Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23145 от 19.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10568/2024
Вид
Решение № 23145
Подписан
19.12.2024
Състав
СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 508, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 23145 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110110568 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът претендира заплащане на 1967,83 лева главница по договор за потребителски кредит сключен с ...... и разноски по делото в размер на 359,03 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.07.2016 г. по ч.гр.д. № 75584/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в и въз основа на който е образувано и.д. № 998/2016 г. по описа на ЧСИ .. в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – СГС.

Твърди, че „.......” ...... е прехвърлило вземането си по издадения ИЛ в полза на ответника – „...” ...... посредством договор за цесия, но че тя не е уведомявана за това.

Поддържа, че вземанията, предмет на предявените искове са погасени с изтичане на 5годишна погасителна давност от датата на последното валидно изпълнително действие /05.10.2016 г./ Претендира признаване за установено в отношенията между страните недължимостта им на това основание.

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск при възражения, че вземанията не са погасени, тъй като е налице своевременно предприемане на изпълнителни действия, с което давността е прекъсната. Оспорва се твърдението, че ищцата не е уведомена за извършената цесия, тъй като самата тя прилага уведомление, което очевидно е достигнало до нейното знание. Оспорва твърденията на ищеца, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 05.10.2016 г. като подробно посочва какви изпълнителни действия са предприети. Моли съда да 1 постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че в полза на „.......” ...... срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 22.07.2016 г. по ч.гр.д. № 75584/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в за следните суми:

1967,83 лева главница по договор за потребителски кредит сключен с ...... и разноски по делото в размер на 359,03 лева, въз основа на който е образувано и.д. № 998/2016 г. по описа на ЧСИ .. в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – СГС, че ответникът ...” ...... се е конституирал като взискател на място на банката и претендира заплащането от ищеца на процесните суми и че ищецът е уведомен за извършената цесия.

По делото е приобщено копие на Изпълнително дело ИД № и.д. № 998/2016 г. по описа на ЧСИ .. в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – СГС, от което се установява, че на 15.09.2016 г. е подадена молба от взискател ...... за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист издаден в полза на ...... по ч.гр.д. № 75584/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в. на 11.10.2016 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника. На 26.07.2018 г. е депозирана от взискателя молба за налагане запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника. На 21.08.2018 г. е наложен запор върху банкова сметка В „....“ ....... На 16.10.2018 г и на 18.09.2019 г. са вписани възбрани върху недвижими имоти. На 02.01.2020 г., на 22.12.2021 г. и на 06.10.2023 г. от взискателя са депозорани моли за предприемане на действия по изпълнението. На 19.10.2023 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в ....... На 27.11.2023 г. е депозирана молба за конституиране от ответника в качеството му на взискател и е поискано налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника и трудови възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът 2 да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В случая с Определение № 45255/06.11.2024 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в полза на „.......” ...... срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 22.07.2016 г. по ч.гр.д. № 75584/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в за следните суми: 1967,83 лева главница по договор за потребителски кредит сключен с ...... и разноски по делото в размер на 359,03 лева, въз основа на който е образувано и.д. № 998/2016 г. по описа на ЧСИ .. в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – СГС, че ответникът ...” ...... се е конституирал като взискател на място на банката и претендира заплащането от ищеца на процесните суми и че ищецът е уведомен за извършената цесия. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.

По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност, тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл – Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По делото се установява, че на 15.09.2016 г. е подадена молба от взискателя „.......“ за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия.

3

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването на ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ ...... на КЧСИ давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б.

„в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г.

Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност. В настоящия случай ИД е образувано след тази дата – а 15.09.2016 г.

След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, 4 извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.

В случая след 15.09.2016 г. давността за вземанията е прекъсвана, както бе посочено по-горе. На 26.07.2018 г. е депозирана от взискателя молба за налагане запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника. На 21.08.2018 г. е наложен запор върху банкова сметка В „....“ ....... На 16.10.2018 г и на 18.09.2019 г. са вписани възбрани върху недвижими имоти. На 02.01.2020 г., на 22.12.2021 г. и на 06.10.2023 г. от взискателя са депозорани моли за предприемане на действия по изпълнението. На 19.10.2023 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в .......