Определение № 1403 от 06.03.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1403 гр. Бургас, 06.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120105788 по описа за 2024 година Производството по делото е висящо по искова молба на ЗЕАД „Б.

В.И.Г.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Н. Ч. и И. Г., против „Т. К. – БГ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б*****, представлявано от М. Р. М., за УНИЩОЖАВАНЕ на сключения между страните на 27.11.2023 г. застрахователен договор, обективиран в полица 3443230200000455.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.11.2023 г. чрез застрахователния посредник „А. е. Д.И. Б.“ ЕООД от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ била издадена застрахователна полица „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“ № 3443230200000455 със срок на действие 27.11.2023 г. до 26.11.2024г. Заявката за издаване на полица пред брокера била направена от лице, легитимирало се като представител на „Т. К. – БГ“ ЕООД.

Твърди се, че в хода на разследване по повод образувани щети на ищеца станало известно, че представляващият ответното дружество е заявил пред органите на МВР, че не е упълномощавал лице, което да сключи от името и за сметка на дружеството процесната полица „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“ № 3443230200000455 и същият се е противопоставил на възникналото правоотношение.

С молба-уточнение от 24.01.2025 г. ищецът заявява, че при сключване на процесния застрахователен договор „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“ умишлено е бил въведен в заблуждение от представител на „Т. К. - БГ“ ЕООД досежно съдържанието на договора. В тази връзка при сключване на договора ответникът е заявил, че застрахова конкретни негови МПС-та, с които ще извършва превоз на товари /с peг. № ****, Р****, ****, В**** E*** , Р****/. Именно посочените превозни 1 средства са включени в основното покритие на застрахователната полица.

След справка в Министерство на транспорта и съобщенията обаче се установило, че вписаните в полицата ППС не са включени в лиценза за международен автомобилен превоз на „Т. К. - БГ“ ЕООД, както и че същите не са му били предоставяни за ползване от трети лица, чиято собственост са били. Поддържа се, че извършената измама от представителя на ответника е опорочила волята на ищеца дотолкова, че същият да сключи застрахователния договор, а в случай, че застрахователят е знаел за действителното положение, а именно, че посочените превозни средства не са включени в лиценза на превозвача и че дори не са негова собственост, то той никога не би сключил застрахователния договор.

С молба-уточнение от 04.02.2025 г. ищецът заявява, че застрахователна полица „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“ № 3443230200000455 е сключена чрез застрахователен посредник „А. е. Д.И. Б.с“ и лице, което е заявило, че представлява „Т. К. - БГ“ ЕООД. Представителят на ответника, сключил процесния договор, умишлено е въвел в заблуждение ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, че представляваното от него дружество „Т. К.-БГ“ ЕООД притежава лицензи за международен транспорт досежно включените в основното покритие на полицата ППС-та, както и че владее и ползва същите.

Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл.363, ал. 1 от КЗ ищецът се е възползвал от правото си да прекрати сключения застрахователен договор.

С молба-уточнение от 07.02.2025 г. ищецът поддържа, че прекратяването на застрахователния договор на основание чл. 363, ал. 1 КЗ не е пречка да се иска неговата унищожаемост, доколкото прекратяването има действие занапред след неговото извършване, а унищожаемостта заличава изобщо правните последици на договора. В тази връзка се отбелязва, че от момента на сключване на договора до момента на установяване на измамните действия и прекратяването му на 26.02.2024г, са регистрирани няколко „застрахователни събития“, с които ищецът е обвързан по силата на все още непрекратения договор и дължи изплащане на застрахователни обезщетения.

Съдът намира, че при така заявените от ищеца фактически обстоятелства е налице непреодолимо противоречие между обстоятелствената част на уточнената искова молба и поддържания петитум, с който се иска конститутивна защита, изразяваща се в упражняване на потестативното право да се унищожи сключен договор, но не какъв да е договор, а застрахователен договор „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“. В правната теория (Павлова, М. Гражданско право. Обща част., 2002, с. 195) се приема, че най-важната особеност на потестативните права е, че те представляват възможности на носителя едностранно да предизвика правна промяна, която засяга правната сфера на други правни субекти. Тъй като чрез тях носителят притежава власт да въздейства и засяга чужди интереси, те възникват винаги въз основа на определена правна норма, която определя от какъв юридически факт или фактически състав възниква правото, както е съдържанието му, как може да се упражни и какви правни последици се 2 пораждат при упражняването му. В съответствие с правната теория е и разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ГПК, която гласи, че иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.

В процесния случай съдът намира, че ищецът се домогва да упражни потестативното право да унищожи застрахователен договор „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“, каквото право законът не предвижда в негова полза. Съгласно общата разпоредбата на чл. 29 ЗЗД измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.

Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея. На основание чл. 343, ал. 2 КЗ за застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 363 КЗ е поместена систематично в Част четвърта: Застрахователен договор, Дял първи. Общи изисквания към всички застрахователни договори, Глава тридесет и шеста. Обща част Раздел IV. Обявяване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск, поради което намира приложение и към процесния застрахователен договор „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“, който попада в клас 10.2. „Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“ съгласно Приложение № 1 към КЗ: Класове застраховки, Раздел II, Класове общо застраховане. Разпоредбата на чл. 363, ал. 1 КЗ предвижда, че ако лице по чл. 362, ал. 1 КЗ съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. На основание чл. 362, ал. 1 КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил в ъ п р о с и , застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.

Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него. В случаите по чл. 363, ал. 1 КЗ застрахователят задържа платената част от премията и има право да иска плащането и за периода до прекратяването на договора (ал. 2), но ако застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието (ал. 4). Тези правила се прилагат и ако застраховащият е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице и укритото обстоятелство е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице (ал. 5). Следователно 3 специалната правна уредба на КЗ предвижда, че при наличието на твърдените от ищеца обстоятелства в негова полза възниква потестативното право да прекрати договора. При това ищецът заявява, че е упражнил правото на прекратяване по чл. 363, ал. 1 КЗ. Въпреки това иска унищожаването на застрахователния договор, като обосновава правния си интерес с това, че унищожаването би заличило правните последици на договора с обратна сила и така за застрахователя би отпаднала отговорността да изплати застрахователно обезщетение в полза на увредените лица за застрахователните събития, настъпили до момента на прекратяването. За упражняването на потестативните права обаче не е достатъчно наличието на правен интерес (както е при установителните искове), а изрична законова разпоредба, въз основа на която да бъдат упражнени (чл. 124, ал. 3 ГПК). В случая приложението на общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД е изключено по силата на специалното правило на чл. 363, ал. 1 КЗ, поради което ищецът не разполага с потестативното право да иска унищожаване на застрахователния договор поради измама. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение 1/2018 от 07.03.2019 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК при тълкуване на съотношението между чл. 29 ЗЗД и чл. 485 КЗ по отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите: Неточното и/или премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване размера на вредите, не е основание за унищожаване на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.29 ЗЗД. По отношение на него е приложима специалната уредба на чл.485 КЗ. Липсва основание това становище да не бъде възприето и в настоящата хипотеза, касаеща застрахователен договор „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“.

В указания срок, а и към момента ищецът не е изпълнил указанията, дадени повторно с разпореждане № 1679 от 10.02.2025 г., а именно да изпълни изцяло указанията, дадени с т. 1 от разпореждане № 1523/05.02.2025 г., като обоснове защо към процесния договор за имуществено застраховане би била приложима общата уредба на чл. 29 ЗЗД при наличието на специална уредба по чл. 363 КЗ, като вземе предвид, че съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение 1/2018 от 07.03.2019 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК „кодексът за застраховане има собствена уредба, с която общата разпоредба на чл.29 ЗЗД е дерогирана“. Констатираното противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, която сочи за наличие на възникнало право на прекратяване на застрахователния договор по чл. 363, ал. 1 КЗ (което е упражнено), и петитума на исковата молба, с който се иска унищожаване на застрахователния договор поради измама, е основание както за нередовност на исковата молба поради несъответствието й с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, така и за недопустимостта й съгласно чл. 130 ГПК, доколкото ищецът се домогва да упражни потестативно 4 право, което законът не му признава.

Въз основа на изложеното съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната като нередовна и недопустима, а производството по нея следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на ЗЕАД „Б. В. И.Г.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Н. Ч. и И. Г., против „Т.

К. – БГ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от М. Р. М., за УНИЩОЖАВАНЕ на сключения между страните на 27.11.2023 г. застрахователен договор, обективиран в полица 3443230200000455.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5788/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.