и датата на издаването му.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си – юрисконсулт А. С. поддържа иска. Моли съда да го уважи и да присъди направените разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска. Моли съда да го отхвърли, като неоснователен.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл.

12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от 2 воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 4776/2024 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3088/13.08.2024 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. ЗИПЗ е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че не живее на адресът, на който е регистриран. Посочено съгласно чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК обосновава правният интерес на ищеца да води настоящия иск за установяване съществуването на процесното вземане.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

От служебно извършената справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД.

Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

С доклада по делото съдът е приел за общоизвестно и неподлежащо на доказване обстоятелството, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД са публикувани във вестник „Съперник“, бл. 82 от 29.04.2008 г. и във вестник „Новинар“, бр.

101 от 30.04.2008 г. Затова съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което общите условия имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

От представените нотариален акт за продажба на недвижим имот № 192, том І, рег. № 2726, дело № 197 от 30.09.2002 г. и удостоверение изх. № 365/15.10.2025 г., издадено от Перник – Инвест ЕООД, се установява, че по силата на договор за покупко-продажба ответницата е придобила собствеността върху ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, с 3 административен адрес: гр. Перник, ул. Стомана, бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 13.

Затова през спорния период - 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., ответникът има качеството клиенти/купувачи на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.

1 от ЗЕ и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС дължи заплащане на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия съразмерно с участието си в съсобствеността.

За установяване на количеството и стойността на доставената в топлоснабденото жилище топлинна енергия, по искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б. Й. и Виолета Попова.

Съдът кредитира изцяло приетите съдебни експертизи, като изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси те са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово разпределение, поради което съдът намира заключениията за обективни и обосновани.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот е обслужвана от фирмата за дялово разпределение „*******“ ЕООД – подизпълнител по сключен договор с ФДР „***** *******“ ЕООД. Системата за дялово разпределение в сградата е въведена през 2000 г., за което е сключен договор от 19.12.2000 г. с ФДР „***** *******“ ЕООД. Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.

Установява се също, че отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип. Следователно същият може да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи и при спазване на Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г.

Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за топлоснабдения имот, собствен на ответника е разпределяна топлинна енергия за отопление/отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в жилищни помещения хол, баня, кухня и стая/, както и за битово горещо водоподаване, помесечно прогнозно, след отчетния период по отчет на средствата за измерване и разпределена топлоенергия по изчислителен път, изравняването за отчетния период съгласно изравнителната сметка и справки от ищцовото дружество, 4 както и вноските за дялово разпределение.

Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в жилището на ответника е отчитана съобразно действащата през процесния период нормативна уредба и съответства на реално потребената. Стойността и е изчислена съобразно действащите цени на същата през процесния период и е в общ размер на 446.17 лв. , като ½ от нея, съответстваща на правото на собственост на ответника върху процесния топлоснабден имот е на стойност 223.09 лв.