Решение № 183 от 29.10.2020, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 247/2020
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 29.10.2020
- В сила
- 12.05.2021
- Състав
- ВЪЛКО ДРАГАНОВ ДРАГАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 142 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал.1, т.1 -5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал.1, т.1 -5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал.1, т.1 -5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал.1, т.1 -5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал.1, т.1 -5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
№183/29.10.2020 г.
29.10.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав На двадесет и първи октомври
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 247 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „МИДИКАР“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. “***представлявано от М.Д.К., депозирана чрез адвокат Г. ***, с посочен съдебен адрес:***, кантора № 109, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-125-0084737/30.07.2020г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-93/26.08.2020г. на директор дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за промишлени стоки, находящ се ***, стопанисван от „МИДИКАР“ ЕООД, и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи за липса на мотиви и за нарушение на чл. 6 ал. 2 от АПК при издаване на процесната ПАМ, с посочване на съдебна практика по дела на ВАС. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание оспорващия, редовно призован се представлява от процесуалния си представител адв. Г., която поддържа жалбата по изложените в същата съображения, както и направеното искане. Допълнително представя писмени бележки.
Ответникът в производството - Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, в съдебното производство се представлява от ст.юрисконсулт Е. Е., който оспорва жалбата. Сочи, че при извършена проверка на търговски обект в гр.Ямбол, стопанисван от фирма „МИДИКАР“ ЕООД е констатирано, че при направена контролна покупка не е издаден фискален бон, като при този начин на работа без да се издават фискални бонове при извършени продажби не могат да се установят публичните задължения на търговеца, а оттам това довежда до ощетяване на фиска на Република България. Твърди, че при вземане на решение за налагане на принудителната мярка „Запечатване на търговски обект“ административния орган е разгледал досието на фирмата и е констатирал, че при показателите записани в него не е необходимо да се налага мярката в пълния й размер за срок от 30 дни, а е счел, че с налагане на санкция за срок от 14 дни ще бъде постигнато търсеното от законодателя - да се накара нарушителят да изпълнява разпоредбите в Наредба Н-18 на Министерство на финансите. Моли издадената заповед да бъде потвърдена, с присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и изразените становища на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
При извършена оперативна проверка на
25.07.2020 г. в 17:24 часа на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин за промишлени стоки, находящ се ***, стопанисван от „МИДИКАР“ ЕООД, е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. При проверката е извършена контролна покупка на 1 бр. шапка на обща стойност 15,00 лева. Сумата е заплатена в брой от служител по приходите и приета от управителя на дружеството, като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство-модел DATECS DP 150, ИН на ФУ: DT741223 и ФП № 02709850, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство е разпечатан дневен финансов отчет с № 0000744/25.07.2020г., от който е видно, че процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Направените констатации са отразени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0084737 от 25.07.2020 г., който е приет като доказателство по делото и от който е видно, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е извършил нарушение по този текст изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършена покупка на стоки.
Видно от материалите по преписка, за констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, на дружеството е съставен АУАН с № F 566065.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-125-0084737/30.07.2020г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - магазин за промишлени стоки, находящ се ***, стопанисван от „МИДИКАР“ ЕООД, и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, считано от датата на влизане в сила на заповедта. Като фактическо основание за издаване на същата е посочено обстоятелството, че „МИДИКАР“ ЕООД не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба.
Видно от представената разписка
ЗНПАМ № ФК-125-0084737/30.07.2020г. е връчена на управителя на дружеството на 08.09.2020г. и съответно обжалвана по административен ред пред по-горестоящия административен орган. С Решение
№ ГДФК-93/26.08.2020г. директора на дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП е отхвърлил жалбата на „МИДИКАР“ ЕООД, като препис от решението е получено от представител на дружеството на 02.09.2020г.
Жалбата предмет на настоящото съдебно производство е депозирана директно до ЯАС с вх.
№1860/16.09.2020г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-125-0084737/30.07.2020г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за промишлени стоки, находящ се ***, стопанисван от „МИДИКАР“ ЕООД, и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС, считано от датата на влизане в сила на заповедта.
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона, като липсата на някоя от тези предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.
Оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-125-0084737/30.07.2020 г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, в рамките на неговата компетентност съобразно представените по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2019 г. на изп. директор на НАП и Заповед №
2106/30.03.2018г. на изп. директор на НАП.
Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че издадената по този ред заповед, като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. По силата на ал. 2, т. 4 на чл. 59 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Актът е мотивиран в достатъчна степен, съдържа изложение на фактическите основания за налагане на ПАМ, достатъчни за извършване на проверка относно материалната законосъобразност на заповедта, а именно - установените при извършената на 25.07.2020 г. оперативна проверка факти и обстоятелства, обективирани в ПИП серия АА № 0084737 от 25.07.2020 г. и изцяло възприети от административния орган, въз основа на които са изведени и съответните изводи.
Посочени са правните основания за издаването на заповедта, като са изложени и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа, след като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, видът и характерът на търговската дейност, създадената организация на работа, размера на декларираните печалби и други.
По отношение съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налагат принудителни административни мерки, т.е. по своя характер същите биват превантивни, преустановителни и възстановителни.
С оглед регламентацията в чл. 23 от ЗАНН, случаите когато принудителните административни мерки могат да се прилагат, техния вид, компетентния за това орган, начинът за тяхното приложение, като и реда за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
В случая регламентация относно приложението на принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се намира в разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 -5 от ЗДДС. Като правно основание за издаване на оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-125-0084737/30.07.2020г., адм. орган е посочил чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС - не спазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Разпечатката съдържа 44 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/414a7d5e-0d5b-4244-950c-5739ca6a0138