Определение № 251 от 20.02.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 4642/2022
- Вид
- Определение № 251
- Подписан
- 20.02.2023
- В сила
- 20.02.2023
- Състав
- Маргарита Соколова, Светлана Калинова, Гълъбина Генчева
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 295 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 304 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251 гр. София, 20.02.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Частно касационно гражданско дело № 20228003104642 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от Л. Ю. И. чрез адв. Д. П. частна жалба срещу определение от 14.09.2022 г. по гр. д. № 3742/2021 г. на ВКС, състав на I-во г. о., с искане за отмяната му като неправилно.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от Е. А. А. и В.
Н. А. със становище за неоснователност на частната жалба; М. П. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С определение № 137/28.03.2022 г. по гр. д. № 3742/2021 г. на ВКС, I-во г. о., в производство по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 260058/19.04.2021г. по гр. д. № 6/2021 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната от Е. А. А. и В. Н. А. част, с която е уважен предявен от Л. Ю. И. срещу тях установителен иск за собственост на недвижим имот - апартамент в гр. Варна, к. к. „Св. Св. К. и Е.“. Мотивите на въззивния съд да отрече правата на Е. и В. А. по отношение на имота, закупен от тях с н. а. № 42/26.05.2016 г., са, че влязлото в сила решение по гр. д. № 845/2015 г., с което договорът между ищцата Л. И. и праводателя на ответниците - В. Б., е признат за недействителен, има за последица отричане правото на собственост на последния върху имота, като 1 задължителната сила на това решение спрямо всички, произтичаща от нормата на чл. 297 ГПК, следва да бъде зачетена, включително и от третите лица, които не са взели участие в делото в качеството на страни или помагачи, тъй като обявеният за недействителен договор не поражда вещнотранслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: разпростира ли се и в кои случаи силата на пресъдено нещо на решението за прогласяване нищожността на правна сделка, постановено по иск на продавача срещу купувача, по отношение на частен правоприемник на купувача, който не е бил страна по това дело.
След внасяне от касаторите на дължимата държавна такса делото е насрочено в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 - 293 ГПК. С определение от заседанието на 14.09.2022 г. касационното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, I-во г. о., е приел, че след като правата на ищцата произтичат от влязлото в сила решение, с което е прогласена за нищожна прехвърлителната сделка, извършена от нея на праводателя на ответниците по иска, то висящото производство по гр. д. № 77/2022 г. на ВКС, IV-то г. о., образувано по молба за отмяна на това решение на основание чл. 304 ГПК, подадена от съпругата на праводателя на ответниците, е от значение за решаването на настоящия спор.
Определението е неправилно.
В производството по разглеждане на касационната жалба - чл. 290- 293 ГПК, ВКС не може да постанови спиране на делото на основание чл. 229, ал.
1, т.4 ГПК. В този смисъл е приетото в т. 8 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, приложимо и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. ВКС може да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, само след като е дал ход за разглеждане на делото по същество по реда на чл. 295 ГПК, според запазилото актуалността си разрешение по т. 9 на ТР № 2/02.07.2004 г. по тълк. гр. д. № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС. Хипотезата в настоящия случай обаче не е такава. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на състава на ВКС, I-во г. о., постановил спирането, за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 14.09.2022 г. по гр. д. № 3742/2021 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., за спиране на производството на 2 основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ВРЪЩА делото на същия съдопроизводствените действия. състав за продължаване на
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3