Определение № 378 от 13.07.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 258/2026
- Вид
- Определение № 378
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Аделина Троева, Елизабета Кралева, Кристина Савова Янкулова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 378 гр. М., 13.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Елизабета Кралева
Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500258 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Предмет на същото е частна жалба, подадена от Л. П. Н. с ЕГН:********** с адрес: гр. С., срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно присъдените разноски в полза на заявителя е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 130,00 евро.
Счита присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В жалбата си твърди, че производството по чл. 410 ГПК е формално, едностранно и не се характеризира с фактическа или правна сложност. За образуването му е подадено заявление по утвърден образец, без провеждане на съдебни заседания, без събиране на доказателства и без извършване на значителни процесуални действия от страна на процесуалния представител на заявителя.Размерът на претендираното вземане е 263,16 евро, докато присъденото адвокатско възнаграждение е 130 евро, което представлява приблизително половината от размера на вземането. Това води до несъразмерност между извършената работа и присъдените разноски.
Предвид изложеното моли съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до разумен размер, съобразен с действителната фактическа и правна сложност на производството и принципа за справедливост при присъждане на разноските.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Районен съд – гр. М. е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, НАХОДЯЩА СЕ В гр. С., хх срещу длъжник Л. П. Н., с настоящ адрес: гр.
С., ЖК хх за сумата от 263.16 евро представляваща извършени Ремонти в ЕС ,ведно с със Законна лихва: 25.05.2026 г.
Обстоятелства, от които произтича вземането са свързани с проведени 1 събрания на Общо събрание на етажната собственост, на които са взети решения, с които са определени месечни вноски на живущите в етажната собственост, с които ЕС да покрива ежемесечните режийни разходи.
Гласувани са и вноски, с които да бъде попълван и Фонд „Ремонт и обновяване“, който да служи за посрещане на разходи, свързани с поддръжката на етажната собственост. Всички взети решения на общите събрания са влезли в сила към датата на депозиране на настоящото заявление. Въз основа на взетите решения и поради неплащане от страна на длъжника на дължимите от него суми в полза на етажната собственост, в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сградата, длъжникът е формирал парично задължение в полза на ЕС. Общото задължение на длъжникът Л. П. Н. е в общ размер на 263.16 евро, от които: 0 евро за управление на ЕС, 0 евро за поддръжка на ЕС, 19.62 евро за Фонд „Рхх и 243.54 евро за гласувани допълнителни вноски за ремонти. Към датата на подаване на настоящото заявление за издаване на заповед за изпълнение паричното задължение не е погасено Издадена е заповед за изпълнение № 1808/26.05.2026 г. за така заявените суми.
По делото е депозирана частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в частта му относно присъдените разноски в размер на 130 евро. Районен съд – М. е провел производството по администриране на жалбата, след което делото е изпратено на Окръжен съд –М. за произнасяне по компетентност и е образувано настоящото производство.
Видно от материалите по делото на 04.06.2026 г. е депозирано и възражение от Л. Н. по реда на чл. 414 ГПК.Съдът е изпратил на заявителя препис от депозираното възражение, и е дал указания на заявителя ,че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Заявителят е предявил съответния иск на 02.07.2026година като е образувано гр.д.№19132/2026година по описа на СРС по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Според разясненията на т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, тъй като при подадено възражение по чл. 414, ал. 1 и образувано исково производство, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по иска приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне. Това е по причина, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, се произнася по дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, когато производството по иска е приключило с определение за прекратяване в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, а също и в хипотезите, когато не е било подадено възражение в 2 срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е било оттеглено. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство, съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.
Видно от материалите по делото, заявителят е бил уведомен за депозираното възражение от длъжника и е предявил иск за вземането си в едномесечен срок по което все още не е постановено съдебно решение С оглед горното МОС намира, че частната жалба е преждевременно изпратена към настоящата съдебна инстанция, поради което образуваното по нея производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на Районен съд М. за предприемане на съответни действия, съобразно дадените в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
В случай, че са налице предпоставките за изпращане на жалбата отново на Окръжен съд М. за произнасяне по същество, районният съд следва отново да изпрати делото на ОС М..
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 258/2026 г. по описа на ОС М., и ВРЪЩА делото на РС -М., тъй като жалбата е преждевременно администрирана.
След приключване на производството по чл.422 от ГПК по гр.д.
№19132/2026годин по описа на СРС с оглед изхода по делото досежно оспорените разноски РС да предприеме действия по администриране на частната жалба или връщане на същата..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3