Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 19.08.2024, Районен съд - Ардино

Съд
Районен съд - Ардино
Дело
Гражданско дело 34/2024
Вид
Решение № 40
Подписан
19.08.2024
В сила
07.01.2025
Състав
Боян Митков Цонев

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ардино, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Гражданско дело № 20245110100034 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на С. С. Е. против Община Ардино.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот в с. *******, представляващ Поземлен имот с кадастрален № 126 от кв. 53 по регулационен план на с. *****, одобрен със заповед от 1987 г., с площ на парцела от 1500,00 кв.м., ведно с Полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 81,00 кв.м., при граници на имота: изток - проектна улица, запад - път, север имот с кадастрален номер № 127 от кв. 53 и юг - имот с кадастрален № 125 от кв. 53. Сочи, че владее имота повече от 20 г., като получил същия от дядо си Е. Е.ов и станал собственик на основание давностно владение. Посочва се още, че през месец март - април 2020 г., кметът на с. **** М. А. М. решил да прокара улица от западната страна на имота на ищеца, без необходимите строителни книжа. При изравняване на улицата с булдозер, върху имота били нанесени имуществени вреди: била съборена каменна ограда (зидария) с дължина 6,00 м. от западната страна на имота, разходите за възстановяване, на която били в размер на 500,00 лв.; била съборена, разкъсана и затрупана с пръст телена ограда - 70,00 м. от западната страна на имота, разходите за възстановяване, на която били в размер на 1000,00 лв.; за изчистване на входа на имота затрупан с пръст, ищецът заплатил 150,00 лв.; под пътя били затрупани 12,00 куб. метра камъни собственост на ищеца на стойност 1200,00 лв.. По жалба на ищеца, била назначена комисия от кмета на Община Ардино, която на място съставила протокол, в който били описани само част от щетите по имота. Сочи се, че до момента ищецът не е обезщетен за претърпените имуществени вреди. По 1 жалба на ищеца била инициирана проверка на място от РДНСК - гр.

Кърджали, която установила, че е налице незаконно строителство, тъй като не е налице действащ ПУП, определен по ЗУТ- с нужните документи и разрешения.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2850,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от 01.05.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се сторените разноски в производството.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца подържа исковата молба и излага подробни съображения. Прави частичен отказ от иска, моли съдът да уважи исковата претенция за сумата от 1600,68 лв..

Ответникът не представя отговор на исковата молба и не се явява в съдебно заседание.

Съдът съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с наведеното в исковата молба, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В периода март 2020 г. – април 2020 г., в с. ****започнали дейности по изграждането на път от западната страна на имота на ищеца, намиращ се в с.

*****и представляващ Поземлен имот с кадастрален № 126 от кв. 53 по регулационен план на с. *****, одобрен със заповед от 1987 г., с площ на парцела от 1500,00 кв.м., ведно с Полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 81,00 кв.м., при граници на имота: изток - проектна улица, запад - път, север имот с кадастрален номер № 127 от кв. 53 и юг - имот с кадастрален № 125 от кв. 53. При извършването на строителните дейности по изграждане на улицата с машина били причинени имуществени вреди на имота на ищеца в размер на 1600,68 лв.. По действащия Кадастрален и регулационен план на с. *****, за участъка, където са се извършвали строителните дейности не е предвидена улица /улична регулация/, няма изготвен ПУП – ПРЗ, съгласно ЗУТ, с одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.

Така установеното се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели С. М. Е. и С. А. Т., които показния съдът кредитира, от приетите по делото писмени доказателства и от изслушаната и приета съдебно – техническа експертиза.

Свидетелят С. Е. посочва, че от кмета на ********, разбрал за изграждането на процесния път и чул, че във връзка с това били дошли техници от гр. Ардино.. Не бил видял лично булдозера да бута старата телена оградата на имота на, но видял, че същата е бутната, видял булдозера, когато започнало прокарването на улицата. Имало и каменна стена от суха зидария с височина от около един метър и ширина около, петдесет – шейсет сантиметра, като десет - дванадесет метра от нея също били разрушени. Имало и паднали камъни от втория етаж на къщата. Свидетелят помогнал на ищеца да възстанови телената ограда на имота.

Свидетелят С. А. Т. посочва, че познава ищеца и същият има имот в ****, в миналото имотът имал по висок зид, но с годините пропаднал. Ищецът 2 възстановил стената с камъни от пропадналата къща на баща си. Височината на стената била вдигната с около един метър, а дължината с около шест – седем метра. Свидетелят твърди, че кметът на селото решил да направи път за негови познати. От ищецът разбрал, че машината, която изгражда пътя е съборила каменната стена на имота. Заявява, че ищецът направил втора ограда, тъй като предишната също била съборена при изграждането на пътя.

Пътят не бил изграден изцяло, а само е разширен и няма машини, които да работят в момента.

Вещото лице дава заключение, че причинените имуществени вреди на имота на ищеца са в размер на 1600,68 лв.. Относно изградената улица се установява, че няма налице проект и строително разрешение за изграждане на същата, както и няма изготвен ПУП-ПРЗ, съгласно ЗУТ, с одобрени инвестиционни проекти.

От представената Скица по делото /л.7/ е видно, че Поземленият имот с кадастрален № 126 от кв. 53 по регулационен план на с. ******, одобрен със заповед от 1987 г., ведно с Полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 81,00 кв.м. в разписната книга е записан на наследниците на Е. С. Е.ов, както и че Поземленият имот на запад граничи с път.

От представеното Удостоверение за наследници по делото / л.10-л.12 / е видно, че ищецът е наследник на Е. С. Е.

Oт Констативен протокол /л.7 по делото/, се установява, че при извършена проверка на място от специалисти от отдел „Архитектура, благоустрояване и общинска собственост“, при Общинска администрация – Ардино, при подготовка за асфалтова настилка на процеснния път е засипан входа и е засегната суха каменна зидария на имота на ищеца.

В писмо от РДНСК – Кърджали /л.8 по делото/, след направена проверка на място, също се констатира, че западно от имота на ищеца пространството е подравнено и почистено и е направена подготовка за последващи СМР, с цел прокарване на улица, както и че няма изготвен ПУППРЗ, съгласно ЗУТ, с одобрени инвестиционни проекти за изграждане на улицата.

Според общоприетото тълкуване в теорията и практиката на разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД, отговорността за лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато е в причинна връзка с него са произтекли вредите, чието обезщетение се търси. Отговорността за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата. Приема се, че „възлагането“ е отделяне на собствена работа и фактическото й изпълнение чрез друг правен субект.

При него едно трето лице се натоварва с работа в чужд интерес (на възложителя). Изпълнението може да се изразява както във фактически, така и в правни действия. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно значение формата, чрез която се осъществява възлагането на работата. Дори в хипотезите, при които се изисква определена форма на възлагане, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД. В съдебната практика ( ППВС № 7/1958 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС № 3

9/1966 г., ППВС № 4/1975 г., ТР № 59/1974 г. на ОСГК, реш. № 465/28.12.2012 г. по гр.д. № 1157/2011 г., IV г.о., реш. № 141/08.01.2021 г. по гр.д. № 3052/2019 г., IV г.о.) е изяснено, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, тази отговорност е безвиновна, има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с работата физически лица; възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.

Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избор на изпълнител. Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил работата - на свои работници или подизпълнител, както и ако подизпълнителя също превъзложи работата на свои работници или служители. В тези случаи гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя се обуславя не от противоправно и виновно поведение на негов служител при или по повод изпълнение на възложената работа, а от противоправното поведение на служител на изпълнителя по договора.

В настоящото производство не се установи ответникът да е възлагал, под каквато и да форма изграждането на процесния път, както на кмета на Горно Прахово, така и на друго физическо или юридическо лице. Тоест липсва един от правопораждащите юридически факти за възникване на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД и уважаване на предявения иск. Предвид това, съдът не следва да изследва, дали са доказани и останалите материални предпоставки, обуславящи възникването на твърдяното извъндоговорно притезателно право.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът би имал право на разноски, но такива не се дължат, тъй като не са претендират такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Е., ЕГН ********** от с.

********против Община Ардино, с адрес: гр. Ардино, ул. „Бели Брези“ № 31 иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1600,68 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в съборена каменна ограда (зидария) с дължина 6,00 м., съборена, разкъсана и затрупана с пръст телена ограда с 4 дължима 70,00 м., затрупан с пръст вход, затрупани 12,00 куб. метра. камъни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________ 5