Решение № 3635 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3635 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330119048 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр.

Пловдив срещу Р. Г. Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 98, ал. 1 Закон за лечебните заведения, вр. чл. 51 Закон за здравното осигуряване, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер от 372, 50 лв., представляваща стойност на предоставена на ответницата медицинска помощ по клинична пътека № 39 - „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст“ по време на болничния й престой продължил от 14.11.2023г. до 15.11.2023г. като алгоритъмът по горепосочената клинична пътека не е завършен поради самоволното напускане на болничното заведение от страна на ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /26.06.2024г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5360/ 27.06.2024г., по ч.гр.д. № 11151/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, IV- ти бр. с-в.

Ищецът сочи, че на 14.11.2023г. ответницата е постъпила по спешност в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив с оплаквания от болка в горната част на корема и кашлица с продължителност една седмица преди приема в болничното заведение.

Насочена е за хоспитализация в Клиника по пневмология и фтизиатрия с основна диагноза „други бактериални пневмонии“. Приложимият алгоритъм е по клинична пътека № 39- „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст“. Започнато е осъществяване на действия по клиничната пътека като на ответницата са извършени изследвания и е започнало антибиотично лечение.

Същото обаче не е проведено докрай, тъй като при визитация на 15.11.2023г. било 1 установено, че ответницата самоволно е напуснала болничното заведение. Поддържа се, че ответницата е прекъснала лечението си, преди да са осъществени всички нужни манипулации като не е спазен минималният болничен престой, за да бъде заплатена от НЗОК стойността на осъществената медицинска помощ (ответницата е престояла в болничното заведение за период по- малко от 12 часа). Изтъква се, че ищецът е сторил разходи за лечението на ответницата, които няма да бъдат възстановени НЗОК, именно защото пациентът е напуснал болничното заведение преждевременно. Изтъква се, че ответницата е била уведомена писмено, че в хипотеза при която напусне самоволно лечебното заведение преди да е завършен алгоритъмът по клиничната пътека, то следва да заплати в цялост проведеното й лечение съобразно ценоразписа на болничното заведение, макар и ответницата да не е с прекъснати здравноосигурителни права. Предвид това, ответницата следва да заплати оказаната й медицинска помощ, съобразно утвърден ценоразпис на ищеца. Сочи се, че оказаната медицинска помощ и услуги на ответницата са на обща стойност 372, 50 лв., съобразно действащия към момента на хоспитализация ценоразпис на ищеца. Предвид гореизложеното, предявява се процесната претенция. Претендират се и сторените разноски в рамките на заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Не се оспорва, че ответницата е постъпила в болничното заведение на 14.11.2023г. Възразява се, че при подписване на документите, с които са й съобщени правата и задълженията й като пациент, ответницата не е могла да разбира и ръководи постъпките си, тъй като е била в състояние на силен стрес.

Поддържа се, че макар и ответницата да е напуснала по- рано болничното заведение, то са й предоставени минималния набор от медицински манипулации, за да бъде завършена клиничната пътека и съответно да бъде заплатена стойността й от НЗОК.

Възразява се и срещу размера на исковата претенция. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 11151/ 2024 г. по описа на Районен съдПловдив, IV- ти бр. с-в, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена редовно на основание чл. 47, ал.5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по повод на който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК- указанията са връчени на кредитора на 03.10.2024г., а исковата молба е подадена в съда на 04.11.2024г.

(03.11.2024г. е неделя – почивен ден, поради което и срокът за подаване на исковата молба в съда изтича на 04.11.2024г.) Предвид изложеното, предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество на спора:

Не съществува спор между страните (поради което е отделено като безспорно с доклада по делото), а и от приетите по делото доказателствени материали се изяснява, ч е ответницата Р. Г. Р. е постъпила за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр.

Пловдив на дата 14.11.2023г. и е напуснала самоволно болничното заведение на дата 15.11.2023г. Приета е за лечение на пневмония по клинична пътека № 39 „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна 2 възраст“. Състоянието на ответницата е изисквало прехвърлянето й от спешен кабинет към стационарно болнично лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, Клиника по пневмология и фтизиатрия.

Ищецът е изпълнил вменените му задължения, като е предоставил информация на пациента за курса на лечение, който следва да се проведе, както и за условията, при които ще следва да заплати предоставената му медицинска помощ (декларация на л. 7- 8 от делото). В т. IV и т. VII от декларацията е налице и изрично уведомление, че НЗОК не заплаща и няма да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е завършен алгоритъмът на клиничната пътека, както и ако пациентът напусне лечебното заведение преди да бъде завършен алгоритъмът на клиничната пътека.

Посочената декларация е подписана лично от ответницата (и положеният подпис не се оспорва), поради което и съдът счита, че пациентът е информиран надлежно за действащия ценоразпис на лечебното заведение и условията, при които ще бъде задължен да заплати болничния престой. Впрочем, от самата декларация се изяснява и че ответницата е била ясно информирана от лекар за конкретното естество на лечението и условията, при които ще следва да го заплати (д-р Р. И. - положила подпис в графа „лекар, дал разяснението“ от декларацията). Предвид това, съдът счита, че по делото не са събрани каквито и да било данни, които биха могли да разколебаят извода, че ответницата е била надлежно уведомена за всички аспекти на предоставената й медицинска услуга. В тази връзка, по делото не се събраха данни в подкрепа на възражението сторено от особения представител с отговора на исковата молба, а именно че към датата на хоспитализация ответницата не е била в състояние да разбира и ръководи постъпките си. Действително, при приема на ответницата в лечебното заведение е констатиран когнитивен дефицит, но единствено на база тази констатация, не би могло да се приеме, че ответницата не е могла да разбира и ръководи постъпките си. Липсата на възприятия и съответна възможност да се волеобразува не би могло да се предполага. Същата следва да бъде доказана в процеса пълно и главно, поради което и с доклада по делото това процесуално задължение бе вменено на ответната страна. Не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че ответницата не е била в състояние да разбира и ръководи постъпките си към момента на подписване на декларацията за информирано съгласие, поради което и съдът приема, че съдържанието на същата е сведено до знанието на ответницата. Още повече, че от приетите по делото лист за консултация (л. 5), анамнеза (л. 21) и общ статус (л. 22) се изяснява, че към датата на приемането на ответницата в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, тя е била контактна, като анамнезата е снета по нейни данни и на дежурен екип СПВО. Тоест, ответницата е разполагала със съответна интелектуално- когнитивна възможност не само да оцени състоянието си, но и да разбере, че се намира в болнично заведение.

Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети резултати от изследвания (л. 10- 20) и епикриза (л. 9).

3

Това са свидетелстващи документи, които макар и да нямат обвързваща съда доказателствена сила, преценени съвкупно налагат единствения възможен извод, че ответницата е била хоспитализирана, като по време на болничния й престой, са й извършени изследванията и манипулациите, които са отразени в издадената й спетка на пациент (досежно правния характер на издадената медицинска документацияОпределение №2 /06.01.2020 по дело №2059/2019 на ВКС, ГК, III- то г.о.). Естеството й стойността на извършените на ответницата манипулации са, както следва: консултативен преглед от специалист- 50 лв.; бърз антигенен тест за „Ковид 19“- 30 лв.; изследване С- реактивен протеин- 12, 10 лв.; кръвно- газов анализ- 20 лв.; пълна кръвна картина- 7 лв.; глюкоза- 4, 30 лв.; креатинин- серум- 4, 30 лв.; урея- серум- 4, 30 лв.; общ белтък- 4, 30 лв.; албумин- 4, 30 лв.; АсАТ- 4, 30 лв.; АлАТ- 4, 30 лв.; калий- серум- 4, 30 лв.; натрий- серум- 4, 30 лв.; хлор- 4, 30 лв.; УЗ на корем- 50 лв.; рентгенография на бял дроб- 25 лева; диференциална кръвна картина- 7 лв.; скорост на утаяване на еритроцитите, СУЕ, Вестергрен- 5, 60 лв.; ЛДХ- 4, 30 лв.; гамаглутамилтрасфераза- 4, 30 лв.; урина/ седимент- 3, 20 лв.; урина/ белтък- 0, 50 лв.; урина/ кетонови тела- 0, 50 лв. и определяне на PHK на SARS- CoV- 2 чрез PCR – 110 лв. Общата стойност на всички осъществени манипулации на ответницата (изброени по- горе) възлиза на сумата от 372, 50 лв., съобразно действащия към датата на хоспитализация ценоразпис на ищеца.

Съдът счита за неоснователно възражението на особения представител, че част от основните дейности разписани в клинична пътека № 39 - „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст“ са осъществени, поради което клиничната пътека е изпълнена и ответницата не следва да заплаща стойността й. За да бъде изпълнена (завършена) една клинична пътека - в случая КП № 39, не е достатъчно осъществяването на минималния набор от основни диагностични процедури, а се изисква и определен минимален престой в болничното заведение. Съгласно §1 от ДР от Наредба № 9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на националната здравноосигурителна каса, "Клинична пътека" е система от определени с националния рамков договор за медицинските дейности изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по- кратък от 48 часа. Тоест, след като ответницата е постъпила за лечение на 14.11.2023г. в 19.25 часа (видно от направление за хоспитализация- л. 6) и е напусната самоволно на 15.11.2023г. преди осъществяване на сутрешна визитация в 7.00 часа (видно от епикриза – л. 9 гръб), то явно е, че не е налице непрекъснат болничен престой от поне 48 часа и клиничната пътека не би могло да бъде отчетена като завършена и съответно заплатена от НЗОК.

Съвсем отделен е въпросът и че съобразно установения стандарт по клинична пътека 4

№ 39 „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст“, минималният болничен престой е шест дни. Нужно е да се посочи и че самото естество на лечението по процесната клинична пътека предполага стационарно лечение в лечебно заведение и не би могло да се реализира чрез „амбулаторна процедура“ по смисъла на §3 от ДР от Наредба № 9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на националната здравноосигурителна каса.