Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4669 от 13.10.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14337/2025
Вид
Решение № 4669
Подписан
13.10.2026
В сила
13.10.2026
Състав
Руска Атанасова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4669 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330114337 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 от ГПК.

Постъпила е искова молба на З. Д. Д. против „Моят кредит“ ЕООД, с която се иска ответникът да бъде осъден да върне на ищеца парична сума в размер на .... – част от платената при липса на основание сума по недействителен договор за паричен заем № .............. сключен между страните, ведно със законната лихва от предявяване на иска – ............., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на ............ ищецът З. Д. Д. е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на .......... Освен тази сума той следвало да върне още ..........с неясен произход. Договорът бил недействителен и всичко, платено по него, освен главницата, подлежало на връщане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Моят кредит“ ЕООД. Постъпило е становище вместо явяване в първото съдебно заседание, с което искът се оспорва по основание и размер.

В открито съдебно заседание съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменнеие на предявения иск досежно размера му от ...........

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По фактите:

Няма спор между страните, че са сключили договор за потребителски кредит № .......... по силата на който ответникът е предоставил на ищеца парична сума в размер на ............ при ГПР 42,08 % за срок от шест месеца.

Няма спор, че освен лихвата по кредита ищецът-кредтополучател е бил задължен да заплати и такси за допълнителни услуги по кредита............. Не се спори и че тези такси не са включени при изчисляване на посочения в договора ГПР. Тези обстоятелства документално се подкрепят от представения погасителен план, а така също и от констатациите на вещото лице-счетоводител, чието заключение се кредитира от съда като правилно и обосновано.

От заключението по ССчЕ се уставновява още, че по процесния договор за кредит ищецът е заплатил на ответника парична сума в общ размер на ..................т. е. освен главницата са платени още ..................

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание.

Като бъдат съобразени горните фактически констатации, ищецът е доказал, че платил на ответника освен чистата стойност по кредита още ...........

Ответникът следваше да докаже, че има основание да задържи тази сума. Това в случая не бе сторено по долуизложените съображения.

Като взе предвид характеристиките на процесното съглашение и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителяткредитополучател, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Уговорените възмездно услуги ............. не съставляват същински допълнителни услуги, за които на крдитора се дължи отделно възнаграждение съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. „Моят кредит“ ЕООД не предстви нито едно доказателство за самостоятелния характер на тези услуги. Таксите за тези услуги, доколкото са предоставени изключително във връзка с кредитирането и съставляват разходи по управлението на кредита, е следвало да бъдат включени в ГПР, понеже съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, 2 комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (42,08 %) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е доказан в своето основание и размер – потребителят дължи на кредитната институция единствено чистата стойност по кредита и всичко, което е надплатил (в случая – сумата от 229,80 евро), следва да му бъде върнато (чл. 23 от ЗПК).

Следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното плащане: тя съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и е заявена своевременно.

По разноските:

С оглед изхода от спора следва да присъдят на ищеца З. Д. разноските по делото в размер на 25,56 евро за държавна такса. Отправено е искане да се присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 200 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК ............., да заплати на З. Д. Д., ЕГН **********, парична сума в размер ............., недължимо платена от последния на дружеството по недействителен договор за кредит № ................сключен между страните, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 23.09.2025 г., до окончателното плащане.

3

ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК ............... да заплати на З. Д. Д., ЕГН **********, парична сума в размер на .........., представляваща разноски за производството.

ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК ..........., да заплати на ................., на основание чл. 38 от ЗАдв, сумата от € 200 /двеста евро/, представляваща възнаграждение за безплатно оказано на ищеца адвокатско съдействие в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 4