Определение № 1382 от 17.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1382 гр. Стара Загора, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500527 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.230, ал.1, пр.1, чл.229, ал.1, т.4, чл.631, ал.2 и чл.633 от ГПК във вр. с чл.8- 9 от ЗДДС и чл.36, ал.1 и 2 от ЗАдв.

По съществото на спора първоинстанционният съд се е произнесъл с постановено първоинстанционно Решение № 54/15.05.2025г. и допълнително, постановено з.з. Определение № 299/30.06.2025г.-и двете по приключеното гр.д.№ 53/2025г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, в които има негово първоначално произнасяне по отношение на разноските на молителката/ищца/ в размер на 240 лв. за адв.хонорар с ДДС в Решението, като впоследствие с постановеното в з.з. е оставил изцяло без уважение Молбата по чл.248 от ГПК на молителката /ищца/ да измени Решението в тази му част, като завиши присъдения адв. хонорар от частично уважените 240 лв. до общо претендираните 480 лв./и двете с включен в тях 20 % ДДС.

В законния 1- месечен срок по чл.248, ал.1, пр.2 във вр. с чл.273 от ГПК по делото е постъпила ч.жалба вх.№ 3036/17.07.2025г. от ищцата Р. К. Д. от гр.Р., ***, с която тя моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло негативното за нея първоинстанционно Определение № 299/30.06.2025г. по приключеното първоинстанционно гр.д.№ 53/2025г.по описа на РСгр.Раднево, обл.Старозагорска, с което е била отхвърлена изцяло молбата й вх.

№ 2181/28.05.2025г. за присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на общо 480 лв. с включен 20 % ДДС върху него, над вече частично присъдения такъв от 240 лв. с ДДС, като излага подробни фактически и правни основания за това.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 във вр. с чл.248, ал.2 от ГПК по делото не е постъпил писмен Отговор от другата страна- ответника 1

/юридическото лице/ „С.К.“ ООД, гр.С..

Настоящия въззивен съд констатира, че висящото пред него производство по реда на чл.248, ал.3 от ГПК е било своевременно спряно с постановено в з.з. необжалваемо Определение № 938/31.07.2025г. съгласно чл.229, ал.1, т. 4 и т.7 от ГПК до окончателното произнасяне на СЕС с влязло в сила решение по образуваното пред него Дело С- 744/23г. на СЕС.

Към днешна дата ОС- Ст.Загора констатира, че вече има постановено окончателно Решение на съда /първи състав/ от 23.10.2025г. по това дело № С744/23 по описа на СЕС, поради което на осн. чл.230, ал.1, пр.1 от ГПК спряното производство по делото следва служебно да се възобнови, и съгласно разпоредбата на чл.230, ал.3 от ГПК съдебното производство следва да продължи от онова действие, от което е било спряно.

При разглеждане на постъпилата писмена Молба по реда на чл.248, ал.1 и 2 от ГПК настоящия въззивен съд констатира, че тя е била своевременно подадена в законния за това срок, от надлежен правен субект /страна по делото/, в изискуемата се законова писмена форма и във връзка с подлежащ на инстанционен контрол постановен първоинстанционен съдебен акт. Поради което тя се явява процесуално допустима от външна страна и по нея въззивния съд следва да се произнесе по съществото на искането, с което е бил своевременно и надлежно сезиран.

Разгледана по същество Молбата се явява напълно неоснователна и недоказана по фактическо и правно основание, тъй като на пълномощникаадвокат на молителката своевременно са били присъдени в Решението на РС дължимите му суми за адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., с включен в тях дължим 20 % ДДС съгласно нормите на чл8 и чл.9, ал.2, т.3, пр.2 от ЗДДС, за което тя своевременно е била представила писмени доказателства и е била депозирал писмена Молба по чл.80 от ГПК, поради което и на осн. чл.81 от ГПК първоинстанционният РС надлежно се е произнесъл с Решението си по съществото на спора и в допълнителното атакувано от нея процесно Определение по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Видно от материалите по приключеното първоинстанционно гр.дело и от мотивите на РС, пълномощникът- адвокат на молителката /ищца/ е извършил фактически и правни действия в исковото първоинстанционно производство в изпълнение на процедура по чл.417 във вр. с чл.124 от ГПК и във вр. с чл.55 от ЗЗД, по което е изготвена Искова молба, проведено е едно о.с.з. пред РС на 23.04.2025г., изложена от него много кратка плеооария от само едно изречение по съществото на спора „Уважаема госпожо председател, моля да уважите предявения иск от страна на доверителката ми.“ /л.72, абзац 2 от първоинстанционното гр.д./ и няма представена от него писмена Защита пред РС. В мотивите на съдебното си Решение РС е изложил подробно съображенията си защо е определил адвокатско възнаграждение в полза на 2 процесуалния представител на ищцата в минималния размер на 240 лв. с ДДС по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. и е отхвърлил искането в останалата част до процесните общо 480 лв. с ДДС, ведно със законните последици от това.

Съдът, счита, че не следва да ги преповтаря, нито намира основания да ревизира възприетото в цитираното Решение и атакуваното Определение.

Доводите, съдържащи се в подаденото искане в ч.жалба, въпреки цитираната многобройна относима по казуса национална и международна съдебна практика, не отчитат особеностите на конкретния случай. Делото е с ниска правна и фактическа сложност, представлява част от много масови подобни искови производства, обема и правната тежест на извършените от адвокатапълномощник са с ниски обективни и юридически стойности, освен това по отношения на правния спор е налице, както задължителна практика на СЕС, така и трайна и последователна казуална практика на гражданските съдилища в страната, съгласно които Наредбата за минималните адв. възнаграждения не е задължителна за съдилищата и за страните по споровете, а е само ориентираща и факултативна. Което напълно отговаря на критериите по задължителните за страните и за съда съгласно чл.633 от ГПК 2 бр. решения на СЕС по подобни казуси- Решение от 13.07.2023г. по дело С- 35/22 и съответно Решение от 21.03.2024г., съгласно които при изследвания и установен обемна реално извършената от адвоката- пълномощник работа, цената на исковите претенции, добросъвестното упражняване на правата на потребителя и сложността на съдебния казус по конкретното дело, посочения минимален размер на адв. хонорар в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. хонорари на ВАС- София е само ориентировъчен, но не и задължителен за прилагане.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че ч.жалба се явява неоснователна и недоказана, че атакуваното с нея Определение от з.з. е напълно обосновано, законосъобразно и правилно, поради което то ще следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това.

Настоящото въззивно съдебно Определение съгласно императивната норма на чл.248, ал.3 във вр. с чл.280 и сл. от ГПК е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.230, ал.1, пр.1, чл.229, ал.1, т.4, чл.631, ал.2 и чл.633 от ГПК във вр. с чл.8- 9 от ЗДДС и чл.36, ал.1 и 2 от ЗАдв., въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по спряното в.гр.д.№ 527/2025г. по описа на ОС- Ст.Загора.

3

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 299/30.06.2025г. по приключеното гр.д.№ 53/2025г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4