Решение № 716 от 04.10.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 716 / 4.10.2022г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА при участието на секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 954 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С.Р.Т.,***, подадена чрез процесуален представител адвокат Д.К., срещу Решение № 28, взето по Протокол № 1/30.04.2014 г. от Общински съвет-Велинград, с което е одобрен ПУП-ПР (нова улична регулация) в кв. „Крушата“, гр. Сърница, в частта му досежно поземлен имот с пл.№ 108, в кв. 3, през който е предвидено преминаването на улица с ширина 8 м. с о.т. 111-123. С жалбата се иска обявяването му за нищожно в обжалваната част, като издадено от некомпетентен орган, алтернативно за отмяната му като незаконосъобразно, взето при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Общински съвет-Велинград, чрез процесуален представител адвокат Д.С., излага становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата, по които претендира отхвърлянето й, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

По предложение на кмета на Община Велинград, във връзка с постъпило заявление от началник на отдел „УОС“ при Община Велинград и становище на главния архитект, е прието Решение № 343, взето по Протокол № 16/31.10.2013 г. на Общински съвет-Велинград, с което е разрешено изработването на ПУП-ПР (улична регулация) на кв. „Крушата“, кметство Сърница, община Велинград. Съобщението за изработване на ПУП-план за улична регулация е публикувано в „Държавен вестник“, в местен вестник и е качено обявление на таблата на Община Велинград и кметство Сърница, с указание, че заинтересованите лица могат да направят писмени възражения в едномесечен срок от публикуването му в „Държавен вестник“. След разглеждането им, с решение IX на ЕСУТ, взето по Протокол № 1/16.01.2014 г. представеният проект на ПУП-ПР (нова улична регулация е приет). Във връзка с това е прието обжалваното Решение № 28, взето по протокол № 1/30.01.2014 г. на Общински съвет-Велинград, с което на посочено правно основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ е одобрен ПУП-ПР (нова улична регулация) в кв. „Крушата“, гр. Сърница. При поименно гласуване за приемане на решението „за“ са гласували 17 от присъствалите общински съветници, при общ брой на общинските съветници – 29, „против“ и „въздържали се“ - 0. Решението е обнародвано в „Държавен вестник“, бр.

14/18.02.2014 г.

С Указ № 177, обн., ДВ, бр. 62/29.07.2014 г., в сила от 01.01.2015 г., Президентът на Република България е утвърдил границите на община Сърница, област Пазарджик, с административен център гр. Сърница, включваща населените места: гр. Сърница, с. Медени поляни и с. Побит камък и е утвърдил нови граници на община Велинград. След обособяването на община Сърница като самостоятелна административно-териториална единица, Община Велинград е предала с приемателно-предавателен протокол цялата преписка по одобряването на ПУП-ПР (нова улична регулация) на Община Сърница.

Жалбоподателят е представил по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение № 116, том I, рег. № 2498, дело № 112/30.10.2020 г., вписан в Службата по вписвания на 30.10.2020 г., с който С.Р.Т. е признат са собственик на основание давност и наследство на 1/21 (една двадесет и първа) идеална част на поземлен имот № 108, от кв. 3 по плана на гр. Сърница, целият с площ 1149 кв.м. Представена е и скица № 0012/15.01.2021 г. от отдел „ТСУ“, Община Сърница, в която е посочено, че за кв. „Крушата“ няма одобрен кадастрален план, извадка от разписен лист, в който е посочен като собственик на имота Миладин Събинов Т., удостоверение за идентичност на лице с различни имена и удостоверение за наследници.

Във връзка с твърденията на процесуалния представител на ответника за липса на правен интерес от обжалване на акта, по делото е допуснато и изслушано заключението по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено. Вещото лице е посочило, че на 15.09.1980 г. за първи път е изготвен кадастрален план за кв. „Крушата“ в землището на с. Сърница, който до този момент не е одобрен. За имот № 108 в разписния лист като собственик е записан М. С. Т. – без основание за записването, под него е посочен С. А.. Т. с основание н.а. № 44/17.08.1984 г., отстрани на листа е залепен допълнителен лист, на който с печатни букви са записани лицата, вкл. и С.Т., признати за собственици съгласно н.а. № 116/2020 г.

По делото по реда на чл. 218, ал. 4 ЗУТ не са конституирани от съда като ответници заинтересувани лица по оспореното решение, тъй като след обнародване на съобщението в ДВ, бр. 99/26.11.2021 г., не са постъпили заявления, включително и от община Сърница (л. 68 от делото).

При така установеното от фактическа страна,

Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че С.Р.Т. няма правен интерес от оспорване на решението на ОбС-Велинград в обжалваната част, тъй като към датата на приемане на акта не е бил собственик на имота. Съгласно Тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. по ТД № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия се преценява към момента на подаване на жалбата, а съответствието на административния акт с материалния закон – към момента на издаването му. Видно от представените по делото доказателства, вкл. и заключението по СТЕ, С.Т. е признат за собственик на 1/21 идеална част от имота на основание давност и наследство с нотариален акт № 116/30.10.2020 г., поради което за него е налице правен интерес от обжалване на решението на ОбС-Велинград. От друга страна, съгласно чл. 149, ал.

5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което съдът намира жалбата на С.Т. в частта, с която се иска обявяване на нищожност за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че решението на ОбС-Велинград е нищожно, като прието от некомпетентен орган. Следва да се отбележи, че нищожни са онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават, или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. За да е нищожен един акт следва да е издаден от некомпетентен орган, да не е в исканата от закона задължителна форма за валидност или съдържанието му да не е съобразено със закона.

Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗУТ (в приложимата редакция, обн., ДВ, бр 109/20.12.2013 г.), подробният устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет, а съгласно ал. 2 - подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Видно от представената административна преписка по предложение на кмета на Община Велинград и след одобряване на проекта от ЕСУТ, е прието обжалваното решение, с което е одобрен ПУП-ПР (нова улична регулация) на кв.

„Крушата“, гр. Сърница. Спорът по делото е свежда до това дали решението е следвало да бъде прието от ОбС или ПУП да се одобри със заповед на кмета на общината. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно § 5, т. 10 от ДР на ЗУТ „квартал“ е урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти. Иначе казано, за да се приеме, че „Крушата“ е „квартал“ следва територията на местността най-напред да е урегулирана, каквито доказателства по делото не са представени. Напротив, от графичната част на ПУП-ПР е видно, че с него се създават нови улици, като по-голямата част от имотите не са урегулирани. Такъв е и имотът на жалбоподателя, който и към момента на подаване на жалбата съгласно скицата е „поземлен имот“, макар и в урбанизирана територия, поради което не попада в дефиницията на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, според която „урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.

Другояче казано, за да се приеме, че ПУП-ПР (нова улична регулация) е следвало да бъде одобрен със заповед на кмета следва безспорно да се установява, че „Крушата“ е квартал на гр. Сърница и най-вече да отговаря на дефинициите в Закона за устройство на територията. Независимо от наименованието, което е използвал ОбС-Велинград при приемане на решението си, съдът намира, че „Крушата“ не отговаря на изискванията на ЗУТ за „квартал“, поради което приема, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство.

Не е налице нарушение на изискванията за форма, които да водят до невъзможност да се разбере волята на органа. По делото е безспорно, че исканата от закона писмена форма е спазена. Що се отнася до реквизитите на акта значение за нищожността могат да имат само изискванията по т. 5 – разпоредителна част, и на т. 8 – в частта за подпис на лицето, издало акта, защото ако няма разпоредителна част няма волеизявление, а ако няма подпис няма индивидуализиран субект, който да е направил волеизявлението. В случая, видно от оспорения акт налице са и разпоредителна част и подпис на лицето, в случая председателя на колективния орган, приел акта. От мотивната част на решението е видно, че в него са изложени фактически и правни основания. Мотивите на акта кореспондират с разпоредителната му част и с графичната част към него.

Волеизявлението на административния орган е конкретно и ясно формулирано, независимо от твърдението на жалбоподателя, че не става ясно дали е одобрен ПУР или ПР, което обаче са доводи обуславящи унищожаемост на акта, но не и неговата нищожност, доколкото в решението на ОбС-Велинград изрично е записано, че се одобрява ПУП-ПР (нова улична регулация) и същото съвпада с графичната част към акта. .

Липсва основание за нищожност на решението и по критериите, относими към неговата материална незаконосъобразност. За да е налице такава е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. Налице е разпоредба, която допуска одобряване на план за улична регулация, т. е. налице е законно основание, както и не се установява пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата срещу Решение № 28, взето по Протокол № 1/30.04.2014 г. от Общински съвет-Велинград, с което е одобрен ПУП-ПР (нова улична регулация) в кв. „Крушата“, гр. Сърница, в частта му досежно поземлен имот с пл.№ 108, в кв. 3, през който е предвидено преминаването на улица с ширина 8 м. с о.т. 111-123, с искане за обявяването му за нищожно е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.