Определение № 17279 от 15.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17279 гр. С., 15.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110122434 по описа за 2023 година

Подадено е заявление по чл.410 ГПК от "***" ООД срещу Р. Р. за сумите 267,38 лева представляваща главница по Договор за паричен заем Номер: 546982/14.07.2021 , ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 21,41 лева (двадесет и един лева и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.11.2021 г. до 01.04.2023 г., 113,00лева (сто и тринадесет лева), представляваща еднократно начислена неустойка за забава.

Посочено е, че заетата сума е в размер на 450лв., както и че длъжникът е изплатил суми в общ размер 573лв. Съгласно договора възнаградителната лихва е 59,44лв., дължи се неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 302,56лв., както и еднократно начислена неустойка за забава в размер на 113лв.

Видно от договора, ГПР е 49,94%

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да надхвърля 50%.

В случая е уговорено допълнително плащане /задължението, което възниква при непредоставяне на обезпечение/, което представлява разход по кредита и не попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР. При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50%.

Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.

Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.

В случая договорът за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита. Доколкото 1 длъжникът е платил сума в по-висок размер от чистата стойност, той не е изпаднал в забава и заявлението следва да се отхвърли изцяло.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 118232/28.4.2023г.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на заявителя с ч.ж. пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2