Решение № 190 от 29.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Русе, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Вероника Я.ова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20214500100309 по описа за 2021 година

Ищците Н. Г. В. и В. Г. В., и двамата чрез адв. Я. С. твърдят, че на 16.05.2016 г. на първокласен път І-5 гр. Русе – гр. Велико Търново в землището на с. Екзарх Йосиф, при управление на лек автомобил „Хонда Акорд“ с румънски рег. № ****** румънският гражданин Д.-Г. С., род. на 27.04.1955 г. в гр. Букурещ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 2, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на баща им Г. В. Е. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. По случая било образувано ДП № 2859/2016 г. по описа на ОП Русе.

Твърдят още, че обстоятелствата, при които било настъпило ПТП били следните:

На първокласен път І-5, в района на 29 километър, при суха пътна настилка и добра видимост, прав и хоризонтален път, с платно за движение асфалтобетонова настилка, широко 7,70 м, разделено на две ленти с единична непрекъсната линия, без неравности, при сухо и ясно време по посока от гр. Русе към гр. Бяла се движил лек автомобил „Хонда Акорд“ с румънски рег. № ******, управляван от румънския гражданин Д.-Г. С.. Водачът Г. Е. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ****** по второстепенен път за с. Екзарх Йосиф. На кръстовището преди излизане на ПП І-5 Русе –Бяла водачът Е. спрял на стоп-линията на пътното платно, но тъй като нямало видимост за идващите от гр. Русе МПС се придвижил напред. Преди да излезе на главния път спряла отново на около 1 метър преди главен път ПП І-5. В този момент водачът Д.-Г. С. напуснал своята лента за движение, навлязъл в уширението за с. Екзарх Йосиф, където реализарл ПТП ссъ спрелия л.а. „Фолксваген Голф“, при което настъпил тежък удар. Ударът настъпил в лентата за движение от с. Екзарх Йосиф към 1 първокласен път І-5. В резултат на ПТП водачът Г. Е. починал на път за болницата.

Твърдят, че единствено виновен за произшествието бил водачът Д.-Г. С. и нямало съпричиняване от страна на загиналия им баща. Към момента на удара управляваният от него автомобил бил спрял преди да излезе на главния път, а ПТП е настъпило извън лентата за движение на увреждащия автомобил, в уширението на кръстовището.

Заявяват, че ПТП е допуснато по вина на водача Д.-Г. С., който се движил с превишена скорост, като напуснал неговото пътно платно за движение и реализирал тежкото произшествие.

Твърдят, че виновният водач имал сключена застраховка „ГО“ като собственик и водач на МПС със застрахователно дружество „ALLIANZ TIRAC ASIGURARI S.A.“ Румъния. Наличието на валидна застраховка било установено в ДП и потвърдено пред представителя за уреждане на щети в България и не се оспорвало.

Заявяват още, че се обърнали към представителя за уреждане на претенции в РБългария – „Алианц България“ АД, но той не изпълнил задължението си по чл. 511, ал. 1, т.1 във вр. чл. 496, ал. 1 и ал. 2 КЗ. Не се произнесъл в установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 2, т.2 КЗ срок за окончателно произнасяне, а впоследствие им изпратил немотивиран отговор въпреки, че били представили всички документи съобразно чл. 496, ал. 3 КЗ и чл. 380 КЗ. Поради това намират, че са налице условията на чл. 511, ал. 3 КЗ за предявяване на исковете им по съдебен ред пред компетентния съгласно ГПК български съд – чл. 503, ал. 6 КЗ.

Твърдят, че в резултат от виновното поведение на водача Д.-Г. С. загубили своя баща. Загубата била много тежка за тях. Отразила се изключително негативно на психическото и емоционалното им състояние. Преживяли и продължавали да изпитват мъки и страдания по загиналия им баща. Били лишени от неговата обич и опора.

Намират, че като се отчете силната им емоционална привързаност и загубата на толкова близък човек при внезапно и непровокирано събитие – ПТП, в съответствие с критериите по чл. 52 ЗЗД, справедливо било обезщетение по 120 000 лв. за всеки от тях. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ALLIANZ TIRAC ASIGURARI S.A.“ Румъния не е депозирал отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото е приложен заверен препис от приобщената към НОХД 109/2021 г. на РОС застрахователна полица, от която се установява, че лек автомобил „Хонда Акорд“ с румънски рег. № B ***** е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното дружество. От застрахователя е изискан оригинал на полицата, но такъв не е представен, поради което съдът при съобразяване 2 на чл. 190 ГПК приема за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От приложената в заверен препис Присъда № 27/20.06.2022 г., постановена по НОХД 109/2021 г. на РОС, се установява, че Д.-Г. С., род. на 27.04.1955 г. в гр.

Букурещ, Румъния е признат за виновен в това, че на 16.05.2021 г. на първокласен път № І-5 Русе –В.Търново, км 29+600, в землището на с. Екзарх Йосиф, обл. Русе, при управление на лек автомобил „Хонда Акорд“ с румънски рег. № B ***** нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: категория “В“ извън населено място 90 км/ч“, като превишил разрешената скорост, движейки се със 127,4 км/ч, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Г. В. Е., ЕГН **********, б. ж. на гр. Русе, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т.

1 НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, както и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3 години.

От приложеното на л. 13 от делото Удостоверение за наследници се установява, че ищците Н. Г. В. и В. Г. В. са законни наследници на Г. В. Е., поч. на 16.05.2016 г., негови дъщеря и син.

На 24.06.2020 г. те отправили до Алианц България АД в качеството му на представител за уреждане на щети на застрахователно дружество „ALLIANZ TIRAC ASIGURARI S.A.“ Румъния писмена претенция, съгласно чл. 503, ал. 4, т. 1 КЗ. От страна на ЗАД получили отговор, изх. № от 03.07.2020г., с който дружеството изискало от ищците да представят определени документи и ги уведомило, че е изпратено запитване до „ALLIANZ TIRAC ASIGURARI S.A.“ Румъния за потвърждаване на покритие по полица ГО. От приложената по делото кореспонденция между ищците и ЗАД Алианц България се установява още, че дружеството ги уведомило с писмо от 13.10.2020 г., че към настоящия момент няма краен акт, чрез който да се установява вината на водача, застрахован в „ALLIANZ TIRAC ASIGURARI S.A.“ Румъния, поради което не може да се ангажира с изплащане на обезщетение.

За установяване на търпените от страна на ищците неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства.

Св.Е.Н. Е.а – майка на ищците, дава показания, че приживе съпругът й имал отлични взаимоотношения с Н. и В.. Баща им много ги обичал. Малко преди катастрофата починалият Г. Е. живеел в с. Екзарх Йосиф, където гледал майка си.

Свидетелката също ходела да му помага. Винаги, когато я връщал обратно в понеделник в Русе се отбивал в дома на дъщеря си Н., за да види внучето си, което било на около годинка. Дава още показания, че след смъртта на баща им и двете й деца 3 загубили съня си. И двамата много трудно и тежко преживявали загубата му. Близо три години след смъртта му всяка събота двете с Н. ходели заедно на гроба на починалия си съпруг и баща. Понякога и В. идвал с тях, когато бил свободен. Свидетелства още, че докато съпругът й бил жив редовно всички се събирали заедно по семейни поводи и тържества. Сега пак се събирали, но винаги се усещала неговата липса. Свидетелства още, че съпругът й много помагал на сина си, заедно вършели каквото е необходимо в дома.

Св. К.И.Н. дава показания, че с двамата ищци са първи братовчеди.

Отношенията между свако й и В. винаги били много силни. Връзката им била хармонична. Свако й бил много работлив, честен човек и дал много добър пример на Влади, който поел по неговия професионален път. Свидетелства още, че В. живеел близо до родителите си и много често, даже всекидневно общувал с баща си. Свако й бил голяма опора за него, тъй като той го възпитал на семейни ценности, на честност, на труд и много му помагал. В. буквално бил съсипан от нелепата смърт на баща си.

Бил в шок, но още на погребението търсел отговор на случилото се, бил изчислил разстоянията и според него това бил нелеп инцидент. Според свидетелката, смъртта на баща му съсипала и преобърнала целия живот на В.. Спрял да се вижда с приятели, затворил се, спрял да говори с тях. Бил смазан. Чувствал се като дърво без корен.

Свидетелства още, че Н. също имала много силна връзка с баща си и много го обичала. И на нея смъртта му се отразила пагубно. Свако й бил пример за децата си като цяло. Дава показания, че периодът след смъртта му бил много труден и за двамата.

Смъртта променила целия им живот. Изживяли го, ако изобщо са го изживели, много тежко.

Св. К.Т.К. дава показания, че с Н. живеят на семейни начала от 14 години.

Свидетелства, че отношенията с баща й били хармонични, изпълнени с много любов.

Много често се виждали с родителите на Н., тъй като живеели наблизо. Всички празници и рождени дни празнували заедно. Свидетелства още, че родителите на Н. имали малък семеен бизнес и благодарение на него помагали на Н., а и на тяхното семейство изцяло финансово, а и по друг начин. Н. разчитала на подкрепата на баща си. Той бил опора за нея. Свидетелства, че след катастрофата Н. изпаднала в шок и се променила. Загубила опората, която баща й бил за нея, чувствала се празнота в душата й. Станала по-нервна, получавала често главоболие. Понякога вечер спяла само 3-4 часа. Дава показания, че първите три години след катастрофата, всяка събота Н. и майка й ходели на гробищата. След като продали къщата на село пак продължавали да ходят на гробищата, но малко по-рядко. Свидетелства, че продължават да се събират всички заедно по семейни тържества и лични поводи, но не било както преди.

Чувствала се една голяма празнота, чувствала се липсата на Г.. Според свидетеля, тъгата у Н. не била преминала. Особено когато дойдел Гергьовден тя ставала тъжна, 4 умислена, тъй като тогава баща й празнувал имен ден.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 513, ал. 1 КЗ, вр. 45 ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт на територията на РБ и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или ал. 2 КЗ и при спазване на реда по чл.

511, ал. 3 КЗ бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач /както е в настоящия случай/, а кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, ал. 4 ГПК.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 511, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред кореспондента на застрахователя – ЗАД "Алианц България", като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 24.06.2020 г. и в тримесечния срок, т. е. до 24.09.2020 г. той не се е произнесъл по претенциите им. Исковете са предявени на 11.05.2021 г. Поради това съдът ги намира за процесуално допустими.

В настоящото производство върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведение от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деянието и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.