Решение № 815 от 31.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Бургас, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120104967 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.В. и Х.М.М. против М. Й. П., ЕГН ********** от гр. *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лева главница по договор за потребителски кредит от ***., сумата от 67.49 лева договорна възнаградителна лихва за периода от ***. до ***., сумата от 370.27 лева лихва за забава за периода от ***. до ***г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

Твърденията са, че ответникът е сключил с кредитора “Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит от ***. по електронен път за сумата от 1000 лева, като кредитът е трябвало да бъде върнат на 3 вноски до ***. Според ищеца, договорът е сключен валидно по електронен път, но дори и това да не е така, то договорът следва да се счита за сключен с предаване на сумата по кредита в полза на ответника. Той не е изпълнил в срок своите задължения да заплаща вноските. В последствие, на *** кредиторът е прехвърлил с цесия вземанията си по договора в полза на ищеца. Крайният падеж на договора е настъпил, но длъжникът не е платил дълга. За цесията длъжникът била уведомен по електронната си поща. Ако се приеме, че това уведомяване е нередовно, ищецът моли уведомяването да се счита извършено с връчване на исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на исковете. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.

Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, в който счита иска за неоснователен. Вземането към ответника не фигурира в приложението към договора за цесия. Длъжникът не е уведомен за цесията. Уведомлението за цесията е връчено в хода на делото на особения представител, който не е изрично упълномощен да го получи. Няма данни ответникът да е получил договора и да го е подписал по електронен път. Не се доказва сумата по кредита да е реално усвоена от ответника. Ако договор е сключен, то той е недействителен, понеже не съдържа реквизитите по чл.11 ЗПК. Той нарушава и добрите 1 нрави, защото възнаградителната лихва е повече от три пъти законната лихва. Договорът е недействителен и потребителят трябва да върне само чистата стойност на кредита. Моли искът да се отхвърли.

Бургаският районен съд намира иска за частично основателен.

Представен е договор за паричен заем *** от ***., сключен между кредитора “Сити Кеш“ ООД и длъжника М. Й. П.. Според договора, в полза на ответника е предоставен кредит от 1000 лева, който е следвало да се върне на общо 3 погасителни вноски. Датата на падежа на последната вноска е ***. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.05% на година. Общият размер на всички плащания е 1067.49 лева. ГПР е в размер на 49.12%. Според чл.6.1 от договора, той следва да бъде обезпечен в срок от три дни с поне едно от посочените обезпечения, а именно: поръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия към договора. В чл.33, ал.1 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Според чл.6.2 от договора, ако не предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 411.51 лева, с начин на разсрочено плащане, съгласно погасителния план.

Договорът за кредит е сключен по електронен път, след подадена заявка от страна на ответника. Това е видно от представения на книжен носител файл по договора.

Неоснователно е възражението, че не се доказва валидно сключен договор от разстояние по електронен път. Съгласно чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая ищецът е представил на хартиен носител лог файл по договора за паричен заем, от който са видни действията по сключване на договора, извършени в тяхната последователност. Видно е, че поетапно кандидатстващото за заем лице е избрало сумата по кредита, съгласило се е с ОУ, посочило е своите имена, адрес и телефон, извършена е проверка на личната му карта, като е установено, че тя е валидна, избран е начин за получаване на парите /чрез изипей/, създадена е заявка, избрана е нова сума по кредита, заявката е обработена и кредитът е бил одобрен.

Всичко това се установява от представения лог файл. Самият договор е представен на хартиен носител, както позволява чл.184, ал.1 ГПК, като ответникът не е поискал документът да се представи на електронен носител. Следователно хартиеното копие на договора е напълно валидно и допустимо доказателство в процеса и установява сключване на договора по електронен път. Самият лог файл подробно показва стъпките, чието последователно извършване е довело до сключване на договора. Така че според районния съд договорът е бил сключен валидно по електронен път и е обвързал страните. Няма данни наистина договорът да е подписан с квалифициран електронен подпис. Според чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В случая според чл.11, ал.2 от ОУ с натискането на бутона “изпрати“, заемателят декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените документи, при условията, при които те са му предоставени. Следователно, по силата на ОУ, е уговорено между страните, че 2 обикновеният електронен подпис има сила, равностойна на тази на саморъчния подпис. Ето защо, с подписване от страна на ответника по електронен път на изпратените файлове, договорът се счита за валидно сключен. Възникнала е облигационна връзка между страните.

Съдът намира, че кредиторът е изпълнил основното си договорно задължение и е предал на длъжника договорената сума по кредита. Налична е разписка за извършено плащане от ***. /деня на сключване на договора/, с която Сити кеш ООД е наредил паричен превод в полза на М. Й. П. в размер на 1000 лева. Толкова е сумата, която според договора е трябвало да се предаде на ответника. В разписката изрично е посочен номерът на договора, т.е. няма съмнение, че сумата е преведена по този договор. Не е основателно възражението, че няма данни сумата да е предоставена на кредитополучателя. Представената разписка удостоверява превеждането на сумата. От представения лог файл на договора е видно, че плащането на сумата е обработено от системата и е наредено плащане по изипей на 1000 лева. Отразено е, че в последствие плащането е било получено, а сумата е изплатена на М.

Й. П.. В лог файла се съдържа цялата информация по сключване на договора и този документ не е изрично оспорен от ответника. Изрично е посочено в колко часа е било наредено плащането, кога сумата е изплатена и усвоена от ответника. Тези удостоверявания в програмата са с висока степен на достоверност, доколкото са посочени дори и минутите и секундите, когато е получена сумата и доказват по несъмнен начин, че сумата е била предадена на ответника. Няма насрещни доказателства, които да опровергават тези факти.

Ето защо БРС приема, че сумата, предмет на договора за кредит, е получена реално от ответника. Впрочем, реалното получаване на сумата е и косвено доказателство, че договорът за паричен заем е бил действително сключен по електронен път.

Видно от договора, последната вноска за връщане на заема е била с падеж на ***., т.е. вземанията по заема са отдавна падежирали. Няма данни ответникът да е извършвал плащания по договора.

Вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от *** между цедента “Сити Кеш“ ООД и цесионера “АПС Бета България“ ЕООД. Договорът е приложен по делото. От приложението към договора е видно, че цесията важи и за вземанията по конкретния договор за заем. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията.

Писмото не е получено от ответника, но това е без значение, тъй като съобщаването на цесията е станало с връчване на исковата молба на ответника чрез особения й представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо БРС счита, че цесията е произвела действие по отношение на длъжницата и кредитор по вземанията е ищецът по делото.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше казано, в договора има клауза за заплащане на неустойка. В случая в договора и в ОУ се предвиждат редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.

Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави 3 поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.6.1 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.