Определение № 939 от 30.11.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 939 гр. Перник, 30.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20211700500679 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава двадесет и първа „ ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА чл. 274 - чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от И.С. С. - С., притежаваща л.к.

№ ***, издадена на *** от МВР - ***, ЕГН - **********, с постоянен адрес: *** срещу Определение № 26 от 10.11.2021 г. на съдия по вписванията И.С. по молба № 2491/ 10.11.2021 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на отказа и постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и Правилника за вписванията, поради това, че в случая съдията е мотивирала определението си с липсата на представени от страна на жалбоподателката доказателства, че в наследството са включени недвижими имоти, находящи се в района на Районен съд - Радомир, придружени със съответното описание.

Описано е, че пред съдията са били представени следните документи: Декларация по чл.

264 ал. 1 от ДОПК, Декларация за известните недвижими имоти на жалбоподателката, Документи за собственост на наследодателя, Скици на недвижимите имоти,Удостоверения за данъчни оценки на имотите. Описано е, че счита, че с представяне на горните доказателства е изпълнила в пълен обем изискванията на закона и атакуваното определение се явявало незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли съдът да го отмени.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, 1 против акт подлежащ на обжалване с частна жалба пред местно компетентния окръжен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да впише договор за продажба на наследство с нотариално заверени подписи № **, том 1, peг. № 1537/ 30.03.2021 г. по молба на И.С. С. - С. от ***.

В мотивите на определението се сочи, че след като съдията е прегледал в съвкупност молбата, представения договор и приложените към него документи, а именно: Декларация от И.С. С. - С. - ръчно написана; Нотариално заверен препис от скица с per. № 570/ 02.06.2021 г.; Нотариално заверен препис от скица с peг. № 569/ 02.06.2021 г.; Нотариално заверен препис от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК с изх.№ 6405028971/ 10.11.2021 г.; Нотариално заверен препис от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК с изх.№ 6405028972/ 10.11.2021 г.; Копие от удостоверение за наследници на Б.А.С. с изх.№ РВТ21-УГ01-5948/ 17.05.2021 г. и вносна бележка за внесена държавна такса за вписване в размер на 10 лв. по сметка на Агенция по вписванията, установил следното:Поискано е било от него вписване на договор за продажба на наследство, с който М.Б. С. с ЕГН **********, от ***, в качеството си на наследник на почналия на *** Б.А.С. от една страна като продавач продава на И.С. С. - С. с ЕГН **********, от *** - от друга страна като купувач цялото си наследство, като обща съвкупност от права и задължения, останали от починалия наследодател, срещу продажната цена от 7000 лева. Предвид гореизложеното, съдията е счел, че вписването на договора следва да бъде отказано по следните съображения:Видно от разпоредбата на чл. чл. 4, б. „б“ от ПВ се вписват договорите, с които се прехвърля наследство - чл. 212 от ЗЗД. Договорът за продажба на наследство представлявал възмездно прехвърляне на всички права и задължения, които влизат в едно наследство. Продавач може да бъде само наследник, тоест - може да бъде сключен само, след като наследодателят е починал и наследството е открито. Ако е известно, че в наследството има недвижими имоти или идеални части от тях, договорът трябвало да бъде вписан в съответната Служба по вписванията по местонахождение на всеки от имотите, за да бъде противопоставим на трети лица. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. За да се иска вписване на договор за продажба на наследство, в които в наследството има недвижими имоти, следва молителят следвало да удостовери това обстоятелство - включените в наследството недвижими имоти, за да се обоснове вписването на този договор, съгласно закона - чл. 112, б. „б”от ЗС и чл. 4б. „б” от ПВп (предвиждат вписване само на такива договори за прехвърляне на наследство, в което има недвижими имоти).. Установяването на това обстоятелство е посочено, че е в тежест на молителя, тъй като той има интерес от вписването на такъв договор с цел оповестяването му, а и с оглед определяне на местната подсъдност по чл. 10, ал. 3 ПВп. Отказът на съдията по вписванията да впише акт, според приетото в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. по ТД № 7/2012г. на ОСГТК можело да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл. 32а ПВ), като се изхожда от неговото съдържание, може да се основава на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал.

1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи служебно, както и на такива, извлечени от формата на акта, изхождайки от наименованието на самия акт, при спазване на правилото, че се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис (чл. 3, ал. 1 ПВ), но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в писмена форма. Можело да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл. 6, ал. 1 б. "А" ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б.

"В" ПВ). Можело да бъде отказано вписване най-сетне и ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, когато се изисква такава и ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на 2 чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В настоящия договор, съдията е счел, че не се съдържа идентификация на имотите, но трайно установената практика приема, че не е необходима и че не следва да бъде постановяван отказ при вписване на договор за продажба на наследство, ако липсва индивидуализация на имотите, според изискването на чл. 6, ал. 1, б. „В“ от ПВ /определение № 451/25.09.2017г. на ВКС по ч.т.д. № 1260/2017г./, ако все пак са посочени. Едва тогава, в изпълнение на изискванията на Правилника за вписванията, известните имоти се описват в отделна декларация на продавача, която се заверява нотариално. Продавачът подписвал и декларация за липса на задължения по чл.264, ал.1 от ДОПК, която също се заверявала нотариално. Ако в наследството имало недвижими имоти, за вписване на договора се представят още: декларация на продавача за известните недвижими имоти на наследодателя;декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от продавача;документи за собственост на наследодателя;скици на недвижимите имоти, ако в наследството има такива имоти -удостоверения за данъчна оценка на недвижимите имоти на наследодателя. В конкретния случай е посочено, че не са описани имоти, находящи се в района на действие на съдията по вписванията при Районен съд Радомир, нито в договора, нито в друг акт, съпътстващ договора, каквато е декларацията, подписана от прехвърлителя. На следващо място е посочено, че съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани в АВ, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Видно, договорът не носел информация за цената по която е таксуван. Следователно искането за вписване на процесния договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, съдията по вписванията е счел, че не е обосновано, тъй като молителя не е представил доказателства, че в продаденото наследство са включени недвижими имоти, находящи се в района на действие на съдията по вписванията при Районен съд - Радомир със съответното описание по правилата на чл.6, ал.1, б. „в“ от ПВп.

Към подадената пред съда частна жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, също са приложени документите към преписката.

При преценка за законосъобразността на отказа, настоящият въззивен състав съобрази следното:

Настоящият въззивен състав намира за правилни изводите на съдия по вписванията при РС-Радомир.

На основание чл. 112, буква „б” от Закона за собствеността (ЗС) подлежат на вписване договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти. Съгласно чл. 4, б. „б” от Правилника за вписванията (ПВ) се вписват договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 от ЗЗД). Текстът на чл. 212, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да се противопостави на трети лица само ако е вписан. При тази законова уредба, се налага извод, че договорите за продажба на наследство, в които има недвижими имоти, подлежат на вписване. Въпреки, че този вид договори не следва да съдържа конкретно описание на имотите, съгласно изричната норма на чл. 6, ал. 2 от ПВ, то това не изключва необходимостта да се установи, че в наследството са включени и недвижими имоти с посочване местонахождението им.

3

Това е нужно, за да се извърши преценка от страна на съдията по вписванията за интереса от исканото вписване, доколкото по аргумент за противното от чл. 112, б. „б” от ЗС, договор за продажба на наследство, в което няма недвижими имоти, не подлежи на вписване.

Същевременно е необходимо да е известно местонахождението на недвижимите имоти, за да се извърши преценка за наличие на местна компетентност за вписването, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Правилника за вписванията.

В конкретния случай, в представения за вписване договор, както правилно е посочил и съдията по вписванията, никъде не е отбелязано, че в наследството има включени недвижими имоти, нито тяхното местонахождение. На две места в договора е използвана конструкцията „цялото си наследство-съвкупност от права и задължения“, без да е ясно включва ли то недвижими имоти и в коя община/област.

Представената и пред ПОС е с въззивната частна жалба удостоверения по чл.264 ДОПК за два имота, единият от който в района на РС-Радомир, с. ***, не променят горните изводи, като същите са били и в преписката пред първата инстанция.Както правилно е посочил съдията по вписванията, прехвърлянето на наследствени права, включващи недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. В настоящия случай не е представена декларация по чл. 264, подписана от продавача. Съгласно цитираната разпоредба, според която е необходимо не само представянето на декларация, а и удостоверение за данъчна оценка, която да удостоверява наличието или липсата на данъчни задължения върху имота, съгласно второто изречение се отнася и при допускане вписването на договор за продажба на наследство. Въвеждайки тези изисквания, законодателят не прави никакво разграничение между подлежащите на вписване актове при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и другите изброени, сред които и договорът за прехвърляне на наследство, в което има недвижими имоти, не следва да се прави и от съдията по вписванията. В настоящия случай правилно в атакуваното определение е посочено, че липсват каквито и да било доказателства, че в предмета на продажбата са включени недвижими имоти, цялостно описани според изискванията на чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВп, така че представените данъчни оценки правилно е отбелязано, че не могат да бъдат приети за годно доказателство за липсата на данъчни задължения за имоти.