Решение № 7 от 10.01.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Свиленград, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200957 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-1253-001526 от 15.10.2021 година на Началник Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР - Хасково, в частта, с която на В. М. В. с ЕГН ********** от град ************, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат И.И., за нарушение на чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 1).

НП в останалата си част – по пункт 2 и по пункт 3, е влезнало в сила, тъй като не е обжалвано.

Жалбоподателят В. М. В. чрез процесуалния си представител – адвокат И.И., моли за отмяна на обжалвания акт в частта му по пункт 1, тъй като бил незаконосъобразен - процесното деяние не било обявено от законодателя за наказуемо и описанието на нарушението не било в цялост. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата 1

(ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. М. В., не се явява и не се представлява. С Писмени бележки процесуалният му представител – адвокат И.И., иска от Съда да отмени атакувания акт в обжалваната част на основанията, посочени в Жалбата по повод на която е образувано настоящото дело.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково , редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 06.06.2021 година около 14.00 часа свидетелите Т. Р. Т. и М. М. Н.

(служители към този момент в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПА”) към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на автомагистрала (АМ) № А - 4 (АМ „Марица”), при км. 97 + 450, при пътния възел за град Свиленград, находящ се на територията на община Свиленград, област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”, където при изпълнение на служебните си задължения спират за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен номер Х 54 18 ВВ – управляван и собственост на жалбоподателя (видно от Справка в системата АИС-КАТ). И звършват справка в масивите на МВР чрез служебния таблет и установяват, че водачът В. има неплатени Глоби. Полицейските служители констатират и други нарушения, които не са предмет на настоящото дело.

2

На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си свидетелят Т. Р. Т. – Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши полицейски инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя В. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GА и с № 268205. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля М. М. Н.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание в пункт 1 от същото на фактическото процесно нарушение, свързано с неплащане на Глоби, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя нарушителя В.В., който сочи, че няма възражения против констатациите, изложени в него.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-1253-001526 от 15.10.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на процесното нарушение, дадена от контролния орган - чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и налага на жалбоподателя В. административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 1 от НП). НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 30.11.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Сектор „ПП ” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приет ата по делото Заповед № 8121з515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Т.

Р. Т. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор”, І степен в Група 3

„КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково и предвид факта, че Димо Христов Чобанов заема длъжността „Началник на Сектор „ПП ” към ОДМВР – Хасково ” (, което обстоятелство е служебно известно на Съда), т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че В. има налагани множество санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането (КЗ), както и са му налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП в обжалваната част – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподател ят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗД вП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол 4 върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно В. е бил водач на процесното пътно превозно средство, тъй като именно той го е управлявал, него са спрели за проверка и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„б” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.

1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 06.06.2021 година актосъставителят Т. Р. Т. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” (идентична с длъжността „Младши полицейски инспектор”), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Т., направено в открито съдебно заседание, проведено на 30.12.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят Т.Т. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.

189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР - Хасково.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Преценена по същество,

Жалбата

5 е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Изискванията относно съдържанието на АУАН и НП са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите и противоречията в съдържанието им не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание „Глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на НП, Електронен фиш или Съдебното решение или Определение на Съда при обжалване. В този смисъл в НП е задължително съответният акт от посочените в разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да бъде индивидуализиран по номер, дата на издаване и издаващ го орган, както и да се отрази кога е влязъл в сила, за да бъде проверено от Съда дали законовия едномесечен срок е спазен. В конкретния случай е налице неяснота относно т о в а кои/коя точно Глоби/Глоба и по кои/кой актове/акт не са/е платени/платена, както и относно дата им/му на влизане в сила. По този начин посочените обстоятелства останаха извън предмета на доказване по делото, а наказаният водач не може да организира своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху неизвестни или неясни фактически обстоятелства. В НП липсва дори твърдение за влезли в сила актове, което се явява елемент от състава на нарушението. Това води до невъзможност, както жалбоподателят, така и Съдът да разбере за кои точно актове се твърди, че не са платени. Посочено представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, 6 доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на НП. В този смисъл е и Решение № 103 от 14.05.2021 година по КАНД № 165/2021 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.