Решение № 5208 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5208 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110119997 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Л. Р. Ж. против „К.“ ЕАД искове (които съгласно подадените уточнителни молби, последната - молба Вх.№ 247380/30.07.2024 ; молба Вх.№ 326647/15.10.2024 и Молба Вх.№ 404488/10.12.2025 г.): са следните:

- главен иск - за установяване (молба Вх.№ 326647/15.10.2024 от ищеца) по отношение на ответника К. ЕАД, че не представляват нарушаване на Споразумението за поверителност, действията на ищеца, които включват предоставяне на документация, която е водена от ищеца и/или му е била предоставена по време на трудовия му договор с К. ЕАД, в периода от м. септември 2021 г. до м. март 2022 г., в качеството му на движещо звено с адвокатски кантори- като входящи и изходящи имейли с персонала на К. ЕАД и с адвокатите- *****************************, както и цялата документация, съдържаща се в папка с работата на ищеца за периода м. септември 2021 г. – м. март 2022 г., предоставена от ищеца на К. ЕАД посредством ****************. Посочено е в същата молба, че искът се отнася до предоставянето от ищеца на посочената документация, когато тя ще бъде предоставена на състава на съда, на надзорния орган Българска народна банка и/или оправомощени от БНБ лица, на експертите, назначени от съда за проверка и установяване на обстоятелства от значение за делото, на всички други лица, по разпореждане на съда. С исковата молба същият иск е формулиран, както следва: че не се нарушава подписано от страните Споразумение за поверителност, когато спазването на търговска тайна може 1 да има значителни вредни последици, съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година- чл. 435 – Технически критерии относно прозрачността и информацията, по който иск се иска да бъде конституирана като трето лице в делото- Българската народна банка по съображение, че БНБ е консолидиращ надзорен орган по чл. 89, ал. 3 от Закона за кредитните институции. Ответникът е трябвало, но не е представил във финансовия си отчет за 2022 год. консолидирани данни за дъщерния му проект, по който БНБ е консолидиращ надзорен орган- чл. 27, т.

2 и чл. 31 ЗС.

- предявен при евентуалност иск (който да бъде разгледан и уважен, след като съдът уважи главния иск) - за установяване по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 69258/2023 г. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, а именно: общо в размер на сумата 25 000 лв., ведно със законна лихва от 15.12.23 г. до окончателното изплащане, която се претендира като част от общо дължими в размер на 30 000 USD /щатски долара/ – неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за периода 22.09.21 г. 13.06.2023 г. и във връзка със сключен между страните Трудов договор от 25.11.2021 г.

С молба Вх.№ 247380/30.07.2024 ищецът заявява, че ако искът относно споразумението не бъде допуснат за разглеждане, то исковата молба да се счита за изменена, като съдът да разгледа само иска относно вземането по издадената Заповед по чл. 410 ГПК.

От страна на ответника „К.“ ЕАД е упражнено правото на отговор в срок.

Освен останалите възражения, ответникът оспорва допустимостта на предявения установителен иск досежно посоченото от ищеца споразумение за поверителност.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С влязло в законна сила Определение е прекратено производството по делото – в ЧАСТТА по предявения от Л. Р. Ж. против К. ЕАД иск за установяване в отношенията на страните, че не представляват нарушаване на Споразумението за поверителност действията на ищеца, които включват предоставяне на документация, която е водена от ищеца и/или му е била предоставена по време на трудовия му договор с К. ЕАД, в периода от м. септември 2021 г. до м. март 2022 г., в качеството му на движещо звено с адвокатски кантори- като входящи и изходящи имейли с персонала на К. ЕАД и с адвокатите- *****************************, както и цялата документация, съдържаща се в папка с работата на ищеца за периода м. септември 2021 г. – м. март 2022 г., предоставена от ищеца на К. ЕАД посредством **************.

2

Като допустим е приет, съдебното дирене е проведено и подлежи на разглеждане спорът на страните относно предявения от Л. Р. Ж. против К.

ЕАД иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения по чл. 128, т. 2 КТ, за които по ч.гр.д.№ 69258/2023 г. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК - общо в размер на сумата 25 000 лв., ведно със законна лихва от 15.12.23 г. до окончателното изплащане, която сума се претендира като част от общо дължими в размер на 30 000 USD /щатски долара/ – неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за периода 22.09.21 г. 13.06.2023 г. и във връзка със сключен между страните Трудов договор от 25.11.2021 г.

Ищецът твърди трудов договор с ищеца, подписан на 25.11.2021 г. – като за спазване на писмената форма за действителност ищецът се позовава на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги- чл.

1, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 и Регламент (ЕС) 910/2011 г., чл. 3, т. 35, според които електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис; писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

От страна на ответника се отрича между страните да е бил сключван трудов договор. Счита, че според представените от ищеца доказателства, има сключен договор за консултантски услуги между ищеца, чрез негово българско

ЕООД, и посочено чуждестранно дружество, като възнаграждението не е предвидено за изплащане регулярно, а на риск на ищеца, в зависимост от извършената работа, тъй като предмет на договора е постигане на конкретни резултати и няма фиксирано работно време.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Изплащането на трудово възнаграждение е задължение на работодателя към служителя по сключен между тях трудов договор.

Съгласно чл. 62 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, която законодателят е въвел като условие за неговата действителност.

Следва, че за да бъде основателна претенцията на ищеца за заплащане на трудови възнаграждения, следва ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че за периода, за който претендира трудово възнаграждение, между страните е съществувало трудово правоотношение с ответника, а за съществуването на трудово правоотношение ищецът следва да ангажира писмени доказателства, които да обективират насрещната съвпадаща воля на страните относно минимално необходимото съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал.1 КТ, включително размера на основното и 3 допълнителните трудови възнаграждения и продължителността на работния ден или седмица.

Волеизявленията на двете страни за сключване на трудов договор могат да се съдържан в един общ писмен акт, но е допустимо и поетапно сключване на трудовия договор – чрез отделни писмени изявления, адресирани и в съгласие с насрещните изявления. Съществено е писмените изявления (в общ документ или чрез отделни документи) следва да съдържа от една страна съвпадащите волеизявления на работник и работодател, а от друга минимално необходимото съдържание на трудовия договор (оспорени от ищеца). Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 и ал. 3 КТ установява изискване за сключване на трудовия договор преди работникът или служителят да постъпи на работа, както и задължение за уведомление на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Посочените норми целят, освен да гарантират правата на всяка от страните в правоотношението, но и да дисциплинират поведението на работник и работодател при възникване и изпълнение на техните задължения, както и да бъде дадена публичност, а с това и гаранция за спазване на трудовото законодателство.

С оглед императивната разпоредба на чл. 62 КТ, че т рудовият договор се сключва в писмена форма, не е допустимо трудовото правоотношение да бъде установявано с гласни доказателства (чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК) Приема се принципно за допустимо воля за сключване на трудов договор да се приеме за установена въз основа на отделни писмени изявлениясъгласие на страните относно съществени елементи на трудовия договор: място на работа, наименование на длъжността и характер на работата, както и определено трудово възнаграждение. В сега разглеждания случай съдът не изследва и не дължи да изследва други писмени доказателства, освен документа на 25.11.21 г., защото самият ищец твърди и поддържа, че сключения трудов договор с ответника представлява документа от 25.11.21 г.

От страна на ищеца се твърди, че трудовият договор с ответника се съдържа в документа от 25.11.21 г.

По повод изричното указание на съда ищецът да посочи кой представен с исковата молба или Заявлението по чл. 410 ГПК документ сочи като подписан между страните трудов договор, както и ищецът да изложи обстоятелствата, поради които счита, че въз основа на същия документ между страните е възникнало трудово правоотношение (Разпореждане от 26.11.2025 г.), от страна на ищеца се твърди, че този трудов договор представлява т. 1 от приложените към исковата молба документи; като е бил електронно подписан от страните и по силата на същия ищецът Л. Р. Ж. се е съгласила да участва в проект на К. ЕАД като изпълнява длъжността юрисконсулт (молба Вх.№ 4

404488/10.12.2025 г.)

В заповедното производство по ч.гр.д.№ ****** г. и относно трудовия договор с подаденото заявление по чл. 410 ГПК Л. Ж. ищецът е заявила, че трудовият договор е сключен на 25.11.2021 г. в електронна писмена форма. Възнаграждението е 30 000 USD/тридесет хиляди щатски долара/.

Срокът на договора е до 13.6.2023 г.. Подписано е споразумение за поверителност на 29.9.2021 г., като Доверителката ми е била свързващо звено на групата К. с адвокати от чужбина. В резултат на това на 6.1.2022 г. е регистрирано дружеството Нолус платформ лимитид на Британските Вирджински острови, с фирмен номер 2088204. Дружеството е проект на групата К. за набиране на значителен капитал с разширяване на обхвата от финансови услуги на база на опита във финансово-технологичната сфера. Л.

Ж. е била част от екипа с рядко срещана експертиза в областта на правото и дигиталните финанси.

От страна на ищеца не е проведено пълно доказване на твърдението за сключен с ответника трудов договор и че този договор е обективиран в документа от 25.11.21 г.

Вярно е, че е допустимо сключването на трудовия договор да бъде чрез електронно разменени изявления, както и съгласието относно съществените елементи, представляващи необходимо съдържание на трудовия договор да бъдат постигнати поетапно във времето, като трудовият договор в цялост да се формира от няколко отделни и насрещни изявления, съдържащи се в отделни документи или електронни съобщения. Съдът обаче намира, че представеният от ищеца документ от 25.11.21 г. (л. 5 и л. 6 от делото) не съдържа необходимото съществено съдържание, за да е възможно да се счита, че обективира съгласие на страните за сключване именно на трудов договор.

Чл. 66, ал. 1 КТ: Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:

1. мястото на работа;

2. наименованието на длъжността и характера на работата;

3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;

4. времетраенето на трудовия договор;

5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;

6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;

7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен 5 характер, както и периодичността на тяхното изплащане;

8. продължителността на работния ден или седмица.

Посоченият от ищеца документ от 25.11.21 г. всъщност обективира електронна кореспонденция, без имена на страни (освен обръщение „Лили“ и записано име като насрещна страна „К.Т.“) в който съгласието на страните е „параметри и детайли“ относно работа по първа фаза на „проект“ с възможност, в зависимост от резултата за първа фаза, да има и втора фаза на проекта. Посочени са единици NLS на стойност 30,000 щатски долари, които „ще получиш отключени с 6-месечен lock“; Основни задължения „регистрации… кандидатстване за лицензии…., който едната страна да бъде „движещо звено“ ; начално, авансово плащане , а след това – според постигнати резултати, като впоследствие страните мога да уговорят „твърда заплата“.