Решение № 18329 от 08.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18329 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110148394 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано e по депозирана от В. К. Б., ЕГН **********, Д. М. С., ЕГН **********, Б. Б. Н., ЕГН **********, М. К. С., ЕГН **********, К. В. С., ЕГН

********** и А. А. А., ЕГН **********, искова молба, с която срещу „фирма“, ЕИК (номер), са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за признаване за осъждане на ответника „фирма“ да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет № (номер)/25.09. 2 0 2 2 г. по направление летище Летище (град), (държава) - летище (град), (държава), ведно със законна лихва от датата на депозиране на иска в съда (30.08.2022 г.) до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че са сключили с ответното дружество договор за въздушен превоз на пътници за полет с № (номер) по направление летище Летище (град), (държава) - летище (град), (държава). Сочат, че по разписание полетът е следвало да излети на 25.09.2022 г. в 08:35 часа от (държава) и да пристигне по разписание на 25.09.2022 г. в 09:45 часа в (държава). Авиокомпанията е потвърдила резервацията на пътниците за полета, издала е и бордни карти. Полетът бил изпълнен с над девет часа закъснение, изчислено спрямо часа на пристигане по разписание. Навеждат, че вследствие на това в тяхна полза е възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент /ЕС/ 261/2004 г. в размер на по 250 евро (равностойността на исковата сума в размер на 488,96 лева) за всеки пътник, тъй като разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е до 1 500 км. Обръщат внимание, че от страна на ответното дружество не са извършени своевременно необходимите действия за предотвратяване на голямото закъснение на полета. Молят за уважаване на исковата претенция, претендират лихва върху 1 дължимото обезщетение от дата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който претенцията на ищеца не се оспорва. Твърди, че обезщетението е дължимо и ще бъде изплатено на ищците в кратки срокове. В условията на евентуалност, в случай, че се присъжда адвокатско възнаграждение на ищцовата страна, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерен размер на адвокатския хонорар.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск в тежест на ищците е да докажат валидно възникнало между страните облигационно отношение във връзка с договор за въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на 25.09.2022 г. да изпълни полет с номер (номер) по направление летище (град), (държава) – летище (град), (държава), че кацането на полета е било извършено след повече от девет часа от предвиденото по разписание, че е изправна страна по договора, в това число че са се явили на гишето за регистрация до четиридесет и пет минути преди обявения час на излитане, както и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място, точно изпълнение в темпорално отношение/, съответно да докаже възраженията си, включително съществуването на извънредни обстоятелства, обосноваващи неприложимост на Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Не е спорно между страните разстоянието между точките на излитане и кацане.

В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламентът не съдържа дефиниция за „закъснение на полет, но „полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут ( Решение на СЕС от 10 юли 2008 г. по дело Emirates Airlines, C-173/07). По отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент /ЕО/ 261 /2004 г. съдът на ЕО се е произнА. с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно разясненията в посоченото решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства и конкретно от представените 6 бр. електронни билета и 6 бр. бордни карти, съдържащи идентификационни данни, даващи право на притежателят им да се качи на борда на 2 самолета, осъществяващ полета, че ищците са били пътници на полета от (град) до (град), насрочен за дата 25.09.2022 г. в 08:35 ч. Ето защо и съдът приема, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, породено от договор за въздушен превоз за полет (номер) по посоченото направление летище (град), (държава) – летище (град), (държава).

При така обсъдената доказателствена съвкупност, съдът намира за установено по категоричен начин обстоятелството, че с депозирания отговор на исковата молба на 13.10.2023 г. ответникът „фирма“, чрез адв. К. И., е извършил признание на предявените срещу него искове по смисъла на чл. 237 ГПК. С извършването на процесуалното действие по признание на исковете, спорът относно съществуването и дължимостта на вземанията по тях се преустановява и вземанията придобиват безспорен характер.

За релевантните за спора обстоятелства съдът гради извод относно съществуване/несъществуване по вътрешно убеждение, при анализ на събраните по делото доказателства, като не е обвързан от твърденията и признанията на страните, а ги обсъжда ведно с другите доказателствени средства. Признанието има обвързващо съда значение само в хипотезата на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, доколкото не са налице условията по чл. 237, ал. 3 ГПК (така и Определение № 1724 от 20.06.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4504/2022 г.).

Съгласно нормата на чл. 237, ал. 4 ГПК признанието на иска не може да бъде оттеглено, а според чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК, съдът по искане на ищеца прекратява съдебното дирене и се произнА. с решение съобразно признанието, което не се мотивира по същество. Съдът няма правомощия да отхвърли като недоказан признат от ответника иск.

Той може единствено да откаже да постанови решение при признание на иска в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, ограничаващи приложното поле на института в случаите, в които признатото право противоречи на закона или на добрите нрави (чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК) и/или признато право е от такова естество че, с него страната не може да се разпорежда (чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК), каквито специфики в настоящия случай несъмнено не са налице.

Конкретиката, която настоящото дело разкрива, и предвид признанието на задълженията на ответника и становището на ищците, заявено от тях чрез процесуалния им представител – адв. Б., в хода на проведеното открито съдебно заседание на 06.11.2023 г., че плащането към релевантния момент все още не е направено, респ. исковите суми не са заплатени на ищците, навежда, че съдът е длъжен да уважи изцяло предявените искове, ведно със законовите последици от това.

По разноските:

Гражданската отговорност за разноски, сторени от страните в рамките на едно гражданско дело, е регламентирана в разпоредбата на чл. 78 от ГПК.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

От съдържанието на новелата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е видно, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. Кредиторът не е 3 длъжен да упражни преди завеждане на иска това свое право, за да иска присъждане на разноските. От значение е извънпроцесуалното поведение на длъжника (така и решение № 185 от 29.05.2014 г.по гр. д. № 5196/2013 г. на IV ГО и определение № 111 от 14.03.2016 г. по ч. гр. д. № 815/2016 г. на III ГО.).

На първо място следва да бъде потърсен отговор на въпроса дали със своето извънпроцесуално поведение ответникът е дал повод на ищеца за завеждане на настоящото дело. По мнение на съда отговорът н това питане е положителен, доколкото макар да е бил сезиран с извънсъдебни претенции от страна на ищците за погА.ване на исковите суми, ответникът не е предприел каквото и да било действие с цел удовлетворяване на тези претенции, като същевременно в хода на производството признава тяхната основателност. Поради тези причини и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът приема, че отговорността за разноски в настоящата хипотеза следва да се възложи в тежест на ответника.

Ищците своевременно са заявили претенция за присъждане на разноски, като доказателства за реалното сторване на такива също са навреме ангажирани по делото, в това число за заплатена държавна такса в размер на 50 лева от всеки ищец, както и за платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева от всеки от тях.

Въведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на размера на адвокатския хонорар, заплатен от всеки от ищците, е неоснователно, доколкото видно от НМРАВ в действащата му редакция 400 лева е именно минималният праг на адвокатския хонорар по граждански производства въобще, а и в частност в настоящия случай предвид материалния интерес по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „фирма“, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), и със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. да заплати на В. К. Б., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), със съдебен адрес: (град), (адрес), сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет № (номер)/25.09.2022 г. по направление летище Летище (град), (държава) - летище (град), (държава), ведно със законна лихва от датата на депозиране на иска в съда (30.08.2022 г.) до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сумата от 450 лева, представляваща разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, сторени в производството пред СРС.

ОСЪЖДА „фирма“, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), и със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. да заплати на Д. М. С., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), със съдебен адрес: (град), (адрес), сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет № (номер)/25.09.2022 г. по направление летище Летище (град), (държава) - летище (град), (държава), ведно със законна лихва от датата на депозиране на иска в съда (30.08.2022 г.) до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сумата от 450 лева, представляваща разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, сторени в производството пред СРС.