Решение № 18 от 01.09.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Чепеларе, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Емилия К. Сивенова като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Административно наказателно дело № 20265450200063 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. *****, ул. „*********“, бл. **** № **, вх. **, ап. **, чрез управителя И. С. С. против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506118140, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения електронен фиш, като незаконосъобразен и постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон.

Счита, че обжалвания електронен фиш е съставен в противоречие с императивни разпоредби на ЗДвП и ЗАНН и подзаконовите актове, както и на европейските директиви. Излага, че в електронния фиш липсва фактическо описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, както и че незаконосъобразно и без наличие на правно основание за вмененото нарушение е издаден ел. фиш вместо да протече административнонаказателно производство, като бъде съставен АУАН и въз основа на него да бъде издадено наказателно постановление.

Предвид изложеното, моли електронният фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. От негово име процесуалният му представител представя писмени бележки с вх. № 3763/19.08.2026 г., с които поддържа жалбата. Моли електронния фиш да бъде отменен по подробно изложени съображения по същество. Претендира разноски. Представя ДПЗС и списък на разноските.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. От негово име процесуалният му представител депозира молба с вх. № 3730/17.08.2026 г., с която оспорва изцяло подадената жалба като неоснователна и недоказана и представя История на обработка на нарушенията от информационната система на НТУ, писмени бележки и списък на разноските. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно 1 заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя с известие за доставяне на 22.06.2026 г. Жалбата е подадена по пощата чрез АНО с дата на пощенското клеймо 29.06.2026 г. Ето защо настоящият състав прие, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на електронния фиш е спазен, доколкото същият е връчен на адреса за призоваване, посочен от санкционираното юридическо лице. Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е и основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка.

На

14.02.2023 г., в

09:45 часа е установено нарушение

№

F4B8FEE5CC7F04DEE053011F160DDE9F Товарен автомобил Мерцедес ****, рег. № *****, с технически допустима максимална маса 3500, в община Чепеларе, за движение по път 86, км. 81+004, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10772, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 86, км. 81+004.

За посоченото нарушение е издаден ЕФ № 8506118140, в който същото е квалифицирано като административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.

187а, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на юридическото лице - собственик на ППС е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че собственик на въпросното ППС е „****“ ЕООД, ЕИК ******, както и че на датата на вмененото нарушение и в посочения час е било действително заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път II-86, съставляващ републикански път и включен в списъка, приложение към т. 1 на Решение 0101/2020 г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като отразеното в доклада на електронната система е, че няма валидна винетка.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съобразно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно другата разпоредба, на която е основан електронният фиш, а именно тази на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП (по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона) водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. С разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е въведена 2 оборимата презумпция, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Според ал. 2 на същата разпоредба, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3, в размер 300 лв. Съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

По делото безспорно се установява, че пътят, по който се е движело процесното ППС, е включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и че за процесното превозно средство не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, което не се оспорва и от жалбоподателя. Електронният фиш е издаден срещу дружеството – жалбоподател, тъй като същото е собственик на заснетото превозно средство. Доколкото няма данни жалбоподателят да е подал декларация по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, то следва да се приеме, че презумпцията по чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП не е била оборена и именно дружеството, в качеството си на собственик на автомобила, следва да понесе и отговорността за извършеното нарушение.

С оглед така установените факти по делото съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Този извод се формира от представения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и приложените статични изображения във вид на снимков материал, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Също така на основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП (в редакцията преди доп. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното, което в случая не бе сторено.

Независимо от гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай са налице основания за отмяна на обжалвания електронен фиш по следните съображения:

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в потежко материалноправно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности – т. нар. преследвателна давност, т.е. давност, погасяваща възможността за реализиране на административнонаказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат 3 да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно наказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва, че нормите на давността, уредени в НК, ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат и в административнонаказателното производство.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК.