Определение № 299 от 17.04.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. ХАСКОВО, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от Г. Г. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20265600500168 по описа за 2026 година

Обжалвания акт

С определение №81/09.II.2026 г. постановено по гражданско дело №42/2025 г. Районен съд-Свиленград оставя без уважение молба с вх.рег. № 11342/03.12.2025 г. от ответника Г. Р. И., чрез пълномощника му адв. Е. М., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 262 от 27.11.2025 г. в частта му за разноските,както и молба с вх.рег. № 268/13.01.2026 г. от ищеца „Максо България” АД, с която иска изменение на постановеното по делото Решение № 262 от 27.11.2025 г. в частта му за разноските.

Обстоятелства по въззива

Недоволен от определението на съда е останал пълномощникът на ответника по първоинстанционното производтство адв.Е. М.,поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно,с искане за отмяната му и присъждане на по-висок размер на определения от съда адвокатски хонорар.

Според жалбоподателят първата инстация отхвърлила предявените 1 претенции против ответника и по същество уважил отправените възражения против предявените искове от ищеца и присъдил възнаграждение в размер от 600 лв. в хипотезата на чл.38 от ЗА.Производството по делото било с фактическа и правна сложност,което не било съобразено от РССвиленград.Пълномощникът на ответникът представил отговор по предявената искова молба,взел надлежно участие в проведените съдебни заседания-общо пет на брой,осъществил защита по няколко иска,за които се следвало отделно възнаграждение,следвало се и заплащане на 250 лв. за всяко заседание,след първите две.

В жалбата се извежда,че определението било правилно в частта за поризнасянето му по искането на ищцовото дружество.

В отговора си по частната жалба „Максо България“ АД извежда нейната неоснователност и се иска потвърждаване на атакуваното определение по чл.248 от ГПК.Определеният размер на присъденото адвокатско възнаграждение в режима на чл.38 от ЗА от 600 лв. не бил символичен,а адекватен на предмета на делото.Не следвало механично да се присъждат възнаграждения за всеки отделен иск,а трябвало да се преценя съвкупния интерес от предявените искове.Отделно от това и адв.М. изкуствено с поведението си довела до разглеждането на делото в повече заседания от необходимото.

Правни съображения

Жалбоподателят е активно легитимирана страна да обжалва посочения акт на първата инстанция,предвид статута му на молител в производството по чл.248 от ГПК и постановен негативен за него правен резултат.

Първоинстанционното производство е завършило с решение

№262/27.ХI.2025 г..с коетоРС-Свиленград отхвърля предявените от „Максо България” АД, с ЕИК: 204611425, със седалище и адрес на управление: гр.

***, срещу Г. Р. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, искове за признаване за установено в отношенията на страните, че към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес съществуват вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1014/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 2

4754,72 лв. – главница, представляваща сбор от непогасени лизингови вноски за периода от 10.06.2023 г. до 10.04.2024 г., дължими по сключен между страните Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №*** от 11.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението пред съда – 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 1002,80 лв. – договорна лихва за периода от 11.06.2023 г. до 10.04.2024 г.; сумата 1241,89 лв. - лихва за забава върху непогасените лизингови вноски за периода от 11.06.2023 г. до 26.11.2024 г.; сумата 1416,72 лв. – т. нар.

„допълнителни разходи“, включващи сумата 162,30 лв. - данък МПС (София) за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 84,27 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 600,00 лв. – възстановяване на владението върху лизинговия актив през 2023г., сумата от 392,00 лв. – за пътна помощ репатрак 2023 г., сумата 93,88 лв. – паркомясто за съхранение на лизинговия актив.

С решението се осъжда „Максо България” АД, с ЕИК: 204611425, със седалище и адрес на управление: гр.***, да заплати на Г. Р. И., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, сумата 405,00 лв. – разноски по делото,както и да заплати на адвокат Е. Г. М. от АК - Разград, с л.н. 1800017372, с адрес: гр.

***, сумата 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ответника по делото.

Постанованото определение в режима на чл.248 от ГПК от първата инстанция е правилно и законосъобразно.

Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. е правилно приложено по делото,при него не се дължи съобразяване с определени минимални размери на адв.хонорари в националната правна уредба, тъй-като това води до създаване на изкуствени бариери за защита на правата на участниците в процеса и води до нарушение на конкуренцията съборазно чл.101 от §1 от ДФЕС. Първата инстанция е съобразила единствено правно релевантните в случая критерии - фактическата и правна сложност на делото,като в случая е намерен баланса с правото на адекватно 3 възнаграждение на положения труд на адвоката-защита по установителни искове с общ интерес от 8416,13 лв. обосновани с едно и също правоотношение.

Съдът е определил дължимото възнаграждение в режима чл.38 ал. II от ЗА иска, в размер съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото и съответно с техния размер. Не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта на разноските, в която съдът е определил адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.II от ЗА в адекватен размер.Следва да се съобрази,че в тази хипотеза съдът не е обвързан от възражение за прекомерност на адвокатското възнваграждение. Относими са само факторите,изведени в чл.36 ал.III от ЗА фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.В хода на делото и при съобразяне на същите,не се извежда изключителност на някои от тях или на всички,които да изведат обосноваване на по-висок от определения от съда размер на адвокатско възнаграждение.

При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски. Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този смисъл размера на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляване.

Първичното общностно право се ползва с приоритет пред националната такова. По всяко дело, по което следва да се извършва присъждане на по нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, националният съд следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален 4 размер.

Хипотезата на чл.38 от ЗА за предоставянето на безплатна адвокатска защита е въпрос на договаряне между страните и наличието на предпоставките за това са част от договора.В случая съдът не може да преценя доколко са налице предпоставките за това,тъй-като се касае за облигационни отношения между надлежни субекти,обективирани в договор,в който всяка страна си носи и негативите.Пълномощникът поема риска да не получи нищо в зависимост от изхода от делото,или както е в настоящия случай-по-нисък размер от определения минимален в Наредба №2/2004 г.,резултат на приложението на обсъдените по-горе норми.

Обжалваното определение съдържа подробни и законово обосновани мотиви,към които на основание чл.272 вр. с чл.278 ал.IV от ГПК въззивния съд препраща.

Предвид на изложеното атакувания акт на РС-Свиленград е правилен и следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл.248 ал.III от ГПК Окръжен съд-Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 81/09.II.2026 г. постановено по гражданско дело №42/2025 г. на Районен съд-Свиленград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5