Решение № 77 от 01.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна) като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500262 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от М. СТ. К., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си АН. ЕЛ. Ц., чрез особения й представител адв.Л.К., против решение №260037/01.04.2021г., постановено по гр.д.№ 1432/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от М. СТ. К., действаща чрез настойника си АН. ЕЛ. Ц., против Варненски районен съд, иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, унижения, негативни изживявания, уронване на престижа и достойнството й, в следствие задължителното настаняване на М. СТ. К. на лечение в ДПБ - с.Карвуна с Решение №1601/30.08.2016г. по ЧНД №4181/16г. по описа на ВРС, V състав, което е отменено, като неоснователен.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира 1 се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Въззиваемата страна

Районен съд-Варна, представляван от административния ръководител, председател М.Д.-Я., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжна прокуратура-Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 26.07.2019г. и от 15.12.2020г. ищцата М. СТ. К., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си АН. ЕЛ. Ц., излага, че с Решение №1601/30.08.2016г., постановено по ЧНД №4181/16г. по описа на ВРС, V състав, по искане на Районна прокуратура-Варна, внесено по реда на чл.157 от ЗЗ, е установено, че същата страда от персистиращо налудно разстройство, поради което по реда на чл.155-165 от ЗЗ е била настанена на задължително лечение, стационарна форма, в Държавна психиатрична болница - с.Карвуна за срок от 3 месеца.Постановеното от РС-Варна задължително настаняване и лечение е било отменено от ОС-Варна.В периода на престоя си в Държавна психиатрична болница - с.Карвуна поради постановеното по посоченото дело на ВРС задължително настаняване и лечение за срок от три месеца ищцата претърпяла неимуществени вреди, а именно болки, страдания, унижения, негативни изживявания, уронване на престижа и накърняване на достойнството й.Предвид изложеното претендира ответникът Районен съдВарна да бъде осъден да й заплати сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за така претърпените горепосочени неимуществени вреди в резултат от прилагането от съда на задължително настаняване и лечение, впоследствие отменено.

Ответникът Районен съд-Варна в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск като моли да бъде 2 отхвърлен като неоснователен. Поддържа, че не са налице предвидените в нормата на чл.2, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността му. Наложеното на ищцата М. СТ. К. задължително настаняване и лечение с Решение №1601/30.08.2016г., постановено по ЧНД №4181/16г. по описа на ВРС, V състав, не е било отменено, а напротив е потвърдено от въззивната инстанция в цялост с влязло в сила съдебно решение-Решение №259/06.10.2016г., постановено по ВНЧД №1174/16г. по описа на ВОС.Оспорва твърденията на ищцата, че са търпени посочените в исковата молба неимуществени вреди.Ако и такива да са търпени, то счита, че те са произтекли от заболяването й, а не от постановеното от съда задължително настаняване и лечение.Възразява и, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на установения в чл.52 от ЗЗД критерий.

Окръжна прокуратура-Варна поддържа становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ.

С нормата на чл.2, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ е предвидена отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от съда, при прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени.Легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент по исковете за обезщетение за вреди, претърпени в хипотезата на чл.2, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ, е съдът съгласно разрешенията, дадени в ТР №5/2013 от 15.06.2015г. на ОСГК на ВКС.Фактическият състав на нормата изисква кумулативното установяване в производството на следните предпоставки: приложено от съда задължително настаняване и лечение, което впоследствие да е било отменено, да бъдат установени твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка между приложеното задължително настаняване и лечение и настъпилите неблагоприятни последици.От своя страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на 3 чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

По искане на прокурор от РП-Варна по чл.157 от Закон за здравето е образувано ЧНД №4181/16г. по описа на ВРС, V състав.След даване становище от в.л. психиатър в първото по делото о.с.з., проведено на 26.08.2016г., че са налице медицински основания за изготвяне на СПЕ при амбулаторни условия, съответно изготвянето на такава СПЕ, е прието от съда, че М.К. страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата: психоза перистиращо налудно разстройство, поведението й е изцяло болестно мотивирано и би могло да представлява опасност за нея и за околните, като тя не желае доброволно да се лекува и са налице медицински основания за задължително лечение по ЗЗ, поради което с решение №1601/30.08.2016г., постановено по ЧНД №4181/16г. по описа на ВРС, V състав, освидетелстваното лице е настанено на задължително лечение, стационарна форма, в Държавна психиатрична болница - с.Карвуна за срок от 3 месеца.По подадена въззивна жалба от служебния защитник на М.К. против посоченото решение е образувано ВНЧД №1174/16г. по описа на ВОС.По същото след изготвена комплексна СППЕ е прието от съда, че М.К. страда от психично заболяване - перистиращо налудно разстройство.Предвид качествено променения мисловен процес, с дефектност на съжденията, с наличие на налудност за отношение и въздействие/т.нар. параноялна личност/ същата може да бъде опасна както за обществото, така и за собственото си здраве, поради което и са налице материално-правните предпоставки за настаняването й за задължително лечение, стационарна форма за срок от 3 месеца.По изложените съображения първоинстанционното решение е потвърдено като правилно и законосъобразно с решение №259/06.10.2016г., постановено по ВНЧД №1174/16г. по описа на ВОС.Като неподлежащо на обжалване на осн. чл.163, ал.1, изр.2 от ЗЗ решението на ВОС е влязло в сила на 06.10.2016г., независимо от подадената против него жалба от 07.10.2017г., върната с разпореждане от 11.10.2016г.

Видно от гореизложеното е, че решението на ВРС, с което въззивницата е била настанена на задължително лечение, стационарна форма, в Държавна 4 психиатрична болница - с.Карвуна за срок от 3 месеца не е било отменено, а потвърдено от въззивната инстанция, като е влязло в сила на 06.10.2016г.Предвид горното и следва да бъде прието, че липсва един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав, предвиден в чл.2, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ, а именно постановеното от ВРС задължително настаняване и лечение да е било отменено.След като то не е било отменено, то и за Държавата, представлявана в производството от процесуалния си субституент-ВРС, не е възникнала отговорност да репарира евентуално търпени вреди от въззивницата от извършеното задължително настаняване и лечение за срок от три месеца.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.С оглед съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2600 37/01.04.2021г., постановено по гр.д.

№1432/19г. по описа на ВОС, гр.о.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5