Решение № 315 от 31.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. П., 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВ. Юл. Колев при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело № 20211720102294 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на АС. КР. Р. срещу „Форуком и компания“ ООД. Ищецът твърди, че на 23.01.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит № КН-09693552/23.01.2020 г. (Договора) с ответника в размер на 500,00 лева. Твърди, че кредитът следва да бъде възстановен за срок от 6 месеца с лихва в размер на 40% и ГПР 49,02%, като общият размер на задължението възлиза на 560,01 лева. Допълва, че в изпълнение на задълженията си по Договора сключила договор за предоставяне на поръчителство със свързано с кредитора лице – „Гарант къмпани“ ООД, съгласно който поела задължение в размер на 588,00 лева.

Твърди, че задълженията са изцяло погасени, като е заплатила сума в общ размер на 1148,01 лева, като счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.

22 ЗПК, вр. чл. 26. ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Пояснява, че Договора е за предоставяне на финансови услуги от разстояние и попада в приложното поле на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Намира, че тази процедура не е спазена, тъй като ответникът не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя А.Р. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него.

Счита, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като са неподписани /например чрез квалифициран електронен подпис/ и нямат формална доказателствена сила.

Намира, че Договора е във формат и размер шрифт по-малък от 12, че е нищожен на основание чл. 11. ал. 1. т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, който е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, конто са послужили за неговото изчисляване, че 1 липсата на ясно разписана методика на формиране па ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР.

Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС, съгласно което непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването па точи ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.

Поддържа, че действителният ГПР е 259,27 % е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, тъй като в него следва да бъде включена и неустойката. Позовава се на Решение от 15.03.2012 г. по дело С—453/10 на СЕС, в което се приема, че посочването в договор та кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла па член 6. параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО па Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.

Счита Договора за нищожен, тъй като не е посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29. ал. 4 и 6 от 3ПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Намира, че договорът, сключен с „Гарант къмпани“ ООД също е нищожен, тъй като има за цел единствено да генерира допълнителни разходи, а не присъщата му обезпечителна функция и е в пряко противоречие с Директива 2008/48/ЕО. Открива противоречие и с чл. 143, ал. 1 и чл. 2, т. 19 ЗЗП, както и заобикаляне правилото на чл.

19, ал. 4 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че задължението в размер на 588,00 лева следва да се включи в ГПР, а това не е сторено.

На следващо място счита, че Договорът е унищожаем, тъй като е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия с твърдението, че към този момент не е разполагала с достатъчно финансови сродства да задоволи своите и на нейното семейство основни потребности - заплащаме па разходи за комунални услуги, храма и други разходи от неотложен характер.

Намира същият за унищожаем и като сключен поради измама или грешка.

Ищецът признава, че му е отпуснат заем в размер на 500.00 лева като твърди, че е заплатил на ответника сумата в общ размер на 1148,01 лева. С оглед на поддържаното становище за нищожност на Договора, счита че следва да възстанови единствено стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК.

С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на 50,00 лева, частичен иск от даденото без основание – 648,01 лева, посочвайки, че претенцията в размер на 50,00 лева се формира 5,00 лева от 231,68 недължимо заплатена възнаградителна лихва и 45,00 лева 894,00 лева, недължимо заплатено възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва предявените искове, признавайки предсрочно погасяване на кредита от ищцата на 21.02. 2020 г., но твърди, че заплатената сума в действителност е 614.11 лв.

Оспорва твърдението, че не е предоставена изискуемата преддоговорна информация - Общи условия и Стандартен европейски формуляр. Твърди, че на 2.10.2020 г. в системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива на „Форуком и компания“ ООД, постъпва нова заявка за кредит от името на А.Р., подадено онлайн на сайта на дружеството. Сочи, че задължителна 2 стъпка е запознаване и съгласие с Общите условия на дружеството и със Стандартния европейски формуляр, за да се продължи с кандидатстването за кредит, като описва в детайли процедурата по кандидатстване.

Намира, че формата е спазена, позовавайки се на чл. 6 от ЗПФУР, съгласно който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според чл. 3 от ЗЕДЕУУ, писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление, а съгласно чл. 4 от същия закон, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Предвид легалната дефиниция на електронния документ в съдебната практика се приема, че същият не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан.

Намира, че въвеждането на лични данни от страна на кредитоискателя при кандидатстване в електронната система за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснати такива, съгласяването с общите условия по потребителски кредит на „Форуком и Компания“ ООД и стандартния европейски формуляр, потвърждаването на договора за потребителски кредит с натискане на линк, изпратен на електронната поща на кредитоискателя, въвеждането на цифров код в поле, което се визуализира след натискането на линка, е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Допълва, че съгласно чл. 12 ЗПФУР кредитополучателят е имал възможност да се откаже от договора, без да сочи причина и без за дължи обезщетение и неустойка, в 14-дневен срок от сключването на договора, от която възможност той не се е възползвал. В конкретния случай А.Р. е избрала да предостави обезпечение по кредита като сключи Договор за предоставяне на поръчителство, на посочения от нея електронен адрес е изпратен Договор за предоставяне на поръчителство с „Гарант Къмпани" ООД и Погасителен план към него. Потвърждаването се осъществява посредством натискане на линк.

Твърди, че е изпълнил задължението си и е предал сумата на ищеца чрез електронната система за разплащания на „Изипей“ АД, а получаването на същата представлява съгласие с параметрите на Договора.

Твърди, че съгласието на А.Р. за сключване на определения като „Договор за предоставяне на поръчителство“ се обективира от телефонните разговори, предоставени като доказателство по делото. Твърди, че е извършено плащане и на дължимото възнаграждение към поръчителя по първата вноска, което свидетелства за намерението на ищцата за изплащане на задълженията.

Поддържа, че не е нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички техни елементи да са в еднакъв по вид, формат и размер на шрифт - не по-малък 12.

Намира, че не е нарушена разпоредбата на чл. 147а от ЗЗП - общите условия да са подписани на хартиен носител, тъй като Договорът за потребителски кредит е сключен по правилата на специалния закон ЗПФУР, както и че в Договора коректно е посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата и кога.

Не открива противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди, че ГПР е посочен единствено като процент в Договора за потребителски кредит, в рамките на чл. 19, ал. 4 от Закон за потребителския кредит. Пояснява, че в посочените 49.02 % са 3 заложени като максимален ГПР, който кредитополучателят би имал, като в този процент може да бъде включена такса за изпращането на писма до Кредитополучатели със задължения с настъпил падеж преди повече от тридесет дни съгласно Тарифата за таксите за допълнителните услуги, предоставяни от „Форуком и компания" ООД и за действия по извънсъдебно събиране на задължения, която такса възлиза в размер на 15 лева за всяко изпратено писмо. Оспорва ГПР да е „заблуждаваща търговска практика", нито пък клаузата да е неравноправна, тъй като е съобразена с изискванията на ЗПК, тъй като са налице всички необходими реквизити.

Намира, че възнаграждението към поръчителя не би следвало да бъде включвано и причислявано към годишния процент на разходите по кредита. Намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е отделен договор по предоставяне на услуга, избрана доброволно от кредитополучателя, и е сключен в резултат на свободното договаряне на съдържанието му от страните съгласно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. Дори приема, че този допълнителен разход ако бъде включен и ГПР по кредита и надвиши законово определения максимум, то това няма да доведе до нищожност на Договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Оспорва да е налице противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета, тъй като на А.Р. като потенциален кредитополучател е направена детайлна предварителна проверка за нейната кредитоспособност. Направени са справки за валидността на личната карта; проверка на здравноосигурителния статус; проверка в Централен кредитен регистър за кредитна задлъжнялост. Взет е предвид и фактът, че към момента на кандидатстването за кредит, ищцата е имала вече четири редовно погасени и коректно обслужени кредита. Бил взет предвид и фактът, че ищцата работи като старши юрисконсулт в Община Радомир, което предполага, че тя има юридическо образование и може да направи сама много добра преценка при избора на институция, от която да получи финансиране.

Твърди, че съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с А.Р., „Форуком и компания" ООД е овластено да приема вместо дружеството-поръчител изпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Оспорва клаузите за възнаградителна лихва да са нищожни поради противоречие с добрите нрави, както и да е в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че в Договора и Приложение № 1 към него на ищеца са посочени условията за издължаване на кредита, приложен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите за плащане на погасителните вноски, като в случая вноските са шест, тъй като уговореният срок по кредита е 180 дни, като за целия срок на кредита лихвеният процент е фиксиран - 40 %.