Решение № 260164 от 13.05.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2130/2020
- Вид
- Решение № 260164
- Подписан
- 13.05.2022
- В сила
- 13.05.2022
- Състав
- ВИДЕЛИНА СТОЯНОВА КУРШУМОВА СТОЙЧЕВА, ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА БЕЛЕВА, НАДЕЖДА НАСКОВА ДЗИВКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 67, ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- член 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260164
13.05.2022 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав
На 19.04.2022 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Валентина Василева като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова в.гр.дело № 2130 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. ****, против Решение № 2690 от 29.07.2020г. постановено по гр.д.№ 20083 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., което жалбоподателят е осъден да заплати на Р.С.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. З.Б., сумата 1 677, 51 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 886 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 01.11.2016 г. - 30.11.2019 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 06.12.2019 г. в размер общо на 228, 76 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 06.12.2019 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 400 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 117, 10 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба за процесния период от 23.01.2017 г. до 23.01.2020 г. Поддържа приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и за неприложимост на общата уредба, уреждаща трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна на Р.С.Н., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адв. З.Б., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се съображения по оплакванията в жалбата, както и доводи за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Иска се решението да бъде потвърдено, както и да се осъди жалбоподателя да заплати разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че през периода
01.11.2016 г. - 30.11.2019г. работил в системата на МВР - Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Раковски към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - **** при Главна дирекция ПБЗН - МВР. През периода 01.11.2016 г. - 30.11.2019г. изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от която с продължителност от 24 часа, които се отчитали на тримесечие. Твърди, че през процесния период положил общо 1440 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1, 143 възлиза на 1646 часа дневен труд, като разликата от 206 часа представлявала извънреден труд, който изчислен съгласно чл.187, ал.5 и 6 от ЗМВР, възлизал в размер на 1236, която не била заплатена от работодателя. Претендира присъждането на сумата от 1 236 лева /главница/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г.
- 30.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането, както и присъждането на сумата от 100 лева - обезщетение за забава върху главницата, начиная от 01.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, изчислена сумарно за всеки отчетен период. По реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение на главницата на 1 677, 51 лева и на мораторната лихва на 228, 76 лева.
Ответникът с отговора си по реда на чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с довода, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приложима по отношение работещите по трудово правоотношение по КТ, но не и към заетите лица по ЗМВР, който регламентира специална уредба. Поддържал е, че на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Позовал се е на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните служители, която намира за приложима. Приема за неоснователно преобразуването на нощните дни в дневни и преизчисляването на извънреден труд по ставка 1, 143, доколкото последното не е уредено в ЗМВР, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Заповед на министъра на вътрешните работи. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
За да уважи предявените искове районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г., която е намерил за приложима по делото като специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи. Въз основа на НСОРЗ районният съд е достигнал до извода, че положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен. По изложените съображения и предвид заключението на ССЕ, според което положените от ищеца часове нощен труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 са в размер на 1886 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1677, 51 лева, които не са били изплатени на ищеца, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 228, 76 лева, с обжалваното решение са уважени исковете.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.
От фактическа страна по делото се установява и между страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 01.11.2016 г. - 30.11.2019г. е полагал труд на 24 часови дежурства, както и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време
- тримесечно. В тази връзка се представя служебна бележка, Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на МВР, протоколи за отчитане на работното време и платежни бележки.
По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за периода 01.11.2016 г. -
30.11.2019г. ищецът е положил 1886 ч. нощен труд, по отношение на които не е приложена НСОРЗ. Според вещото лице, при превръщането на нощния труд в дневен по НСОРЗ е положен 236 ч. извънреден труд, който не е начисляван и изплащан, и за който се дължи заплащането на главницата от 1677, 51 лева, ведно с мораторна лихва от 228, 76 лева.
С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/414b658c-3cf1-4282-a6cf-03ee38127bab